Достъпът до евтин финансов ресурс ще бъде все по-обвързан с въглеродния отпечатък на компаниите

На какъв етап е този процес?

В момента по отношение на Закона за енергия от възобновяеми източници сме на етап да облекчим процедурите за вкарване в експлоатация на малки възобновяеми енергийни източници за собствено ползване - отлична възможност за домакинствата. Тази задача е решена може би преди пет, шест, седем години в по-напредналите европейски икономики. Тези промени предстои да бъдат приети.

Тоест движим се с пет-шест години назад?

Да, което е проблем, защото това е загуба на знание, на ноу-хау, на възможност да се конкурираме със стоки и услуги с по-висока добавена стойност. Ясно е, че българската икономика е енергоинтензивна, ясно е, че бележим ръст на промишления износ, но като се вгледа човек малко по-надълбоко, вижда, че една част от продукцията е моментна, поради обстановката, която е в Украйна и войната, която се води там. От друга страна, в автоиндустрията имаме все още доста ръчен труд. В ЕС този тип производство е доста по-малко. Бъдещето на икономиката е в дигитализацията, в енергийната ефективност, умното управление на енергията и на процесите. Това знание може би ще ни коства много в бъдеще, защото процесите, които в момента носят пари на българската икономика, подлежат на пълна автоматизация в близко бъдеще. В същото време тези, които са по-креативни, които изискват знания от XXI век, в България виждаме, че са на изчезване. Даже и традиционни инженерни знания в областта на строенето и конструирането на термоагрегати, които са предпоставка към високотехнологична индустрия (знаете, че високотемпературните процеси са предпоставка за генерирането на материали от ново поколение), вече ги няма. Преди пет-шест години имах задача да намеря такива инженери в България и видях, че вече ги няма. Имаме може би една двойно негативна тенденция. От една страна, старите инженерни дисциплини не се обновяват, ноу-хауто не се предава и не се усъвършенства. От друга страна, новите дисциплини, които идват по линия на енергийната ефективност, управление на енергията, балансиране на въглеродния отпечатък и контролиране на веригите на доставки в България, все още не са навлезли. Те са трудни, изискват допълнителен финансов ресурс, а все още финансовите инструменти за България, които да подпомогнат този процес, не са разработени. Но така или иначе продължаваме да се надяваме и правим това, което е възможно, за да отместим поне една малка стъпчица напред.

Наскоро излезе изследване, според което по-малко от половината от организациите смятат, че са подготвени за новите изисквания. Доколко готови са българските компании?

Тук трябва българската индустрия да бъде сегментирана. Има индустриални обекти, които се изграждат от западни инвеститори до ключ, включително с машините, конструкцията, процесите и т.н. Там има ноу-хау, те са конкурентни и в технологично, и в мениджмънт отношение, всичко е предварително изчислено, оптимизирано до максимална степен и идва тук готово. Такива предприятия има. Добър пример е "Идеал стандарт", което е максимално оптимизирано. "Винербергер България" край Луковит, където буквално няколко инженери командват завод, който може да залее половин България с продукция за строителството. "Рока България" край Каспичан също е перфектна инвестиция. В завода на "Шнайдер Електрик" край Пловдив съм виждал феноменални неща по отношение на контролиране на енергийната ефективност, включително използване на софтуер, който следи в реално време как предприятието функционира, какво харчи и къде има възможности за оптимизация. Това са единият тип предприятия. По тази линия пристигат знания и опит и е хубаво, че има такива примери в България, от които човек може да се получи. От друга страна, има български предприятия, това са по-скоро приватизирани предприятия, които имат нужда от огромни инвестиции. Една част се справят добре, но там като че ли не остава въздух за индустрия 4.0 и за енергийна ефективност. Там по-скоро се гони оцеляването и се мисли не в чак толкова дългосрочен порядък, какъвто борбата с климатичните промени и регулаторната рамка на Европейския съюз предполагат. Имаме и цялата палитра от междинни варианти, но основно така бих ги разграничил. Разбира се, наистина е по-трудно да се справяш сам в сравнение с концерн, който съществува от 100 години. Точно тук идва мястото на плановете за възстановяване и устойчивост по оперативните програми, чрез които може много добре да се надстрои българската индустрия и тя да напредва с по-бързи темпове и да не изпада от влака. Едно е предприятието да използва изкуствен интелект, да е силно роботизирано и да следи почти в реално време къде губи пари, и съвсем друго е предприятие, в което предимно се разчита на ръчен труд и търпи много загуби. Все пак ниските работни заплати не могат да ни спасяват до безкрай и да са ни основното конкурентно предимство.

