Дигиталната икономика поставя интелектуалната собственост във фокуса на МСП

Развитието на икономиката все повече зависи от скоростта на дигитализацията на бизнеса, а в цифровата среда защитаването на интелектуалната собственост (ИС) е по-критично от всякога. В света след Covid-19 нейното опазване ще бъде основен фокус за компаниите, докато те продължават да приоритизират инвестициите си в бизнес модели около цифровите технологии.

"Според Световната банка към края на 2021 г. дигиталната икономика се е равнявала на над 15% от глобалния БВП. Пандемията ускори дигиталната икономика във всеки аспект, дори в традиционни сфери като банкирането, здравеопазването, търговията и производството. Компании във всички тези сектори успяха да скочат на дигиталния влак", посочва Мери Критарис, директор за международните въпроси в Американската служба за патенти и търговски марки. Тя беше сред участниците в уебинар на тема "Интелектуалната собственост и МСП в дигиталната икономика", организиран от Съвета по търговия и технологии ЕС - САЩ.

На този фон не е изненадващо, че защитаването на интелектуалната собственост в дигиталния свят изправя бизнеса, особено малките и средните предприятия (МСП), пред нови предизвикателства. Много често за тях е по-трудно да се ориентират сред своите права, както и да лицензират технологиите си. Всъщност разработването на стратегии за управление на тези активи изисква време, знания и пари. Затова МСП често предпочитат да игнорират този важен въпрос, от който до голяма степен зависи бъдещото им развитие.

"За малките и средните компании интелектуалната собственост е ключова, тъй като представлява гаранция за техните инвестиции, тя е своеобразно отплащане за тяхната креативност и е техният двигател за иновации", подчертава Лусила Сиоли, директор "ИИ и дигиталната индустрия" към Европейската комисия.

Интелектуалната собственост в ЕС

В Европейския съюз 99% от бизнеса е в категорията на МСП, или над 20 млн. компании, които отговарят за 67% от заетостта. Същевременно едва 9% от тези организации са защитили своята интелектуална собственост чрез патенти. Тези, които са го направили обаче, постигат с 68% по-високи приходи на служител спрямо фирмите без патенти.

Сред причините за това е твърде голямата сложност и фрагментация на пейзажа на Стария континент, твърде много трудности за намирането на точна, полезна и достоверна информация, както и липсата на яснота къде да се поиска конкретна информация за специфични нужди по отношение на интелектуалната собственост. В тази връзка от Службата на ЕС за интелектуална собственост препоръчват за справки да се разгледа техният сайт, страницата на Ideas Powered for business и Европейския информационен център за интелектуална собственост.

Амарилис Верховен, ръководител "Дигиталната трансформация за индустрията" към ЕК, допълва, че често малките и средните компании пропускат важността на навременното защитаване на интелектуалната собственост. Затова преди две години ЕК приема стратегия за ИС, която се основава на пет ключови стълба:

Законодателство
Лицензиране
Ефективност
Борба срещу фалшификациите
Международно сътрудничество.

"Първо искаме да гарантираме, че нашите правила са на световно ниво. Искаме да имаме възможно най-добрите правила, свързани с интелектуалната собственост. На второ място е лицензирането, тъй като ИС не е само за защита, но и за споделяне по доверен начин. След това, на трето място, трябва да гарантираме, че малките и средните компании могат да използват стратегически своята ИС, за да се превърнат от стартъп в скейлъп компании, да се разрастват и да бъдат успешни като бизнес. На следващо място, в ЕС ние разработваме в момента набор от инструменти, които да помогнат на компаниите да станат по-добри в борбата срещу фалшификатите - въпрос, който все още е проблем. На последно място, макар и не по значение, е международното сътрудничество и гарантирането, че ИС се защитава на международно ниво", уточнява Верховен.

Единен патент

В допълнение ЕС планира да създаде единен патент, чието действие да стартира в началото на 2023 г. По думите на Денис Дамбоа, сътрудник по правните и политически въпроси към ЕК, това е най-голямата промяна в европейското патентно право през последните около 40 години. Новата система ще се основава на два стълба: Единен патент и Единен патентен съд.

Към момента компаниите могат да се възползват от национални патенти и европейски такива, получавани от Европейското патентно ведомство. Чрез вторите с едно кандидатстване се получават национални патенти в до 38 държави, включително Великобритания и Швейцария. Също така организациите могат да подадат и "международна кандидатура" в системата на Договора за патентно коопериране, ако искат търсят по-голям географски обхват.

"Получаването и поддържането на единни патенти ще бъде много по-евтино и много по-удобно в сравнение с европейските патенти днес, особено защото няма да е необходимо национално одобрение след получаването на европейски единен патент", обяснява Дамбоа. Той допълва, че за разлика от сегашните възможности, новият единен патент ще представлява система, където всичко ще бъде на едно място, а това на свой ред ще намали не само разходи, но също така и административната тежест, особено при съдебните процеси.

Засега единният патент обхваща територията на държавите членки, в които е ратифицирано споразумението за Единен патентен съд. Към момента тези страни са 17, но те представляват 75% от БВП на ЕС, като в това число влиза България. Разбира се, според експертите се очаква в бъдеще и други държави да се присъединят.

Всички тези промени ще подпомогнат малкия и средния бизнес на Стария континент за навременното защитаване на неговата интелектуална собственост. В крайна сметка именно иновациите позволяват на тези компании да се установят на пазара и да се справят с бъдещите предизвикателства на дигиталната икономика.