Строителната индустрия зависи от дигитализацията

Строителната индустрия зависи от дигитализацията

Бистра Папазова, изпълнителен директор на Cobuilder International

399 прочитания

Бистра Папазова, изпълнителен директор на Cobuilder International

Неотдавна обявихте създаването на специализирана платформа за строителния сектор. Може ли да разкажете малко повече за проекта, какво ще представлява решението?

Това е един много вълнуващ за нас проект, който започнахме преди около година заедно с IBM и Red Hat, тъй като виждаме огромна нужда от дигитализация и повишаване на ефективността и устойчивостта в строителната индустрия. Всъщност един от най-лесните и най-сигурните начини да бъдат подобрени и ефективността, и устойчивостта е чрез дигитализация. Проектът е за създаване на платформа за строителната индустрия, като ние я разглеждаме като глобална индустрия, т.е. и платформата е насочена към глобалния строителен бизнес, а не към определена държава или регион.

Основната цел е да се даде възможност за обмен на информация. Строителната индустрия е много фрагментирана. В изпълнението на един строителен обект участват много фирми, има редица подизпълнители, които имат редица доставчици, и т.н. При тази фрагментация е много трудно да се постигне производителност, освен ако не се използват технологии. Информацията трябва да тече по-бързо, по-лесно да може да се намери, а в момента все още това се случва отчасти на хартия, отчасти под формата на PDF файлове, по имейли и т.н. Целта на платформата е да променим това, да има място, където всички участници в строителния процес могат свободно да обменят информация.

Откъде ще се черпи тази информация? Производителите сами ли ще се регистрират в платформата?

Идеята е те да се регистрират в платформата и да регистрират продуктите си там. Ние живеем в свят, в който няма нужда това да се случва ръчно и всъщност концепцията на тази платформа е тя да бъде отворена. Т.е. системите, които производителите и строителните компании вече ползват и в които вече има информация за техните продукти и услуги, просто да бъдат интегрирани и свързани с платформата. Ролята на Cobuilder в тази концепция е да дефинира общия език, на който да си говорят всички тези компании и системи. Цялата платформа стъпва на този единен език за обмен на данни, за да може информацията да се обменя по автоматичен начин - от машина към машина, без да е необходимо човек да чете и да интерпретира какъв е този документ и дали в него има информацията, която се търси.

На какъв етап е платформата?

Платформата в момента е в процес на разработка, като първата част ще стартира през лятото. Тя се нарича OpenBuilt и е консорциум от компании, представители на строителната индустрия, и идеята е това да е платформа от строителната индустрия за строителната индустрия.

Ще търсите ли сътрудничество с някои от браншовите организации?

Ние и в момента сме в разговори и във взаимодействие на европейско ниво, основно с организации като Construction Products Europe и други такива, които също работят в областта на дигитализацията. Всъщност предоставяме основата, която всяка софтуерна компания може да надгражда с допълнителни приложения за съответните цели - например да направи калкулатор за изчисляване на въглеродния отпечатък на сградата на база данните, които присъстват в платформата, и т.н.

А има ли аналог на тази платформа до момента?

По-скоро е правено в други индустрии. В строителния сектор директен аналог няма. Има много играчи и софтуерни компании, които предлагат различни платформи, но специфичното в тази платформа е, че тя е отворена. Ние не искаме да използваме собствени формати и ако строителната компания иска да направи проекта си в съответния софтуер, да се принуждават всички да ползват този софтуер, както в момента се случва. Платформата е отворена и идеята е различните софтуерни решения, които ползват различните участници, да могат да си говорят. Това е основната разлика. Има подобни решения, но те не са така всеобхватни и не са отворени.

Заговорихме за дигитализация. Какво е нивото на дигитализация на строителния бранш в България?

Дигитализацията в някои части на проектния процес е по-силна, в други - по-слаба. Виждаме, че дигитализацията на ниво проектиране - използването на BIM софтуер, на 3D моделиране на сгради, все повече навлиза в България и това за нас е доста положителна тенденция. Все още с по-бавни темпове се движи дигитализацията на самия строителен процес, както и дигитализацията при поддръжката на сградите. Но виждаме раздвижване и в тази посока. През 2019 г. се подписа меморандум между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и браншовите организации у нас с цел да се преследва по-целенасочена цифрова реформа. Държавата играе важна роля и тя трябва да подкрепи дигиталните процеси, които не са свързани с предаването на хартиени документи за съгласуване и одобрение на проектите. Когато изискванията са документите да се предават на хартия, която е важна част от строителния процес, дигитализацията се случва по-трудно.

Формира се и национална работна група за въвеждане на т.нар. строително-информационно моделиране в България. Тя е консултативен орган към министерството и в нея участват представители на браншовите организации, учебни заведения и др. През есента на 2020 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството стартира проект за подготовка и започване на дигитална реформа на българския строителен сектор. Идеята е да се изготви стратегия как да се извърши тази реформа. Държавата играе важна роля, от една страна, откъм изисквания за одобрение на самите строителни проекти, а от друга страна, държавата е един от основните възложители и както в други държави като Великобритания може да изиграе важна роля секторът да се дигитализира по-бързо. Защото, когато възложителят или инвеститорът има изисквания, нататък всички по веригата трябва да отговорят на тези изисквания. За съжаление това в България все още не го виждаме в достатъчна степен както при частните инвеститори, така и при обществените инвеститори. В други държави като Норвегия, в която работим, дигитализацията се случва повече заради необходимостта от по-зелени и по-устойчиви процеси. Строителството в световен мащаб отговаря за 38% от вредните емисии. То има огромно влияние върху околната среда просто защото строителството използва страшно много полезни изкопаеми, в много големи количества, които трябва и да се транспортират, и т.н. Експлоатацията на сградите има отново голям ефект върху околната среда - доколко те са добре изолирани, доколко ефективно се отопляват, охлаждат и т.н. Във Великобритания например дигитализацията се води основно през изискванията на държавата, докато в Норвегия пазарът и бизнесът са водещи, те са тези, които търсят начини да строят по-устойчиво. Тези начини минават през дигитализация, защото, за да се изчисли какъв е ефектът на строителните материали върху околната среда, е необходима много информация.

За България кой подход е по-подходящ?

Според мен правилният подход е комбинираният - държавата, но с участието на бизнеса. Не мисля, че ще е успешно да работи само едната или другата страна. За нас тази работна група и този меморандум са правилните стъпки. Тук е важно да се отбележи, че конкурентоспособността на строителната индустрия в България също много зависи от дигитализацията.

Има ли разбиране от страна на компаниите в строителния сектор относно необходимостта от дигитализация?

Има компании, които повече се интересуват, които се опитват проактивно да въведат тези технологии и компании, които по-скоро изчакват инвеститорите да заложат такива изисквания, за да ги изпълнят. Проблемът е, че много компании гледат на дигитализацията като на допълнителен разход, което всъщност не би трябвало да е така. Но истината е, че основните ползи са за целия процес и за инвеститора, а от гледна точка на компаниите - участници в процеса, ползите са по-малко. И точно затова е важно самите инвеститори също да изискват и тогава всичко ще се случи по естествен начин. Инициативата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството цели България да постигне второ ниво на дигитализация, което означава, че обменът на информация трябва да става в електронна среда. В момента все още голяма част от него става на хартия. Следващата стъпка е да стане на ниво данни и това да е свързано с 3D модела на сградата.

А вашата компания участва ли в работната група?

Да, ние участваме и се опитваме максимално да споделим опита си - това, което сме виждали в другите държави, за да можем да подпомогнем процеса, защото истината е, че цялото това нещо изисква натрупване на ноу-хау в България и на развиване на дигитални умения на хората, които са част от този процес. Затова в работната група участват и университети. Това е голям преход, за който трябва да си дадем сметка, че ще отнеме време, но виждаме все по-голямо разбиране, че ще се случи.

Не си представяйте, че в Западна Европа всичко е дигитализирано. Там също работят по въпроса, но държавите са постигнали в по-голяма степен ниво 2 - поне обменът на информация да е в електронна среда, и обмислят постигането на следващото ниво.

Да се върнем пак на дигитализацията. Кои според вас са технологиите, които чертаят бъдещето на строителния бранш?

По принцип в този сектор има много благодатна почва за големи обеми данни и съответно всичко, свързано с това, като изкуствен интелект, машинно самообучение и т.н. Един от големите проблеми в строителството е, че всеки проект е като нов. Ако тази информация е по-достъпна, могат да се извличат стандартните добри практики, вместо всичко да започва от нулата. Това със сигурност е една от посоките, в които ние виждаме голям потенциал.