Споменахте някои от предизвикателствата, едно от които е липсата на опитен персонал. Друго предизвикателството е недостатъчната информация за консумацията на енергия от предприятието. Има и други, разбира се, но как могат компаниите да се справят с тези проблеми?

Изключително е важно оперативните програми и планът за възстановяване и устойчивост, преференциалните финансови инструменти и т.н. да дават възможност за финансиране не само на стандартния бизнес - да си купиш нова машина, да си построиш нова сграда и т.н. Безспорно това са ключови приоритети. Но не по-малко приоритетно е да имаш възможност да ползваш съвременни дигитални услуги, които могат да са например енергиен мениджмънт или мониторинг на енергийното потребление, с цел да се установят агрегати, които предстои да аварират, или загуби на ток, които могат да бъдат наблюдавани в този момент или в режима на работа на машината. Да ползваш такава инфраструктура и такъв тип експертиза е скъпо и е трудно едно българско предприятие да изгради капацитет за кратко време. Затова има компании с опит, които предлагат услуги в областта на управлението на енергия. И според мен е добра идея българските предприемачи да видят за една-две години този тип услуги какво конкурентно предимство им дават, успяват ли да им спестят пари и колко и да преценят дали биха продължили да ги ползват, или искат да изграждат сами капацитет. В момента се инвестира само в brick and mortar, а не в услуги, което всъщност е бъдещето на бизнес моделите. В крайна сметка може би е хубаво да се концентрираш върху това, в което си най-добър, а останалото да изкараш навън и да бъде управлявано от специализирани компании. Най-елементарният пример са облачните услуги, които вече всички ние ползваме. Тези услуги съдържат в себе си редица интелигентни "помагачи" - виртуални асистенти, които хващат трендове, напомнят нещо дали да не е забравено, дават предложение дали не е по-добре нещо да бъде сменено, за да се постигнат по-големи резултати. Представете си тази технология да работи в едно предприятие, в което се обработват хиляди сигнали и където могат в дългосрочен план да се акумулират огромно количество спестявания от всякакъв вид. Резултатът е конкурентно предимство от ново поколение За съжаление в този случай се изисква повече търпение, но това е нещо, с което в България не сме свикнали и не сме запознати с дългосрочните ползи, които носи. Ние искаме по-бързичко да се случват нещата, на мига, на момента, докато в този случай се изисква повече търпение, и другото, което е също основен проблем - доверието. Винаги има един страх, че ако се ползват външни компании, ще изтече информация в конкуренцията. Но истината е, че може да се работи с фирми с репутация, за които имиджът е едно от най-скъпите неща в капитала им и те едва ли биха си позволили злоупотреби. Така че според мен дигитализацията и изкуственият интелект трябва да бъдат предоставяни от специализирани компании и първата крачка може да стане през оперативните програми и Плана за възстановяване и устойчивост. Ключовото за изкуствения интелект е, че може да дава стойност само ако разполага с голяма база данни. В рамките на едно предприятие е трудно да се акумулира такова количество данни, на база на които да има интелигентни алгоритми. В най-добрия случай е необходимо да се управляват десет, двайсет, трийсет предприятия, от които да получиш бази данни, които да могат да обучат алгоритъма, който да помага на предприятието да прави повече пари и да изхвърля по-малко въглеродни емисии. Но това опира и до споделената икономика, до отваряне и прозрачност. А щом на индивидуално ниво ползваме облачни услуги и съхраняваме файловете си в облака, предполагам, че предприятията лека-полека ще видят, че няма нищо страшно, а ползите са огромни.

