Софтуерната индустрия – стълб за икономиката ни през XXI век?

Shutterstock

Софтуерната индустрия – стълб за икономиката ни през XXI век?

Какво се промени в сектора през последните 5 години и какви са новите предизвикателства пред софтуерните компании

Мария Динкова
333 прочитания

© Shutterstock


През февруари БАСКОМ публикува своя ежегоден доклад за състоянието на софтуерния сектор у нас "Барометър 2021", който отново илюстрира в числа успеха на компаниите от бранша. Ако трябва да направим обзор за последните пет години, индустрията бележи устойчив двуцифрен и изпреварващ ръст спрямо останалата част от икономиката, като вече той е 4,3% от БВП. Безспорно това ясно се вижда от числата, но какво всъщност означават тези постижения, какви са новите предизвикателства и как ще бъдат преодолени разказва председателят на БАСКОМ Доброслав Димитров.

Статията е част от рипорта "Digitalk&A1 Awards: Най-добрите IT проекти за 2021 г." на Digitalk от 03/2022 г. Цялото издание можете да намерите в дигиталната библиотека.

По думите му трябва да се погледне отвъд приходите, печалбите, нарастването на износа, наличието на български еднорог, все по-ефективната екосистема за развитие на стартъпи и видимата виталност на сектора. А там стои фактът, че софтуерната индустрия се превръща в незаобиколим фактор за развитие на българската икономика. "Пандемията ускори цифровизацията на всички останали сектори, а цифровизацията минава през софтуерната индустрия. Ако искаме икономика на XXI век, трябва да инвестираме с размах в тази посока", отбелязва експертът.

Ръстът на софтуерния сектор през 2020 г. е 15%, а според прогнозните данни за 2021 г. той ще надхвърли 20%. Освен това за миналата година над 80% от приходите идват от износ, като се очаква да бъде регистриран ръст на експортната дейност с 20% до 4,5 млрд. лв. Същевременно до 2025 г. асоциацията предвижда приходите от продажби на индустрията да надхвърлят 10 млрд. лв., а заетите в нея да достигнат 72 200 души.

На световната сцена

Точно когато обаче изглеждаше, че пандемията бавно започва да отшумява и светът да се връща към по-нормалните темпове на живот и работа, започна войната в Украйна. Събитията там подтикнаха много граждани и организации да се включат с някаква помощ, като ИТ бизнесът също изрази своя силен ангажимент в тази връзка. Отново, както след началото на пандемията, виждаме бърза реакция от страна на компаниите в сектора спрямо новото предизвикателство - те подеха собствени дарителски инициативи, включително настаняват бежанци, събират средства и доброволстват.

"Нашите компании, които имат офиси в Украйна, поддържат ежечасна връзка със своите служители, които са там, на терена на войната, за да им оказваме морална подкрепа. Подпомагаме техните семейства, които успяхме да изтеглим тук", коментира Димитров. Той уточнява, че браншът е на разположение както на правителството, така и на всички институции с експертиза по електронни услуги, цифрови технологии и комуникации, киберсигурност и всичко, с което може да се окаже помощ.

В допълнение от БАСКОМ изтъкват, че следят със загриженост и ситуацията в Русия и Беларус, където като форма на протест висококвалифицираните кадри решават да напуснат страните. А това на свой ред ще доведе до още приток на хора, бягащи от политически репресии или липса на работа заради санкциите, на които също трябва да се окаже съдействие.

Подкрепата за бежанците у нас обаче е едната страна на монетата. Случващото се в Украйна ще има своите сериозни икономически и социални последствия, а това съответно крие и рискове, които вероятно ще се отразят и на софтуерния сектор. Според Димитров гладът за ИТ кадри ще се изостри още повече поради невъзможността много от специалистите в Украйна, Русия, Беларус да работят във военно време, а близостта на България до конфликта поражда и предпазливост по отношение на инвестициите в сектора.

Вътрешният политически фактор

Успешното развитие на бизнеса зависи не само от глобалните събития и тенденции, но и от националните такива. Тук се крие още едно предизвикателство за ИТ бранша, с което той ще трябва да се справи през тази година. За първи път в проучването на БАСКОМ за влиянието на външните фактори, което се прави вече над 10 години, като най-значим риск членовете посочват държавната политика. В случая причината за притеснението е свързана с промяната на данъчно-осигурителната система в страната.

"Дебатите около увеличението на максималния осигурителен праг създадоха силно усещане за непредвидимост в бизнес средата, преминаха доста бурно и в крайна сметка въпреки възраженията на сектора от април прагът на осигурителния доход се вдига без никаква промяна в нивото на социалните услуги, които хората в България ползват. Някак си в медийното пространство се чу само популисткото послание на противопоставяне на бедни и богати, като в ролята на "богатите" бяха поставени младите ИТ специалисти, формиращи средната класа на България", споделя Димитров.

