Пандемията Covid-19 показа, че дистанционната работа също може да е продуктивна, като много от служителите биха искали да продължат да работят от домовете си и в бъдеще - било то постоянно или по няколко дни месечно. Затова приложенията за дистанционно сътрудничество като Zoom, Microsoft Teams и Google Hangouts вероятно ще имат дългосрочен ефект върху пазара на офис площи, подобен на този, който имаше мобилното пазаруване върху търговията на дребно. Това са част от тенденциите, изведени след световно изследване сред 4500 фирми на една от големите международни консултантски компании.
Служителите биха се върнали в офисите, но в променена работна среда с по-голяма физическа дистанция, гъвкаво планиране на работния ден, по-кратки, но по-качествени взаимодействия между колегите и, разбира се, нови, по-високи хигиенни стандарти. Очаква се в по-дългосрочен план COVID-19 да е катализатор и на по-дълбоки промени в бизнес моделите както на самите компании, наемащи офис пространства, така и на инвеститорите в офис сгради. Затова новите приоритети на компаниите с големи офиси включват сътрудничество в екипите, гъвкавост, продуктивност, привличане на нови таланти и едва на пето място е намаляване на разходите за наем.
В работните пространства все повече ще се залага на концепцията за домашния хол. "Хората имат потребност от приветлива и уютна среда в офиса, за да реализират максимално своя потенциал. Множество проучвания от последната година показват, че посещаването на физически офис е изключително важно от психологическа гледна точка за разграничаването на личното от професионалното пространство и повишаването на работоспособността и ефективността. Ето защо интериорният дизайн в офис сградите у нас все повече придобива облика на всекидневна с усещането за домашен уют и множество обособени кътове за почивка, разговори с колегите, фокусирана работа или просто за по кафе на спокойно място. Не става дума за конкуренция с домашния офис, а по-скоро за интегриране на някои негови предимства в новия модел на офисния живот. Така той става все по-привлекателен", обясняват от консултантската компания.
Te дават за пример една от знаковите офис сгради в София - Мегапарк. "Независимо дали в момента сме в офиса или не, корпоративната идентичност намира израз в дизайна на работното пространство. Затова промените в офис сградите водят до трансформация на обикновени коридори в светли и уютни пространства с напълно променени функции и с нови настилки, мебели и осветление. Зелени тераси и пространства за почивка, срещи и организиране на събития допълват картината. Разнообразните места за хранене са винаги плюс, а дори фризьорски салон в офис сградата вече не е изненада", коментират те.
Невронна архитектура за многофункционалния офис
От години архитекти и дизайнери проектират офис интериори, в които служителите да се чувстват като у дома си, а динамичната промяна на офис битието доведе до тласък в развитието на ново течение в архитектурата - т.нар. невронна архитектура (Neuroachitecture), а по-общо невронна урбанистика. Сред принципите на това течение са въздействието на архитектурата върху човешкия мозък и поведение, като включва елементи от приложната неврология, установява богати интерфейси с други области на знанието, които първоначално не са имали широка връзка с традиционната архитектура и урбанизъм.
"Стремежът е планиране на по-голяма гъвкавост на офисните пространства, елиминиране на фиксираните зони и въвеждане на зони за почивка. Посоката на вътрешноархитектурните промени неминуемо ще бъде към по-качествени офиси, които съчетават повече от една функция и дават възможност за гъвкави трансформации, обясняват от консултантската компания. - В скорошно интервю международният експерт по дизайн на работната среда Кей Сарджънт прогнозира връщане към минимализма в интериорния офис дизайн с оглед на по-лесно почистване, проектиране на все повече външни и открити места за работа, както и по-голям фокус върху пространствата за срещи.

Множество компании реорганизираха интериорните си пространства, използвайки т.нар. интелигентни дизайнерски решения. Те включват интелигентни комбинации от работни бюра, осигуряващи необходимата дистанция и закътаност без много голям преразход на площ. Друго "умно" решение е балансираното и иновативно разпределение на работни и обслужващи зони с цел "разбиване" на типичното "безкрайно "отворено пространство" на по-обособени и контролирани микро отворени зони.
"Цикълът за отдаване на офисни площи е 5 години, а по наблюдения на експерти в областта на човешките ресурси само 10% от фирмите са намалили персонала си през миналата пандемична година. В същото време през тази 2021 г. 50% от компаниите планират да наемат служители. По новите стандарти едно работно място трябва да заема поне 10 кв. метра. Отпадат големите конферентни зали за над 12 души, а сградните инсталации се подобряват. Още по-голямо значение се отдава на чистотата на въздуха, добрата осветеност и редуцирането на шумовото замърсяване в офисите", обясняват анализаторите.
"Бъдещето принадлежи на офис сгради, които предоставят цялостно изживяване за хората с модерна, технологична, безопасна и уютна среда за работа. Говорим за работно пространство, описано с три ключови думи: гъвкавост, свобода, избор, споделя Елица Ценова, главен инвестиционен директор в Lion's Head. - Буквално пред очите ни офисните сгради еволюират в екосистеми, в центъра на които са поставени човекът и неговите нужди. Фокусът вече не е само върху предоставянето на офис пространство, а по-скоро върху разнообразието от услуги, удобства и изживявания", допълва тя.
Връщането в офиса
Според нея, за да се отговори на изискванията за безопасност, концентрацията на служители в офисите се намалява, като по този начин се осигурява достатъчно голяма площ. Освен сигурност тази промяна носи и усещане за свобода и по-ниски нива на фонов шум и разсейващи фактори. Кога и как служителите ще могат да се завърнат изцяло в офис пространствата зависи най-вече от темповете на имунизацията, от предпазните средства - наличието на маски, ръкавици, дезинфекцията и сигурната офис среда, споделят експерти и архитекти.
Концепцията за "отворен офис" остава актуална, но с променени функции, като бъдещето е в смесения, хибриден формат на работа. Очаква се най-приложимият работен режим да включва 3 дни в седмицата в офис с възможност за гъвкавост според бизнес сектора и профила на позициите. Очаква се в някои компании да стимулират онези, които избират офисния режим на работа, като им дадат по-голям шанс за повишение.
Пандемията Covid-19 показа, че дистанционната работа също може да е продуктивна, като много от служителите биха искали да продължат да работят от домовете си и в бъдеще - било то постоянно или по няколко дни месечно. Затова приложенията за дистанционно сътрудничество като Zoom, Microsoft Teams и Google Hangouts вероятно ще имат дългосрочен ефект върху пазара на офис площи, подобен на този, който имаше мобилното пазаруване върху търговията на дребно. Това са част от тенденциите, изведени след световно изследване сред 4500 фирми на една от големите международни консултантски компании.
Служителите биха се върнали в офисите, но в променена работна среда с по-голяма физическа дистанция, гъвкаво планиране на работния ден, по-кратки, но по-качествени взаимодействия между колегите и, разбира се, нови, по-високи хигиенни стандарти. Очаква се в по-дългосрочен план COVID-19 да е катализатор и на по-дълбоки промени в бизнес моделите както на самите компании, наемащи офис пространства, така и на инвеститорите в офис сгради. Затова новите приоритети на компаниите с големи офиси включват сътрудничество в екипите, гъвкавост, продуктивност, привличане на нови таланти и едва на пето място е намаляване на разходите за наем.