Атанас Симеонов: ИТ екосистемата трябва да се трансформира от услуги към продукти

В други публикации споменавате, че фокусът ви вече е към Бизнес 4.0. Какво означава и включва това?

От наша гледна точка това означава, че влизаме в четвъртата декада на бизнес опитността ни. Но в по-глобален план това е свързано със следващата революция в бизнеса и индустрията, която е дигиталната. Според мен, а и не само според мен, това, което виждаме в момента, е един етап на развитие на икономиката и на бизнеса. Но не става дума само за преминаване от индустриална към дигитална ера, вече говорим за едно много по-зряло ниво, което е дигиталната трансформация. Много хора бъркат дигитализацията и автоматизацията и дигитализирането на процеси и данни от хартия на електронни носители с дигиталната трансформация. Това, което се случва и което представлява Business 4.0, е дигиталната трансформация. Това е изцяло нов бизнес модел, който е базиран на реалностите на дигиталния свят, а не просто на промяна на физическия с неговия дигитален близнак. В тази връзка и вътрешно, и чрез инвестициите ни, се опитваме да направим скок от едното към другото и за минимум време да успеем да реализираме този преход.

Дигиталната трансформация е доста злободневна тема, но като че ли малко компании успяват да го направят в България. Според вас каква е причината за този незадоволителен темп на дигитализацията у нас?

Няколко са причините. Първо, българският бизнес, а и не само българският - подобна е ситуацията на целите Балкани, е малко по-консервативен, по-патриархален, физически. И това е въпрос на превключване и нагласа. В нашия случай голямото предимство е, че като лидер на групата аз нямам такива бариери, даже по-скоро обичам да скачам в бъдещето, отколкото да се задържам в миналото. Най-важното условие, за да се случи тази дигитална трансформация, е лидерът да е много убеден, да вярва фанатично в тази идея и да я наложи в организацията. И опираме до другото важно нещо - тази трансформация изисква времеви, финансов и човешки ресурс, а повечето компании се опитват да го спестят. Но това е самоубийство. Въпросът не е дали, а кога. Редица автори и анализи посочваха 2019 и 2020 г. като пределна точка. Тогава те коментираха, че който не е напред с дигиталната трансформация до този момент, вече е закъснял. Сега сме 2022 г. и ако българският бизнес не се е замислил и не го е направил, вече е закъснял. Трябва да се вложат и концентрират знания и да се наемат експерти. Това направихме преди доста години. Не знаехме нищо по темата, но се възползвахме от външни експерти. Много четене плюс нещо, което аз винаги съм използвал - добрата практика на наши клиенти и партньори.

Стартъп в България - мисията е все по-възможна, особено на фона на първия еднорог, който имаме. Какво още предстои да видим? Как ще се развива българската стартъп екосистема?

Това, че имаме първата технологична компания с оценка над 1 млрд. долара е много добър пример. Такъв тип сделки, каквато беше навремето сделката с "Телерик", после със SMSBump, а сега - с Payhawk, са много полезни като пример. И това е много добре, особено като се има предвид манталитета на българина, който трудно вярва. Примерът винаги е много заразен.

Другото важно нещо е, че стартъп екосистемата достигна фазата на бумообразно развитие. От една страна, има много предприемачи, настоящи и бъдещи, които искат да развиват свои идеи, натрупали са опит и знание. От друга страна, има много сериозно финансиране, има капитал, който ще даде възможности на нашата екосистема през следващите години. Освен това е налице и ентусиазмът, заразният пример. Никога преди това не е имало такъв ентусиазъм у нас. Всеки иска да прави проект, има идея.

Другата позитивна промяна е, че се изгради доверие и от страна на инвеститорите, и от страна на предприемачите. Видя се, че това може да се случи както в САЩ, така и тук. А апетитът идва с яденето. Всеки започна да вярва малко повече в себе си и крайният резултат е много положителен. Защото аз смятам, че една от най-важните трансформации за българската технологична екосистема е да превключи от услуги към продукти. Тя тръгна, включително и нашето портфолио тръгна така - от компании, които предоставят услуги. Но при услугите нито оценките може да са високи, нито възможностите за растеж са бързи и гарантирани. Докато при продуктите е друго. Немалка част от екосистемата са компании, които предоставят аутсорсинг услуги или са офиси на големи мултинационални компании. Това е добре на този етап, но дългосрочно е добре ние да си изградим наша екосистема, която да ражда компании и продукти, които остават тук. Защото, както растат доходите, в един момент България няма да е конкурентна с цена на труда, а с добавена стойност и талант. Вярвам, че със стартъпите, които се създават в момента, се случва именно това - да се създаде критичната маса, която да надделее над чисто аутсорсинг услугите и тогава вече това ще добави и много голяма стойност на България като икономика.

Тоест стартъп екосистемата трансформира целия ИТ бизнес?

Реално, да. Тук се случва нещо много интересно. Компаниите, които идват от чуждите пазари, вдигат заплатите. Това е тежко за българската екосистема и българските компании са в догонваща ситуация. Единственият начин да минат в изпреварваща ситуация е, като създадат стартъпи и продукти. Защото при продукта математиката е друга и сметката излиза. При услугите не излиза. Това е трудното в момента, но е и много полезно. И вярвам, че в момента, в който българската екосистема достигне критичната маса и започне да осигурява над 50% от работните места в екосистемата за български и управлявани от български предприемачи и финансирани от наши фондове стартъпи или скейлъп компании, тогава нещата ще се променят. Защото културата, мотивацията на тези хора се променя. Когато работиш в една продуктова компания е много по-различно. Там участваш в създаването на продукта, в градежа на компанията и мотивацията е една, а когато работиш в една мултинационална компания е друга.

Войната в Украйна - как се отразява на ИТ бизнеса у нас? Ще успеем ли да привлечем повече компании, които да преместят бизнеса си тук и да разрешим поне част от проблема с недостига на кадри?

Войната в Украйна е тъжен факт, тя оказва влияние на цяла Европа. Имаше очакване, че ще дойдат десетки хиляди ИТ специалисти, но това не се случи и може би няма да се случи точно така. Това, на което станахме свидетели, е, че компании с офиси в Украйна си дръпнаха хората тук. Което е добре, включително и за хората. Очаквам постепенно всички компании от екосистемата да започнат да наемат кадри от Украйна и от Русия. Забелязваме, че има и немалко руски кадри, на които не им харесва там, искат да емигрират. Това е шанс за България. Украйна е един от най-големите доставчици на ИТ продукти и услуги в Европа, толкова голям, че колкото и да се прелее в България, ще е много добре за нашата екосистема. Още повече че това не е в ущърб на хората, а е просто win-win ситуация и за двете страни. Тук има една голяма бариера - процедурата за наемане на такива хора е много тежка - над три месеца плюс много разходи с неясен край. Това трябва да се осъзнае. Ние, чрез BESCO и чрез други организации на бизнеса, се опитваме да помагаме в тази посока и ако искаме да има ефект, този проблем трябва бързо да се разреши и процедурата да е проста и лесна. Защото в този бранш конкуренцията за таланти е глобална. В други държави този процес трае една седмица. Така че има потенциал, можем да извлечем ползи, но в момента чисто бюрократично не сме си подготвили нещата.