Окончателният текст престои да бъде приет. Той ще влезе в сила за всички компании 15 месеца след като бъде гласуван, или от 1 януари 2024, което се падне по-късно. От ЕП и ЕК обаче посочват някои от основните задължения, които той ще съдържа:

• Насочените реклами на база на религия, сексуална ориентация или етнос на потребителя ще бъдат забранени. Освен това непълнолетните няма да могат да бъдат обект на таргетирани реклами.
• "Тъмните модели" - объркващи или заблуждаващи потребителски интерфейси, създадени да накарат хората да направят определен избор, също ще бъдат забранени. Според ЕС като правило отказването от абонаменти трябва да бъде също толкова лесно като стартирането им.
• Големите онлайн платформи като Facebook трябва да направят функционирането на своите алгоритми за препоръки (като подбиране на съдържание в секцията с новините или предложените програми в Netflix) прозрачни за потребителите. Също така на ползвателите трябва да бъде предложена система за препоръки, която не е на база на профилиране, т.е. в случая на Instagram това означава, че публикациите ще излизат в хронологичен ред.
• Хостинг услугите и онлайн платформите ще трябва да обяснят ясно защо са премахнали незаконното съдържание, както и да дадат възможност на потребителите да обжалват впоследствие. DSA не определя обаче какво точно е нелегално съдържание и оставя това на отделните държави.
• Големите онлайн платформи трябва да осигуряват ключови данни на изследователите, за да хвърлят светлина върху "това как онлайн рисковете се развиват".
• Онлайн пазарите трябва да пазят основна информация за търгуващите на техните платформи, за да проследяват индивидите, продаващи незаконни стоки или услуги.
• Големите платформи в допълнение ще трябва да въведат и нови стратегии за справяне с дезинформацията по време на кризи.

В тази връзка трябва да направим и разликата със Законодателния акт за цифровите пазари (DMA), който беше договорен през март. И DSA, и DMA са насочени към технологичните компании, но вторият се фокусира повече върху създаването на равни условия за бизнеса, докато Законодателният акт за цифровите услуги е насочен върху това как компаниите контролират съдържанието на своите платформи. В тази връзка DSA вероятно ще има по-незабавно въздействие върху интернет потребителите.

Макар и двете регулации да са насочени само към гражданите на блока, техният ефект ще се усети навсякъде. Технологичните компании например могат да решат, че за тях е по-изгодно да приложат една стратегия глобално, и по този начин изискванията на ЕС ще се превърнат в тяхна отправна точка. От друга страна, властите в останалите държави могат да се вдъхновят от европейския опит и също да въведат подобни изисквания към организациите в сектора.