Това ли е вариантът за постигане на изискванията на Зелената сделка - дигитализацията?

В директивата за сградите има вече понятия от типа "умни сгради", има изискване сградата да може да взаимодейства с обитателите си, да може да реагира, за да няма излишен разход на енергия. По отношение на умните предприятия това, което със сигурност предстои, е докладване от страна на по-голям брой участници на въглеродни емисии и отчитане на отпечатък, който те оставят, в т.ч. и по отношение на веригите им за доставки. Към днешна дата енергийните търговци например са задължени да правят инвестиции в енергийна ефективност. Предприятията, които консумират над определени количества енергия на годишна база, също са задължени да правят инвестиции в енергийна ефективност. За да сработи трансформацията, може би трябва да се помисли и за наказателната отговорност, защото едни предприятия инвестират пари и усилия, а други - не. Така ще избегнем фрирайдърството, защото знаем, че в краткосрочен план може би е по-добре да изчакаш, защото инвестициите в енергийна ефективност носят по-дългосрочни ползи, а в частния сектор борбата за капитала е ожесточена и понякога срокове на възвръщаемост от порядъка на пет-шест години губят в сравнение с това да се вземе по-голямо количество суровина на по-ниски пари, което би подобрило финансовите показатели на предприятието далеч повече, отколкото ако то инвестира в енергийна ефективност. В този смисъл безспорно трябва да има регулаторна подкрепа, наказание за фрирайдърство или за такива, които замърсяват. Виждали сме всички снимки и видеа от някои региони в България, където се случват наистина безобразни неща, и в държава от Европейския съюз или където и да било това не би трябвало да се допуска. Ако някой замърсява въздуха, водата, околната среда, това носи вреда на нас, на децата ни и на внуците ни. И трябва да се опитаме да погледнем по-дългосрочно и по-стратегически. Трудно е безспорно, но истината така или иначе ни застига в един момент, за добро или за зло.

От друга страна обаче, знаем, че ИКТ в момента генерират 1,5% от емисиите на парникови газове, като се очаква процентът да нарасне до 14 през 2040 г. главно заради увеличаването на потреблението на интернет, мобилни телефони и таблети и консумацията на енергия от центровете за данни и мрежите на телекомите. Как можем да се справим с това предизвикателство?

Това е една от ирониите на ситуацията, в която се намираме. Изкуственият интелект разчита, образно казано, на компютри, които наистина се използват много интензивно. Те отделят огромно количество топлина и ползват огромно количество енергия. Начинът, по който за момента това се управлява, е, като тези фирми закупуват удостоверения за произход на електроенергията, която използват, гарантиращи, че тя е от възобновяеми енергийни източници. Второ, често те самите правят инвестиции във ВЕИ в близост или самите центрове се изграждат в близост до водни каскади. И трето, което е вече най-дългосрочно, може би в един момент, когато минем изцяло на квантови компютри, при които триенето е по-малко и загубите са по-малки, предполагам, ще бъде необходимо и по-малко количество енергия (това в кръга на шегата).

Истината е, че тази енергия ще продължава да нараства и не бих се учудил, ако нараства и в пъти повече. Но от друга страна, това е водеща индустрия, която е с висока добавена стойност и с големи маржове и която наистина може да лидира останалите по отношение на това как се справяш с въглеродния отпечатък и с ESG показателите. Знаем за Google Green PPA. Това са дългосрочни договори за изкупуване на енергия от ВЕИ. Компании като Google сключват 10-, 15-, 20-годишни договори за изкупуване на зелена енергия на определена цена и съответно с такъв договор предприемачите могат да кандидатстват за финансиране, и това е широко разпространено.

Другото, което може да се ползва и е също интересно - центровете за данни вече имат съвременни енергоефективни решения, при които охлаждането е по-ефективно, по-голямо и по-добро. То става по микрообеми, като не се охлажда цялата сграда.

В тези сектори са едни от най-умните хора и те имат грижата да водят и да ни показват кои са правилните решения, кой е правилният път, какви са бизнес моделите, които биха сработили, така че да оставяме минимален въглероден отпечатък.

Друг важен момент - отпадъците от електроника в глобален план се очаква да достигнат 74 милиона метрични тона до 2030 г. според Global E-waste Monitor 2020. Може ли и как да се справим с този проблем?

Все още не съм видял практики, които се справят с този проблем. Само теоретични постановки. Така или иначе, за да постигнеш такова намаляване на електронните отпадъци, трябва да отвориш възможности за рециклиране на устройствата, които се произвеждат. Те трябва лесно да бъдат разглобявани и съответните компоненти да могат да бъдат сепарирани и рециклирани на разумна цена. Това предполага, че например един смартфон, който може да се рециклира и е направен с такава визия, ще струва доста повече от стандартен телефон, който просто го хвърляш в контейнера. Предполагам, че от младото поколение, което е чувствително на тази тема, биха платили по-висока цена, за да са сигурни, че не вредят на околната среда,

Но от друга страна, освен компромис по отношение на цената, която ще е по-висока, ще има компромис и по отношение на техническите характеристики, защото все пак имаш още една задача - да бъдат сепарирани и рециклирани компонентите, което невинаги ти дава възможност да направиш оптималния инженерен дизайн. В този смисъл това са редица пропуснати ползи, редица оскъпявания, които някой трябва да плати. Аз поне не виждам някакви фондове, които да кредитират или да отпускат грантове за такъв тип инженеринг, нито скорошна регулаторна рамка, която да пресира развитие в тази насока. По отношение на самото рециклиране - там са ясни технологиите, имаме ги. По отношение на пластмасите, на металите - там са доста напреднали нещата, но за да правиш масово рециклиране, трябва да има автоматизация. Така че това оскъпяване предстои да бъде решено кой ще го плати. Естествено, може да се мисли за схеми, подобни на таксуването на въглеродни емисии, да се помисли нещо за компонентите, които не могат да бъдат рециклирани, да бъдат обложени допълнително с някакъв специализиран данък. Но в края на деня това трябва да се плати от обществото ни, ако изобщо то желае да се движи в такава европейска директория. Ако искаме да живеем в здравословна среда, това е начинът. Струва пари, може би ще трябва да се лишим от някои други придобивки, но така да дадем шанс на поколенията след нас, защото и там очевидно часовникът цъка.

В началото на разговора говорихме за ситуацията в момента, за войната в Украйна и за кризата. Доколко в крайна сметка са актуални и на дневен ред проблемите, които са поставени в Зелената сделка с оглед на сегашния дневен ред?

Наистина ще трябва да се изправим пред страховете си. Въпросът, който е и философски, е какъв избор ще направим. Дали ще решим да се лишим от комфорт и лукс в името на това да начертаем нормален, смислен път за децата ни напред, или пак ще изберем лесния път. За съжаление тук наистина е необходимо много силно лидерство на европейско ниво, на световно ниво, хора, които да поемат отговорността и да посочат на такива като нас кое е правилно, какви компромиси си струва да направим и какви - не. Лидери, каквито за съжаление не се виждат на хоризонта. И може би пак ще се окажем някъде по средата може би, наистина трудно е да се предвиди. Това, в което съм сигурен, е, че даже в следващите 4-5 години този конфликт да оказва влияние върху решенията, които взимаме, климатичните промени чукат на вратата ни с всяка година все повече и повече и този проблем ще продължава да седи. Просто ще блендираме и с някои компромиси, които трябва да правим с цел да продължаваме да "дишаме". От друга страна, може би наистина има лимити, които не трябва да бъдат прескачани. Но точно те къде са - трябва да ни покажат умните хора, хората на новия век, които да ни упътят къде и в каква посока да поемем. Надявам се, че времето ще роди и такива. Ще видим!