По отношение на промените, нужни в законодателството, БАУХ е в активен диалог с организации като Българската стартъп асоциация, както и с големите български работодателски организации, като подкрепя техните предложения за оптимизация на процедурите и промени в нормативната уредба, предвидени за граждани на трети държави, включително Украйна.

Предложенията на БАУХ за промени включват:

• Приравняване на електронния документ на писмен такъв в процедурите на Дирекция "Миграция". От асоциацията обясняват, че у нас към момента електронни документи (включително апостили), не се признават за оригинал, както в други държави. "Практически в България пристигат кандидати, които разполагат само с електронни документи, и резултатът може да бъде неблагоприятен - да се откаже издаване на разрешение от компетентните органи", посочват от БАУХ.
• Въвеждане на възможност за проследяване статуса на подадените заявления дистанционно. В момента е необходимо да се посети Дирекция "Миграция" лично или от кандидата, или от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице, за да се получи информация дали има утвърдителен отговор, указания или отказ. На практика това води до необходимост да се подготвят по няколко нотариално заверени копия от пълномощно за конкретния кандидат и многобройни посещения на място в дирекцията.
• Отпадане на сроковете в процедурите по издаване на разрешения за работа и пребиваване. Според въведените през 2021 г. промени чужденците имат 20-дневен срок за подаване за виза и 7-дневен за подаване на карта, които според БАУХ са твърде кратки. "Най-тривиален пример в COVID обстановката е следният: ако чужденец пристигне в България и бъде поставен под карантина, няма как да спази този 7-дневен срок, а санкцията за неспазване на срока е прекратяване на производството по издаване на разрешението за работа и пребиваване. Съответно няколкомесечните усилия на работодател и служител остават без резултат", коментират от асоциацията.
• Законодателно да се уреди възможност чужденците да работят от разстояние. В момента тяхното работно място трябва да съвпада, от една страна, със седалището и адреса на управление на работодателя, а в допълнение да остане такова, каквото е заявено първоначално. В условията на пандемия например подобно разрешение противоречи на въведените от Министерство на здравеопазването мерки. Но теоретично при направена проверка от Главна инспекция по труда, ако се констатира, че чужденецът работи от разстояние, това ще бъде прието за нарушение на закона.
• Документите, доказващи осигурено дългосрочно жилище да не бъдат изисквани още при подаването на заявленията. Според сегашната уредба за някои от процедурите (напр. Синя карта на ЕС, Единно разрешение за пребиваване и работа и др.) чужденците имат задължение да представят доказателства за осигурено жилище (сключен договор за наем за поне 1 година съгласно практиката на Дирекция "Миграция", както и нотариално заверена декларация от наемодател) още при първоначално подаване на заявлението до компетентните органи. Това изключително затруднява кандидатите, защото е на етап, на който дори не са пристигнали в България. От БАУХ предлагат документите да се подават в друг момент - например при процедура по виза тип D за дългосрочно пребиваване да може да се представя хотелска резервация, а чак след като лицето влезе в страната ни и може лично да си намери жилище, тогава - в последния етап - процедура по издаване на картата за пребиваване, да представя договор за наем и декларация.
• Промяна в процедурата по смяна на работодател. Към момента Агенцията по заетостта поставя изискване трудовият договор с предходния работодател да се прекрати, за да се издаде разрешение за "смяна" на работодател. Това поставя служителя в ситуация на риск от отнемане на съществуващото му разрешение за пребиваване в България - прекратяването на трудовия му договор с предходния работодател е основание за отнемане на разрешението му за пребиваване, освен ако служителят не се регистрира като безработен в Агенция по заетостта. Такъв служител в процедура по смяна на работодател обаче вече си е намерил бъдещ работодател и няма необходимост да ползва посредническите услуги на Агенцията по заетостта и да се регистрира като безработен, а подобна регистрация би го поставила в положение да не изпълнява задълженията си като регистрирано като безработно лице, след като вече си е намерил нов работодател.

"Считаме, че е необходима или 1) законодателна промяна, като отпадне изискването притежател на Синя карта да трябва задължително да се регистрира като безработен, ако прекрати трудовия си договор (нека има право, но не и задължение - понеже на практика чужденец прекратява договора си с предходен работодател тогава, когато вече си е намерил нов бъдещ работодател) или 2) да се промени практиката на Агенция по заетостта да изисква прекратяване на трудовия договор с предходния работодател при процедура по "смяна" на работодател - това е само тяхно изискване, не произтича от закона, и само вреди на служителя, като го поставя в риск да му бъде отнето пребиваването в България и води до прекъсване на осигурителни права", уточняват от БАУХ.

Становището е подписано от председателя на Управителния съвет на БАУХ Детелина Смилкова и е адресирано и изпратено до председателя на Народното събрание Никола Минчев, министър-председателя Кирил Петков, зам. министър-председателя по икономиката, индустрията и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова, министъра на труда и социалната политика Георги Гьоков, министъра на вътрешните работи Бойко Рашков, министъра на външните работи Теодора Генчовска, министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер, министъра на електронното управление Божидар Божанов, министъра на туризма Христо Проданов, министъра на земеделието Иван Иванов, изпълнителния директор на Агенция по заетостта Симеон Вълов и директора на дирекция "Миграция" към МВР Николай Николов.