Индексът DESI 2022: България пак е дигитално изоставаща

от Майя Бойчева-Манолчева

29 юли 2022 18:25 2263 прочитания

България пак е на дъното на класацията за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото, показва новият DESI индекс. Страната ни се нарежда на 26-о място от 27 държави, като след нас е Румъния. Резултатът на България нараства средно с 9% годишно през последните пет години, но според ЕК "този темп не е достатъчен, за да може да догони останалите държави членки". Страните, които водят класацията и имат най-развита дигитална икономика, са Финландия, Дания, Нидерландия и Швеция, а тези, които са отбелязали най-голям напредък през последните пет години - Италия, Полша и Гърция.

Цифрова грамотност

Очакванията на ЕК, че повишеното използване на цифрови инструменти по време на пандемията ще подобри дигиталната грамотност, все още не са се сбъднали и Европа има доста работа по отношение на развитие на цифровите умения. Страните с най-високо ниво на цифрова грамотност са Финландия, Нидерландия, Ирландия и Швеция, а Румъния и България са посочени като държавите, при които има големи дупки в дигиталните умения. Страната ни остава значително под средната стойност за ЕС от 45,7 с резултат от 32,6. Делът на хората, притежаващи поне основни цифрови умения, както и на тези с цифрови умения над основните, е по-нисък от средния за ЕС, като във втория случай разликата е значителна (8% спрямо средната стойност за ЕС от 26%). "Като се имат предвид амбициозните цели на ЕС 80% от възрастните да имат поне основни цифрови умения до 2030 г., страната трябва да положи повече усилия, за да бъдат обхванати онези над две трети от нейното население без такива умения", е препоръката на ЕК. България изостава и спрямо дела на специалистите в областта на ИКТ от работната сила (3,5% спрямо 4,5% средно за ЕС). Положителната тенденция е, че у нас делът на жените - специалисти в тази област, е висок.

Свързаност

В областта на свързаността България постига много добър резултат при оптичното покритие (85% от домакинствата спрямо 50% в ЕС). Цените са ниски, но цялостното усвояване на фиксиран и мобилен широколентов достъп до интернет остава ниско.

Покритието на 5G мрежите е нараснало значително сред европейските държави - от 14% през 2020 година до 66% през 2021, като най-големите нива са в Италия, Дания, Нидерландия и Германия. Планът за дигитализация на ЕС предвижда до 2030 година всички крайни потребители на фиксирани места като домакинства и компании да имат покритие от гигабитова мрежа и всички населени места - от мрежи от следващо поколение (като минимум - 5G).

Дигитални МСП

По отношение използването на дигитални технологии само 55% от МСП имат поне базово ниво, като процентите са с голям марж между държавите - 86% в Швеция и 82% във Финландия, срещу 25% в България и 22% в Румъния. Общоевропейската цел е поне 90% от МСП в Европа да имат до 2030 година внедрени поне основни дигитални технологии. Това означава, че предприятията трябва да притежават поне 4 от 12 избрани технологии като облачни услуги, ERP системи, AI, социални медии и онлайн продажби. Данните показват, че бизнесът става все по-дигитализиран, но използването на напреднали технологии остава ниско и неравномерно. 34% от европейските компании например използват облачни технологии, но едва 8% - изкуствен интелект. В България само 6% от предприятията разчитат на големи информационни масиви, 10% - на облачни услуги, и 3% - на изкуствен интелект. До 2030 година поне 75% от бизнеса трябва да е внедрил изкуствен интелект, облачни технологии или големи данни, са плановете на ЕС.

Цифровизация на публичните услуги

"България е изправена пред множество предизвикателства по отношение на цифровизацията на обществените си услуги, тъй като отчита недостатъчни резултати по повечето показатели с изключение на отворените данни, където равнището отговаря на средното за ЕС", се казва в документа. Само 34% от потребителите на интернет в България взаимодействат онлайн с държавната администрация в сравнение със средната стойност за ЕС от 65%. "Предоставянето на цифрови обществени услуги за обществеността (59% спрямо средната стойност за ЕС от 75%) трябва да се подобри значително, за да може България да допринесе за постигането на целите на програмата "Дигитално десетилетие" - всички ключови административни услуги да се предлагат онлайн до 2030 г.", категорични са от ЕС. В същото време се оценява фактът, че България е започнала реформи в националния регистър и е стартирала процес, насочен към засилване на цифровата трансформация.

От другите европейски държави Естония, Дания, Финландия и Малта са първенците по цифровизация на публичните услуги, а Румъния и Гърция - последните в класацията.

"За да преодолее слабостите в цифровата трансформация и да достигне равнището на останалите страни - членки на ЕС, в България са необходими дългосрочни, постоянни усилия на политическо и административно равнище, основаващи се на силните страни на страната с цел осъществяване на реформите и инвестициите в четирите измерения. Възможно е неотдавнашната политическа нестабилност да е повлияла значително на усилията в тази област", категорични са от ЕК.

Индексът на навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (Digital Economy and Society Index - DESI) е годишен доклад, публикуван от ЕК. Той измерва напредването на всяка държава членка в четири дигитални направления - човешки капитал, свързаност, използване на дигитални технологии и цифрови публични услуги. DESI индексът черпи информация от Евростат, от самите държави членки или от доклади, подготвени за ЕК.