Глобалният недостиг на чипове и може ли България да е част от решението

Глобалният недостиг на чипове и може ли България да е част от решението

Държавата трябва да създаде здравословна икономическа среда и добра образователна система, които да се превърнат в основа за развитието на високотехнологични производства

Иван Гайдаров
864 прочитания

Докога ще продължи кризата на пазара на полупроводници? От какво е породена? Може ли България да бъде част от решението ако не в глобален мащаб, то поне в европейски? Отговори на всички тези и още много въпроси бяха дадени в рамките на панела The global chip shortage по време на третото издание на форума за роботика и автоматизация Robotics Strategy Forum 2021, който се проведе в "София Тех Парк" и събра на едно място представители на бизнеса и администрацията, експерти и любители на високите технологии.

Участниците в панела обсъдиха настоящите предизвикателства пред пазара на чипове и потенциалните възможности на българските компании да заемат подобаващо място в полупроводниковата екосистема.

Кризата на пазара на чипове - пандемия, политика, бедствия, потребление

Според Красимир Петков, създател и CЕO на компанията, производител на роботи-индустриални манипулатори, Milara International, основните причини за кризата на пазара на чипове са две - пандемията от COVID-19 и политическата обстановка. "САЩ, Европа и Азия имат различна визия за бъдещето. Войната за доминация на пазара на електронни компоненти вече е в ход. Някои от наложените компании осъзнаха, че в Азия започват да се случват много неща, и то с бързи темпове. Много иновативни технологии се разработват в момента и вече стои на дневен ред въпросът кой ще доминира в доставките на нови чипове, 5G технологии, захранващи компоненти и др. Кой ще доминира като цяло в технологичната индустрия. Европа и САЩ осъзнаха, че ще трябва да инвестират много средства, за да се върнат в играта. Затова и смятам, че този недостиг на чипове ще бъде за кратък период от време", смята той.

По думите му основният проблем в тази индустрия е, че много малко компании могат да инвестират в иновации и производство, тъй като става дума за повече от 300 процеса, всеки от които е много скъп. "Една фабрика на TSMC струва милиарди долари, а всеки нов дизайн изисква нова производствена линия, което означава ново оборудване. Когато производството спре, въпросното оборудване трябва да бъде подменено", обяснява Красимир Петков, като акцентира, че ако компаниите продължат по този път, трудно ще се намери решение на кризата. "Бъдещето е в микропроизводството, което означава, че трябва да можем да произвеждаме чипове не в огромни фабрики, които струват милиарди, а в такива с големината на обикновена стая. Говорим за нанотехнологии, които ще променят света на микрочиповете."

Ангел Узунов, Group Manager в софтуерната компания Strypes, от своя страна обръща внимание на постоянно растящата нужда от микрочипове в глобален мащаб. "IoT секторът, който има нужда постоянно да е свързан с мрежата, работата от вкъщи, желанието ни да контролираме от разстояние отоплителни и охлаждащи системи - всичко това има нужда от чипове. Ако се върнем към 2000 г., имаше 25 компании, които бяха въвлечени в производството на високотехнологични чипове. В годините след това компаниите, които продължиха да инвестират в изграждането на нови фабрики, започнаха да намаляват заради икономическите фактори. Изграждането на модерни производства стана прекалено скъпо. Така на пазара останаха три компании, които създават производства във високотехнологичния сегмент - Intel, Samsung и TSMC", обяснява Узунов.

Към днешна дата човечеството има нужда от 700 млрд. нови чипа на година - за смартфони, за компютри, за IoT устройства, за интелигентните автомобили, за военната индустрия, за космическата индустрия - като това число се очаква да расте всяка година с 12%, което поставя под допълнително напрежение основните играчи на пазара.

"Веригата за доставки на пазара на микрочипове е най-сложната в света. Ако една компания създава дизайна на своите микрочипове в Калифорния, но няма ресурси и време да построи своя фабрика, тя изпраща този дизайн в Азия, във фабриката на TSMC, които инвестират милиарди в производството на подобни технологии. Производството на тези чипове отнема 2-3 месеца, а доставката им обратно - повече от шест. В същото време ние говорим за 700 млрд. чипа на година", дава пример мениджърът от Strypes.

