Софтуерният сектор гони 20% ръст за 2021

Софтуерният сектор гони 20% ръст за 2021

Това показват данните от годишния доклад на БАСКОМ "Барометър 2021" за състоянието на индустрията у нас

Мария Динкова
343 прочитания

Въпреки продължаващата COVID-19 криза и нейното влияние върху икономиката ръстът на софтуерния сектор през 2020 г. е 15%, а според прогнозите за 2021 г. той ще надхвърли 20%. Тези стойности отреждат на индустрията място сред най-бързо растящите в страната ни.

Основен принос за повишението имат компаниите, работещи предимно за външни пазари. Над 80% от приходите идват от износ, като се очаква да бъде регистриран ръст на експортната дейност с 20% до 4,5 млрд. лв. за миналата година. Това показват данните от "Барометър 2021" за състоянието на сектора у нас. Изследването се изготвя от БАСКОМ със съдействието CBN Pannoff, Stoycheff & Co. и е основано да данни от близо 4600 компании.

"За 20 години имаме 10-кратно увеличение на скоростта на сектора по различни показатели. Много малко сектори, да не кажа никой друг сектор в България, не биха могли да покажат подобно устойчиво и в същото време бързо развитие. В момента виждаме колко силен е този сектор не само сам по себе си, но и колко значим е той като инструмент за прогреса", коментира Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ, в дискусия, с която БАСКОМ отбеляза и 20 години от създаването си.

Данните на доклада показват още, че приходите на софтуерната индустрия продължават да изпреварват ръста на БВП и през 2021 г. се очаква да достигнат 4,3% относителен дял спрямо БВП. През 2020 г. над 70 нови софтуерни компании от 14 държави са открили офиси у нас. На пазара в страната вече работят офисите на повече от 60 глобални софтуерни бранда, а предприемачи от над 20 националности от цял свят продължават да отварят нови компании, центрове за разработки и развитие и бекофиси.

Въпреки предимно отдалечения режим на работа софтуерните компании не освобождават офисите си, потвърждават от Асоциацията на собствениците на бизнес: "Току-що завършихме едно изследване сред членовете на нашата асоциация - миналата година около 95% от тях са подписали дългосрочни договори за наем и около 95% от тези компании са подновили договорите си за наем със своите наематели. Което показва, че тези наематели - основно от софтуерния сектор - продължават да гледат на офиса като на място, където могат и искат да работят", споделя Таня Косева-Бошова, председател на асоциацията.

Кадрите

Броят на заетите в софтуерния бранш в България за 2021 г. надхвърля 46 200 и на практика за 20 години тези стойности са нараснали повече от 10 пъти. Същевременно брутното месечно възнаграждение е 4857 лв., като заплащането на софтуерните специалисти в България (коригирано през стандарта на живот) продължава да изпреварва това във Великобритания и Германия. Наблюдава се и крехка устойчивост на тенденцията новонаетите в софтуерните компании да са българи, завърнали се от чужбина, като в някои организации достигат до 13% от общия брой на служителите.

В тази връзка софтуерният сектор е сред двигателите не само на растежа, но и на потреблението, изтъкват от БАСКОМ. Работещите в сектора са основни потребители на банкови услуги, на туристически, хотелиерски и ресторантьорски услуги, основни купувачи и наематели на имоти.

През 2020 г. един зает от сектора генерира в бюджета повече от 21 300 лв., приблизително над 2,6 пъти повече от средното за страната. Прогнозата за 2021 г. е софтуерният сектор да внесе допълнително 170 млн. лв. повече данъци и осигуровки спрямо 2020 г. Всъщност с едва 1,89% от наетите в България софтуерният сектор отговаря за 4,3% от всички постъпления в двата най-големи осигурителни фонда - НОИ и НЗОК, а само за шест години делът на данъчните постъпления в двата фонда се е удвоил.

Прогнози

Проучването разкрива още кои са рисковите фактори, които биха могли да повлияят на растежа на индустрията - пазарът на работна ръка, конкуренцията, COVID-19, глобалната и националната икономика. Мнозинството от анкетираните членове на БАСКОМ смятат, че държавната и данъчно-осигурителната политика имат по-скоро негативно влияние върху сектора. За 75% от запитаните отрицателен ефект върху развитието има и пазарът на работна ръка.

"Частта в проучването ни за влиянето на външните фактори я правим повече от 10 години и за първи път най-значимият рисков фактор за развитието на индустрията се оказва държавната политика и в частност дискусиите около данъчно-осигурителната тежест и увеличението на максималния осигурителен праг, който почти всички наши членове намират за притеснителен и рисков по отношение на бъдещите им планове", сподели Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.

Очакванията на БАСКОМ са до 2025 г. експортът в бранша да възлиза на над 8 млрд. лв., приходите от продажби да надхвърлят 10 млрд. лв., делът на сектора да бъде 7% спрямо БВП, да се открият над 32 000 нови работни места, а приносът към бюджета на страната да достигне 1,78 млрд. лв.

По думите на председателя на БАСКОМ Доброслав Димитров софтуерният сектор вече не е бутиков, а неговият успех се прехвърля към всички индустрии, тъй като работи изцяло на светло. "Понеже сме експортно ориентирани, получаваме своите пари по банков път и сме пример за това как трябва да изглежда всеки сектор от българската икономика. Това ни кара да се чувстваме горди, но и да изискваме. Затова сме така чувствителни, когато става дума за данъци. За нас това е правилният начин за допринасяне в икономиката. На останалите индустрии, които изостават в това отношение, трябва да им бъде обърнато внимание, тъй като не може една индустрия да е изцяло прозрачна, а голяма част от останалите да плащат под масата", допълва той.

Занапред все повече ще се увеличава значението на софтуерния сектор, като на практика няма индустрия и сфера от обществения живот, които да не са зависими от софтуерни решения. От БАСКОМ предвиждат през следващите 20 години всяка професия, независимо в кой сектор е тя, да изисква креативност и технологични умения.

Снимка: StartupStockPhotos, Pixabay

Въпреки продължаващата COVID-19 криза и нейното влияние върху икономиката ръстът на софтуерния сектор през 2020 г. е 15%, а според прогнозите за 2021 г. той ще надхвърли 20%. Тези стойности отреждат на индустрията място сред най-бързо растящите в страната ни.

Основен принос за повишението имат компаниите, работещи предимно за външни пазари. Над 80% от приходите идват от износ, като се очаква да бъде регистриран ръст на експортната дейност с 20% до 4,5 млрд. лв. за миналата година. Това показват данните от "Барометър 2021" за състоянието на сектора у нас. Изследването се изготвя от БАСКОМ със съдействието CBN Pannoff, Stoycheff & Co. и е основано да данни от близо 4600 компании.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК