Заради Covid-19 въглеродните емисии достигат нивата от 2006

Количеството въглероден диоксид, което хората произвеждат по света всеки ден, е намаляло със 17% този април в сравнение със средните стойности за 2019 Резкият спад е резултат от пандемията от Covid-19, посочват в списанието Nature Climate Change. С други думи сега емисиите са се върнали на нивата от 2006, давайки представа за това колко много се е увеличило отделянето на парникови газове за последните 14 години.

Понижените количества СО2 се дължат на преустановената дейност в много от производствата, генерирането на енергия, транспорта и доставките - изключая авиацията, която също понесе силен удар от пандемията. Въглеродният отпечатък на авиационната индустрия се сви с 60%, но като цяло има най-малко въздействие върху климата в сравнение с другите сфери, пише The Verge.

Учените обаче не са оптимисти по отношение на спада на парниковите газове, тъй като той се дължи предимно на правителствени мерки за спиране на бизнес дейността и оставането на хората по домовете с цел ограничаване на разпространението на коронавируса. Това обаче няма да е достатъчно за дългосрочни резултати. Без систематична промяна на начина, по който функционира обществото, замърсяването ще се върне след края на пандемията.

Специалистите подчертават, че ползите за околната среда от Covid-19 по-скоро са временни, като се взимат под внимание данните от използваната енергия, индустриалната активност и правителствените ограничения в отговор на пандемията.

Според прогнозите общите емисии за 2020 ще се понижат сравнително слабо, в зависимост от това колко дълго останат в сила мерките за социално дистанциране. Ако до средата на юни въглеродните емисии достигнат нивата от преди кризата, то това ще означава, че пандемията е намали замърсяването през годината с около 4%. Ако част от ограниченията продължат да се прилагат през годината - както много здравни експерти препоръчват - то може да се постигне спад от 7%.

Подобни стойности обаче няма да постигнат забележителен ефект. Въглеродният диоксид се натрупва в атмосферата и може да остане там стотици и дори хиляди години. Така че цялото количество на парникови газове в атмосферата, вследствие на човешката активност през поколенията, на практика се увеличава.

Ако правителствата забавят своите действия за климатични промени по време или след пандемията, емисиите могат да се увеличат дори повече в сравнение с преди, както се случи след финансовата криза през 2008. Това на свой ред има вероятност да доведе до климатична криза, която е бъде по-страшна от очакваното преди коронавируса.

От друга страна ако този спад между 4% и 7% в годишните емисии от въглероден диоксид продължи всяка година - не заради пандемията, принудила хората да си седят по домовете, а заради преминаването към използване на възобновяема енергия - това определено ще доближи света до изпълнение на целите за намаляване на емисиите почти до нула до средата на века, както е заложено в Парижкото споразумение. Подобен напредък със сигурност ще помогне и за избягването на друго глобално бедствие вследствие на климатичните промени.