Да учиш танци с добавена реалност

В основата на играта е добавената реалност, която се използва по два различни начина. Първият е чрез виртуално "поставяне" на стъпките на хората върху пода на стаята, в която се използва приложението. Играчът вижда позициите през камерата на телефона си и пак чрез нея следи дали изпълнява стъпките правилно - буквално вижда дали краката му стъпват на правилното място. Вторият вариант е с извикване на виртуален хореограф. Той се визуализира през камерата директно в стаята и показва стъпките на всяко от разработените в играта хора и фигурите, от които са съставени танците.

"Да учиш народни танци с играта "Таратанци" е много различно от това да гледаш видео в интернет, защото там гледате запис, а тук нещата се случват в реално време във вашата стая", разказва Екатерина Петрова, управител на "Таратанци". "Методът на "Таратанци" за визуално представяне на българските народни хора̀ чрез графични фигури от техните стъпки, на който се базира и едноименната мобилна игра, сам по себе си е революционен, иновативен и изключително креативен. Буди възхищение и любопитство дори у дългогодишни професионални танцьори, фолклорни експерти и хореографи", допълва тя.

От организацията споделят, че неведнъж "Таратанци" като организация и метод за графично изобразяване на хора̀ са представяни като добър пример в учебници и курсове по предприемачество (курс "Социално предприемачество" към Стопански факултет на СУ; Ръководство за учителя по предприемачество за 8 клас на издателство "БГ Учебник", автор Цветан Давидков). "Таратанци" е носител на Европейската награда за културно наследство "Европа Ностра" за 2021 г. и множество други отличия през годините.

Бюджет и бизнес модел

Общата стойност за разработването на играта е 26 000 лв., като тази цена включва разработка и допълнителни разходи за създаване на съдържание само за операционна система Android и поддръжка в Google Play Store. Добавянето на всяко следващо хоро в играта възлиза на 3000 - 4000 лв.

Играта е безплатна и от компанията не планират да променят този модел. "Искаме да оставим играта свободна за ползване от потребителите, за да може да разпространим българските народни хора̀ сред възможно най-широка аудитория, казва Екатерина Петрова. За целта ще търсим спонсори и рекламодатели, които да финансират добавянето на нови хора̀ срещу това да получат поле за реклама в играта." Всяка компания, заплатила за добавянето на ново хоро, се превръща в негов "осиновител" и получава правото да брандира пространството на своето хоро в играта. Така всеки, който учи съответното хоро, ще знае, че това е станало възможно благодарение на дадената компания дарител.

Привличане на по-млада аудитория

Основната целева аудитория на мобилната игра "Таратанци" са деца и младежи от 10 до 25 години, които използват най-активно мобилни устройства и нови технологии в своето ежедневие. Към настоящия момент цялостната дейност на организацията е разпозната най-силно сред аудитория жени на възраст 25 - 45 години.

"Мобилната игра ще ни помогне да разширим аудиторията си, добавяйки по-млади почитатели", разказва Петрова. "Основните канали, по които ще разпространяваме играта, са социалните мрежи Facebook и Instagram. Друг съществен канал за популяризация на играта ни е платформата за видеосподеляния Tik Tok, в която набрахме силна популярност за кратко време, публикувайки клип как се играе по стъпките на Дунавско хоро. Той набра над 530 хиляди гледания за отрицателно време. Това ни кара да вярваме, че младите хора имат "глад" за получаване фолклорно съдържание и знания, стига да са поднесени по правилния, интригуващ за тях начин, допълва тя.

Предизвикателства и тяхното преодоляване

Основното предизвикателство, с което "Таратанци" се сблъсква в продължение на няколко години, е да намери необходимото финансиране за разработването на подобен тип мобилно приложение с добавена реалност. "Тъй като желанието ни от самото начало бе то да е безплатно за ползвателите, нямаше как да търсим инвеститор, а търсенето на рекламодатели без наличието на реално функционираща поне тестова версия на играта също е трудна задача", разказва Екатерина Петрова. "Затова успяхме да реализираме идеята чак през 2023 г. с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура", допълва тя.