Друга интересна посока е Интернет на нещата. Технологията е много важна при поддръжката на сградите, тъй като, когато има информация и датчици, поддръжката може да се осъществява много по-лесно и да се въведе т.нар. превантивна поддръжка.

В повечето случаи, когато се говори за дигитализация, всеки си представя новите сгради. Но ако се замислите, има страшно много съществуващи сгради. Така че всички технологии, които снемат информация и обследват съществуващите сгради и ги дигитализират, също имат много голям потенциал.

От дълги години сте в ИТ бизнеса. Как се управлява ИТ компания днес?

Управлението на ИТ компания е много интересно и свързано с доста предизвикателства. От една страна е много бързата промяна на технологиите, на пазарите и т.н. Виждаме как компания от трима души за три години става компания от 100 души и взима пазарния дял на дългогодишни играчи. От друга страна стои смяната на технологиите. Управлението на софтуерната компания задължително е свързано с голяма гъвкавост и готовност непрекъснато да се въвеждат нови технологии.

Самият бизнес е сложен. Всеки софтуерен проект или продукт си има уникални предизвикателства и най-ключовото за решаването на тези предизвикателства е човешкият капитал. От една страна стои привличането му, което става все по-трудно. Знаете, в последните 20 години в България има недостиг на кадри. Но също така стои и въпросът с развитието, организирането и мотивирането на хората, така че максимално бързо да се произвежда добавена стойност за клиентите. Третото предизвикателство е дефинирането какъв продукт да разработим, който да е полезен за клиентите. Много е трудно самите клиенти да си представят как ще изглежда софтуерът, за да могат да дадат обратна връзка какво искат. И това е един много итеративен процес - всичките agile методологии са свързани тук за разлика от други индустрии, където е по-ясно какъв е продуктът, как се произвежда и т.н. Всяка компания е много по-различна днес, отколкото е била преди пет години дори.

Този бизнес ме среща с много интересни хора и цялата тази атмосфера, която виждам в бранша - вместо само да се конкурираме, ние се събираме и се опитваме да променим нещата и да решим проблемите за цялата индустрия, за цялата страна - много ме мотивира.

Според мен в България има невероятна екосистема, в която влизат и компаниите, и образователни институции, и академиите, и стартъпите, и всичките те се допълват и работят в посока да ставаме все по-добри.

Какви качества са необходими на един мениджър на ИТ компания, за да е успешен?

Всеки човек е различен и според мен няма толкова много общи качества. Мениджърът на една компания никога не работи сам. Много е важно да се обгради с екип, който го допълва в нещата, които не са му силна страна. Което пък означава екип от хора, които са различни от него. Това виждам, че при много мениджъри е предизвикателство, защото много често се опитват да се обградят с хора, които мислят като тях. Аз лично предпочитам да се обградя с хора, които не мислят като мен, за да измислим нещо ново.

Софтуерната индустрия изисква много дълбока техническа експертиза. Това означава, че всеки мениджър, на каквото и да е ниво в една компания, трябва много да разчита на експертите под себе си и да ги слуша. Няма как да влезе в цялата дълбочина, която е необходима понякога, за да се вземат решения. Това е свързано и с нуждата от бързи промени, при която е много важно да се даде свободата на екипите да взимат скоростно решения. Ако всичко трябва да се одобрява на няколко нива, компанията ще излезе от бизнеса много бързо. Моите наблюдения са, че това променя цялата култура в софтуерната индустрия. Има много по-малко разстояние между мениджмънта и служителите, отношенията са много по-неформални, комуникацията тече по-свободно.

Къде е днес българският ИТ бизнес на фона на световната карта? Вие сте член на УС и на БАСКОМ и имате широк поглед.