Според него истинският проблем не е в парите, а в липсата на реформи, свързани с редица въпроси. От асоциацията биха искали да видят полагането на усилия и постигането на резултати при изсветляването на икономиката и плащането на осигуровки върху реалните доходи във всички сфери; подобрени социални услуги; повече инвестиции в образованието спрямо нуждите на бизнеса; както и улесняване на правилата за установяване у нас на граждани извън ЕС. Димитров е категоричен, че тези промени не могат да се отлагат повече и ИТ секторът в България ще продължи да бъде все по-настойчив в убеждението си, че "щом ние можем да сме прозрачни и успешни, значи трябва да направим така, че и всички останали да могат".

Нужда от специалисти

Нуждата от специалисти в софтуерния сектор не е тайна, поне 30 - 40 хил. души са необходими, за да се задоволи "гладът" на пазара на труда в индустрията, посочват от БАСКОМ. Това е и причината голяма част от младите хора и служителите, които се преквалифицират на по-късен етап от своята кариера, да се насочат именно към този бранш. Разбира се, възможността за реализация и професионално израстване се допълва и от шанса за получаване на високи заплати. За Димитров обаче акцентът не трябва да бъде само върху големите възнаграждения, а върху това защо именно те са такива.

"От една страна, ние се конкурираме за хората си на световния пазар, тези специалисти са търсени навсякъде и ако заплащането не е конкурентно, те просто ще отидат другаде. От друга страна, в чисто бизнес аспект тези възнаграждения трябва да се изработят, т.е. говорим за проекти с наистина висока добавена стойност и за висококвалифицирани специалисти, които със своите умения и труд изкарват тези доходи, а не им ги гарантира някой назначен борд или политическа протекция", обяснява експертът.

За него има три основни варианта, по които може да се разреши проблемът с недостига на хора в сектора. На първо място, това са частните академии, основани от редица фирми. "Аз самият съм съосновател на такава безплатна академия и в това отношение съм радикален - смятам, че една компания трябва да отдели поне 10% от персонала за джуниър позиции и с менторство и подкрепа да си ги изгражда постепенно", изтъква Димитров.

На второ място, ключово място има сътрудничеството с Министерството на образованието и науката. Например в партньорство на МОН и БАСКОМ е стартирана Националната програма "Обучение за ИТ кариера", през която вече са преминали над две хиляди младежи. Асоциацията полага също така постоянни усилия в подкрепа на училищата с работещ модел - като ТУЕС и Бургаската професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации - и в неговото мултиплициране. Не на последно място, браншът настоява и за увеличен прием по софтуерно инженерство в университетите, където традиционно специалностите в направление компютърни науки се запълват още на първо класиране и изискват много висок успех за прием.

На последно място, макар не и по важност, трябва да се отделят усилия за привличането на хора от чужбина. От една страна, това включва нужда от облекчаване на процедурата за издаване на т.нар. синя карта, която разрешава пребиваването и работата в ЕС. От друга страна, обхваща и връщането на българите, заминали да учат или да работят в чужбина. "Това трябва да се превърне в дългосрочен приоритет, тъй като България вече е абсолютно равностойно на Запада място за градене на кариера, и това послание трябва да бъде постоянно популяризирано", подчертава Димитров. Именно по този начин страната ни може да гарантира и през следващите години успешното развитие на сектора, който има пълния потенциал да бъде стълб на българската икономика през това столетие.

Какво е мястото на бизнеса при развиването на дигиталните умения, които ще са ключови за успешната реализация на кадрите през следващите години?

Понеже БАСКОМ навърши 20 години, една от равносметките ни за това време е, че вече няма индустрия или сфера от обществения живот, които да не зависят от софтуерни решения. Което означава, че в следващите 20 години всяка професия - независимо в кой сектор е тя - ще изисква креативност и дигитални умения.

Както виждате, неслучайно поставяме креативността на първо място. Ние не вярваме в антиутопичните страхове, че изкуственият интелект ще изяде хляба на хората, в това число и на програмистите. Новите технологии ще открият цяла вселена от нови професии, но трябва да имаме гъвкавостта да ги запълним. Всъщност българските програмисти са известни по света именно със способността си да намират творчески решения на много сложни проблеми. Там, където никой друг не успява да се справи, ние успяваме. Дигиталните умения са и това - те имат творческа страна, която се стремим непрекъснато да показваме на децата, за да ги запалим отрано и те да израснат с този поглед, на подготвени откриватели и свободни в мисленето си хора.

През февруари БАСКОМ публикува своя ежегоден доклад за състоянието на софтуерния сектор у нас "Барометър 2021", който отново илюстрира в числа успеха на компаниите от бранша. Ако трябва да направим обзор за последните пет години, индустрията бележи устойчив двуцифрен и изпреварващ ръст спрямо останалата част от икономиката, като вече той е 4,3% от БВП. Безспорно това ясно се вижда от числата, но какво всъщност означават тези постижения, какви са новите предизвикателства и как ще бъдат преодолени разказва председателят на БАСКОМ Доброслав Димитров.

Статията е част от рипорта "Digitalk&A1 Awards: Най-добрите IT проекти за 2021 г." на Digitalk от 03/2022 г. Цялото издание можете да намерите в дигиталната библиотека.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК