Глобалният пазар на банкирането като услуга е генерирал $2.41 милиарда през 2020 г. и се очаква да достигне $11.34 милиарда до 2030 г., като средният годишен ръст ще бъде от порядъка на 17.1%. Това показват данните на последния доклад на Allied Market Research. Банкирането като услуга все по-сериозно се намества във финансовия сектор, преконфигурира веригите за доставки и отваря нови възможности за развитие и печалби, но какво всъщност представлява то и какви точно са ползите от него?
Статията е част от рипорта "Банкирането като услуга" на Digitalk от 12/2021 г. Цялото издание можете да намерите в дигиталната библиотека. |
Банкирането като услуга (Banking-as-a-Service, или BaaS) е модел, при който лицензирани банки интегрират своите дигитални банкови услуги и продукти директно в продукти на компании извън банковия сектор. Потребителите все по-често използват тези платформи, за да достъпят услуги от електронната търговия, туризма и продажбите на дребно, здравни и телеком услуги.

Примерите са разнообразни - електронен магазин може да предлага на своите клиенти дигитални банкови услуги като мобилно банкиране, дебитни карти, заеми или други платежни услуги, без да е необходимо да придобива банков лиценз за това. Или туристически портал може да предлага закупуване на екскурзия чрез кредит от банката. Банковата система комуникира директно чрез API с тази на дистрибутора, като дава възможност на потребителите да достъпват банкови услуги директно чрез уебсайта или приложението на дистрибутора.
Магазинът или туристическият портал всъщност нямат досег до парите на потребителите и действат като посредник, без да е нужно да отговарят на изискванията за банките. Така компании извън финансовия сектор разпространяват финансови продукти чрез своя бранд, като при това у клиента остава усещането за директна комуникация с бранда, въпреки че финансовите продукти се предоставят от финансови институции.

Ползите от BAAS
Банкирането като услуга отваря нови хоризонти и възможности за достигане до по-голям брой клиенти, при това на доста по-ниска цена за придобиване, обясняват анализаторите от консултантската фирма "Оливър Уаймън" в своя доклад "Възходът на банкирането като услуга". Ако при традиционния модел експертите говорят за цена за придобиване на клиент между 100 и 200 долара, при новата технология цената варира между 5 и 35 долара.
За дистрибуторите, които предлагат финансови услуги, се откриват нови възможности за печалба и за задълбочаване на отношенията с клиентите (често електронните магазини награждават своите клиенти с точки за лоялност, когато плащат с картата си).
Моделът за споделяне на таксите между финансовите институции и дистрибуторите при внедряването на BaaS може да осигури сериозни печалби и на двете страни, смятат анализаторите от "Оливър Уаймън". През 2020 г. те са направили проучване в страните от Азиатско-Тихоокеанския регион на предоставяните финансови услуги в различните сектори като виртуални кредитни карти и "купи сега, плати после" услуги при наемането на недвижими имоти, заеми за МСП, депозитни услуги, управление на финансите и застрахователни продукти и са изготвили потенциални сценарии с потенциални дистрибутори като платформи за електронна търговия, търговци, услуги за здравето и т.н.
Според изследването всеки потребител, който купува финансов продукт чрез дигитална платформа, може да генерира между 100 и 250 долара печалба от финансовата услуга. Тоест, ако между 4 и 5% от клиентите на дигиталната платформа купуват финансов продукт чрез нея, това ще означава печалби в размер между 5 и 13 милиона долара за всеки милион потребители. Ако приемем, че организациите разделят печалбата на база на правилото 80/20, финансовите институции ще генерират печалби от порядъка на 4 - 10 милиона долара, а дистрибуторите - между 1 и 3 милиона долара.
Да вземем една средно голяма глобална банка с активи между 300 и 400 милиарда долара в Азия, която се споразумява с пет нефинансови партньора с около 50 милиона активни потребители. Това ще означава, че банката ще генерира между 200 и 500 милиона долара от BaaS за три до пет години, което пък ще увеличи азиатските ѝ печалби между 2 и 5%.

Заплахата над финансовите организации
Всички тези възможности идват и с намалената производителност и доходност на традиционните финансови институции. Банковият и застрахователният сектор заедно генерират по-ниска възвръщаемост на активите от другите сектори през последните години - само 0.8% през 2019, сравнено с 5.7% за комуникационните услуги например. Една от причините за това е, че традиционните финансови институции не използват ефективно своите технологични активи и на тях им е изключително трудно да намалят цената на технологиите.
В същото време много от нефинансовите компании дигитализираха бизнеса си и каналите си на дистрибуция, за да обслужват клиентите си на ниска цена. Те лесно интегрират финансови продукти в своите дигитални платформи, като например да вземеш заем, докато разглеждаш онлайн магазин. Според анализаторите от "Оливър Уаймън", ако традиционните финансови институции не се ориентират към банкирането като услуга, те могат да бъдат изместени от конкуренти, които вече са пренаредили своите карти и приоритети.
Освен това някои технологични компании вече придобиха банкови лицензи, което им позволява да предлагат своите BaaS платформи на дистрибутори, които искат да осигурят финансови продукти на своите клиенти. Категорични лидери при този модел са Китай, където водеща дигитална банка достигна годишна цена на клиент 0.6 долара, сравнено с 20 долара при традиционните банки. Тези гигантски технологични компании вече предлагат своите иновативни нискостойностни платформи като услуги на дистрибутори, които доставят финансови продукти извън Китай.
Цените са по-ниски и заради B2B финтех доставчиците, които осигуряват модулни финансови услуги. Например доставчик на решения за верификация на идентичността може да осигури електронни приложения тип "Know-Your-Customer" (KYC) на цена, в пъти по-ниска от стойността на решенията, които се правят вътре в организациите.
Всичките тези фактори заплашват да оставят традиционалистите само с няколко предимства: лицензите, възможността за осигуряване на кеш и разпознаваемия бранд.
За да възвърнат позициите си, някои финансови институции плащат милиарди за дигитализация на бизнес модела, което според анализаторите е далеч по-неефективно решение, отколкото внедряването на BaaS модела със съответните продукти и платформи от нула, поне докато бъдат обновени съществуващите в организацията технологии.
Разбира се, внедряването на BaaS модела крие и някои рискове, които трябва да бъдат управлявани, като добре разпределените роли в споразумението, регулаторните изисквания и съответствия, необходимостта от изграждане на приложима стратегия и т.н. Но когато ползите надминават минусите, си струва рискът, нали?
Глобалният пазар на банкирането като услуга е генерирал $2.41 милиарда през 2020 г. и се очаква да достигне $11.34 милиарда до 2030 г., като средният годишен ръст ще бъде от порядъка на 17.1%. Това показват данните на последния доклад на Allied Market Research. Банкирането като услуга все по-сериозно се намества във финансовия сектор, преконфигурира веригите за доставки и отваря нови възможности за развитие и печалби, но какво всъщност представлява то и какви точно са ползите от него?
Статията е част от рипорта "Банкирането като услуга" на Digitalk от 12/2021 г. Цялото издание можете да намерите в дигиталната библиотека. |
Банкирането като услуга (Banking-as-a-Service, или BaaS) е модел, при който лицензирани банки интегрират своите дигитални банкови услуги и продукти директно в продукти на компании извън банковия сектор. Потребителите все по-често използват тези платформи, за да достъпят услуги от електронната търговия, туризма и продажбите на дребно, здравни и телеком услуги.