България е припозната дестинация като място, където има висока техническа експертиза и ноу-хау. Съответно, тъй като разходите растат непрекъснато, всяка година все по-малко е възможно, дори да го искаме, да се представяме като аутсорсинг дестинация, в която предлагаме високо качество на ниска цена. Цената вече не е толкова ниска, както може би е била преди 15 години. Съответно бизнесът се видоизменя в посока да носи по-висока добавена стойност. В България вече нямаме хора, които просто изпълняват някакви задачи и написват някакъв код. Имаме хора, които дават решения, предложения, измислят архитектури и т.н. Т.е. предоставяме по-висока добавена стойност. Индустрията расте и като приходи, и като увеличение на броя на работещите в нея. Въпреки това има голям недостиг на кадри. Това е и основното нещо, което я спира. Ако имахме 10 000 повече програмисти, индустрията щеше да е с 10 000 повече души по-голяма и т.н. Т.е. това е основната спирачка, върху която трябва да се мисли заедно с държавните институции, защото е свързана с образованието и с връщането на българи от чужбина. Програмистът в България има по-висок стандарт на живот, отколкото програмистът във Великобритания. В България се работи с абсолютно същите технологии, с които се работи навсякъде по света, процесите са абсолютно същите, т.е. от гледна точка на професионално развитие за програмиста няма някаква съществена разлика между България и чужбина. Ние не можем да предоставяме мащаба на държавите, които са стотици пъти по-големи от нас, но това, което можем да предоставяме, е качество.

Запазването на данъчната система също е ключово за конкурентоспособността на българския бизнес и за привличането на инвеститори.

Как се отрази пандемията и на вашата компания и на целия ИТ бизнес у нас?

Първоначално се отрази по два начина. Първо, буквално от днес за утре както ние, така и колегите преминахме в онлайн режим. Т.е. променихме си работните процеси буквално от петък за понеделник. Другото нещо, което се случи, е, че се създаде изключително висока несигурност какво ще се случи, какво ни очаква (говоря от бизнес гледна точка, настрана, разбира се, от здравния аспект). И тази несигурност доведе до това, че някои от клиентите на софтуерните компании започнаха да замразяват бюджети. Софтуерният бизнес не работи сам за себе си, той обслужва другите индустрии. Някои индустрии като туристическата бяха доста силно ударени, съответно софтуерните компании, които работят за туристическия сектор, също бяха ударени. Други индустрии пък избухнаха - онлайн магазини, онлайн разплащания, финтех и др. Т.е. имаше свиване в някои компании, в други имаше развитие. Но това беше миналата година.

В момента всички, които се бяха свили миналата година, се развиват супербързо. Т.е. по-дългосрочният резултат от пандемията е, че има нужда от още повече дигитализация и още повече компании, които да я предоставят. Така че имаше криза и свиване, а то не беше голямо миналата година, но в момента нещата са на съвсем друго ниво. Бих казала дори по-добре, отколкото преди пандемията.

Т.е. вашите прогнози за излизане от кризата са доста положителни?

Ние, софтуерната индустрия, сме излезли от кризата.

Много от ИТ компаниите преминаха в онлайн режим. Ще останат ли фирмите в дистанционна форма, или ще се завърнат в офисите, или ще търсят някакъв хибриден вариант на работа? Какви са плановете и на вашата компания?

В интерес на истината има разнообразни мнения. Някои обмислят да останат напълно онлайн, други работят от офисите си. Моето мнение е, че би било глупаво, ако се върнем към съвсем същото състояние, в което бяхме преди. Това ще означава, че нищо не сме научили, а имаше много да се научи. Така че много по-смислена е хибридната форма, в която се съчетават предимствата и недостатъците на всеки режим. Защото и двата режима на работа си имат и предимства, и недостатъци.

Като цяло тенденцията е да се премине към хибриден режим, в който, от една страна, колегите имат гъвкавост да работят и от други места, а от друга, можем да се възползваме от това да се виждаме на живо, защото там най-ефективно се генерират идеите, там хората се сработват, там новите колеги много по-бързо навлизат в работата. Там е и социалният аспект, който кара хората да се чувстват добре. Но за всяка компания е различно. Ние като продуктова компания имаме нужда от повече взаимодействие между различните екипи, защото всички работят върху една и съща платформа. В компаниите, ориентирани към услугите, в които всеки проект си е отделен, интеракцията е необходима по-скоро на ниво проект, а не на ниво компания.

Интервюто взе Майя Бойчева-Манолчева

Материалът е публикуван в бр. 5 на сп. CIO България, който може да откриете тук.

Бистра Папазова, изпълнителен директор на Cobuilder International

Неотдавна обявихте създаването на специализирана платформа за строителния сектор. Може ли да разкажете малко повече за проекта, какво ще представлява решението?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК