БИФ

БИФ 2019: Държавата трябва да насърчава по-активно инвестициите

от Владимир Владков

4 декември 2019 12:46

Фирмите в България очакват по-предвидима правна среда, по-малко взаимодействие с административните органи вследствие на облекчените административни процедури, но най-вече повече и по-качествени специалисти. Това заяви председателят на БСК Радосвет Радев на конференцията Български икономически форум 2019, който се проведе за 23-а поредна година. Ежегодното събитие беше насочено към собствениците на малкия и среден бизнес, в който бжеше включен и модул "Бързи бизнес срещи". Участниците на форума се запознаха с актуалната картина на икономиката в България и получиха разяснение по особено важни теми към момента от специалисти в областта на икономиката, финансите, човешките ресурси и "Индустрия 4.0".

Според анкетното проучване на БСК сред фирмите, основните пречки пред бизнеса у нас са липсата на квалифицирана работна ръка (според 72% от анкетираните), корупцията (61%), бюрокрацията (61%), некачественото образование (47%), липсата на доверие и негативизма спрямо бизнеса (17%), лошата инфраструктура (12%). 5% са посочили, че им пречи граждански натиск върху инвестиционни проекти. В дискусията заедно с Радосвет Радев участваха Цветан Кюланов, и.д. ръководител на Представителството на ЕК в България, Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, и Бойко Таков – изпълнителен директор на ИАНМСП. Модератор на дискусията беше Георги Табаков, председател на УС на сдружение "Български икономически форум".

Според Радосвет Радев, при оценката на бизнес средата трябва да бъдат отчитани външни и вътрешни фактори. Сред външните фактори са икономическите проблеми с геополитически измерения, като продължаващият търговски конфликт между САЩ и Китай и Брекзит, както и рискът от глобална рецесия. Вътрешните фактори са основно административно-правни (липсата на електронно правителство, нереформирани здравна и осигурителна системи, често променяща се нормативна уредба, времеемки процедури по издаване на документи), демографски (застаряващо население и необходимост от внос на квалифицирани работници) и образователни.

Според класацията на Световната банка "Doing business 2019", за 3 години България изостава все повече по отношение на лекоатата за правене на бизнес (спад от 50-то на 59-то място по този показател). За стартиране на бизнес у нас са необходими 23 дни и преминаване през 7 процедури, издаването на разрешително за строеж преминава през 19 процедури и отнема 97 дни, а за включване към електрическата мрежа са необходими 262 дни, което нарежда страната ни на 147-мо място сред 190 държави, включени в класацията. "На този фон, никак не е изненадващо, че едва 3,9% от българите възнамеряват да стартират бизнес през следващите три години, при средно 26% за останалите държави от групата на т.нар. инвестиционно-обусловени икономики (вкл. Хърватия, Унгария, Полша, Латвия, Румъния и Македония)", заяви Радосвет Радев.

С цел да се повиши този процент, екосистемата в България трябва да претърпи промени, които да са в полза на иновациите и бизнеса. "Трябва да се работи за изграждане на мостове за предаване на опита от вече реализирани предприемачи на младото поколение. Нужни са и схеми за финансиране на предстартовата фаза от създаване на стартъпи, както и набиране на дялов капитал за развитие на различните стадии на предприемаческите идеи", подчерта Радосвет Радев.

Бойко Таков представи финансови инструмента, предоставяни от ИАНМСП на малкия и среден бизнес. Два от тях са ваучерни схеми по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Едната от тях цели подпомагане на български компании, които искат да излязат на фондовата борса, а другата да подкрепи организации, които да се развиват в областта на информационните и комуникационни услуги.

Според Христо Михайловски, основател и изпълнителен директор на Българска агенция за кредитен рейтинг, Индустрия 4.0 е "чудесен шанс за малкия бизнес". С навлизането на Индустрия 4.0 се очаква изграждането на 5G инфраструктура, намаляване на административната тежест и иновативни подходи към публично-частното сътрудничество.