"Подобни периоди на недостиг не са изключение. През годините подобни случаи имаше с оптичните кабели, с памет чиповете и др. Понякога природни катаклизми като наводнения и пожари също са сред причините за подобни кризи - миналата година например силни ветрове прекъснаха производства в Тексас, а пожари в Япония спряха работата на фабрики за микрокомпютри. Понякога, особено в този случай, става дума за микс от фактори", коментира на свой ред Петър Статев, CЕO на Smartcom Group и председател на надзорния съвет на "София Тех Парк".

От една страна, той посочва ролята на пандемията като основна заради повсеместната дигитализация във всички сектори, която тя ускори. "От друга гледна точка, този недостиг не е от вчера или днес. Първите сигнали дойдоха още през 2019-2020 г. Като цяло основно днешната ситуация се дължи на повишената нужда, пандемията и някои природни бедствия. Но има и още един фактор - преди две години един евроконтейнер излизаше около 1700 долара, а днес - около 17 000 - или 10 пъти повече", категоричен е председателят на надзорния съвет на "София Тех Парк".

Според него обаче място за паника няма, тъй като ако САЩ и Европа продължат с инвестициите във фабрики за микроелектроника, скоро този проблем ще бъде преодолян.

Къде сме ние в цялата картина

Относно ролята, която българският бизнес би могъл да има на глобалния пазар на полупроводници, тримата са категорични, че страната ни трябва да използва наличните ресурси, които има, а не да се впуска в непосилни инвестиции.

"Мястото на България и българските таланти не е в изграждането на фабрики, които са високо автоматизирани. Ние трябва да правим това, което можем да правим най-добре - симулации и тестове на различни дизайни, които да се произвеждат в специализирани производствени линии. Това е процес, който изисква много усилия и време и може да бъде в голямата си част автоматизиран, но трябва и човешко разбиране за физика, технологии - комплексни знания, които за мен са бъдещето на българската полупроводникова индустрия", смята Петър Статев.

Неговият колега от Milara International обаче смята, че всичко е възможно - "дори да построим фабрика за полупроводници". "То е като в спорта - можеш да победиш единствено ако мечтите ти са големи. Моята компания започна от нищото, от нулата. Много години след това нашият бранд е добре познат навсякъде по света. Ако мислим в мащаб, ще успеем. Разбира се, трябва и сериозно участие от страна на държавата, особено по отношение на образованието. В момента пред страната ни има много възможности да се включи във възстановяването на Европа от кризата с полупроводниците, тъй като нуждата от автоматизация и наличието на периферни за екосистемата компании се засилва", оптимист е Красимир Петков.

Ангел Узунов от Strypes пък дава за пример Тайван. "Там цялата икономика е изградена около полупроводниковата индустрия. Цялата държава подкрепя тази индустрия, която разчита на огромна екосистема от подкрепящи бизнеси. Дори в ранните гимназиални нива е заложено изучаването на инженерни науки, като по този начин държавата подпомага много развитието на този сегмент, защото може да имаш средствата, ресурсите, хората, но ако нямаш експертизата, няма как да скочиш в бизнеса с полупроводници от утре. Това изисква време. Най-видният пример за това е Китай", посочва той и дава своето решение: "Големите имена са фокусирани върху производството на чипове, материали, оборудване и всичко, което има отношение към основния им бизнес. Това означава, че те имат много вътрешни проблеми, които нямат време да решат, защото това би променило техния фокус. Компаниите в България могат да се задълбочат в изследването на тези проблеми, да бъдат иновативни и да измислят решения на някои от тях. Особено в софтуерната област."

Каква да е ролята на държавата? Тримата са обединени, че тя трябва да създаде здравословна икономическа среда и добра образователна система, които да се превърнат в основа за развитието на високотехнологични производства на българска територия.

Докога ще продължи кризата на пазара на полупроводници? От какво е породена? Може ли България да бъде част от решението ако не в глобален мащаб, то поне в европейски? Отговори на всички тези и още много въпроси бяха дадени в рамките на панела The global chip shortage по време на третото издание на форума за роботика и автоматизация Robotics Strategy Forum 2021, който се проведе в "София Тех Парк" и събра на едно място представители на бизнеса и администрацията, експерти и любители на високите технологии.

Участниците в панела обсъдиха настоящите предизвикателства пред пазара на чипове и потенциалните възможности на българските компании да заемат подобаващо място в полупроводниковата екосистема.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК