Няма Зелена сделка без дигитализация

През 2021 година беше приет Европейският закон за климата, който изисква всички политики на ЕС да допринасят за постигането на целите на Зелената сделка. За гарантиране на заложените политики и цели от ЕК разчитат на куп регулаторни инициативи, които са част от пакета "Готови за 55", анонсиран миналата година и включващ съществуващи и планирани законодателни актове в следните области - климат, енергия и горива, транспорт, сгради, използване на земята и горско стопанство. В рамката са записани и редица данъчни и финансови стимули.

Готов ли е бизнесът?

60% от европейските компании не са запознати със Зелената сделка и само 49% са подготвени за нея, сочи проучване на PWC, проведено в периода юли - октомври 2021 година сред 300 бизнес организации от 13 европейски държави. Освен липса на познания в областта проучването показва и слаба координация между компаниите в отговор на предстоящите промени. Предприятията нямат представа нито какво ще е въздействието на мерките от Зелената сделка върху цялата верига за доставки на техния бизнес, нито какво ще е паричното им отражение. Не е изненада, че големите компании със специализирани данъчни и финансови отдели и добре развити R&D екипи и отдели по устойчивост са по-добре информирани и подготвени за настъпващите промени. Въпреки това дори големите организации заявяват, че са все още в ранен етап на разбиране на Зелената сделка.

Две трети от компаниите имат заделен бюджет за инвестиции в развиване на устойчивост през следващите три до пет години, като приоритетите включват консумация на повече чиста енергия (78% от фирмите), намаляване на енергийната консумация (60%), намаляване на отпадъците и използването на пластмаса (59%) и намаляване на въглеродните емисии (59%). Около 70% от компаниите, които предприемат зелени инициативи, са използвали грантове и данъчни кредити.

Съществен проблем според анализаторите е, че повечето организации отговарят на изискванията за устойчивост на ad hoc принцип, вместо да има изграден план за действие. Това е нещо, на което трябва да се обърне внимание, още повече че съвсем скоро Директивата за отчитане на корпоративна устойчивост ще разшири обхвата на изискванията на докладване на нефинансовите инициативи към всички големи компании, независимо дали са на борсата и дали броят на служителите им е над 500. Всички фирми от ЕС, включително МСП, ще бъдат задължени да обявяват какви са рисковете и въздействието от тяхната дейност върху климата.

Няма Зелена сделка без дигитализация

Преди няколко години проучвания показаха, че в периода до 2030 година дигиталните технологии могат да помогнат на различните индустрии да спестят 20% от глобалните емисии на въглероден диоксид. Друго проучване показва, че европейските компании, които са предприели едновременно своята дигитална и зелена трансформация, вероятно ще се възстановят по-бързо от кризата. Ако наистина искаме да достигнем климатичните си цели и да подпомогнем конкурентоспособността на европейската индустрия в глобален мащаб, трябва да приемем този двустранен подход, или т.нар. двойна трансформация. И въпросът не е "дали", а "как", категорични са от DigitalEurope - НПО, обединяващо 41 национални търговски асоциации и 98 компании. Според организацията, въпреки че са налице доста инициативи, много често тези две цели се разглеждат изолирано. Такъв например е пакетът "Готови за 55", Таксономията на ЕС и инвестиционните намерения на национално ниво, при които връзката между дигиталните и климатичните действия не е развита добре. Това според НПО-то е пропусната възможност.

Разбира се, тук стои въпросът и за собствения принос на ИКТ индустрията - знаем, че тя е сериозен потребител на електроенергия. Данните са различни, но според университета "Макмастър" в Канада ИКТ в момента генерират 1.5% от емисиите на парникови газове, като се очаква процентът да нарасне до 14 през 2040 г. Въпреки това от DigitalEurope твърдят, че дигиталните технологии могат да спестят 9.7 пъти повече емисии до 2030 година, отколкото те произвеждат.

Организацията е разработила 8 идеи за приемане на двойната трансформация. Като начало ЕС трябва да разработи и въведе KPI, с които да измерва как дигиталните технологии подпомагат за постигането на климатичните цели. Освен това планът на Европа да обедини пространствата за данни ще доведе до тяхната устойчивост. Знаем, че тези данни стоят в основата на технологии като изкуствен интелект и Интернет на нещата. Което пък означава, че ЕС трябва да увеличи финансирането за висококачествена мрежова инфраструктура и да спеши навлизането на 5G.

По отношение на политиките според експертите от DigitalEurope трябва да бъдат въведени международни стандарти за измерване на отпечатъка, който оставят ИКТ. Европейските и националните програми за финансиране трябва да отделят повече средства за подпомагане на зелените технологии, насочени както към стартъпи, така и към МСП, и да стимулират създаването на партньорства между индустрията и университетите. Взаимовръзката между дигиталните и зелените политики трябва да бъде засилена. Зелените технологични умения трябва също да станат приоритет на ЕС. И не на последно място - трябва да се създаде секторен план за действие, който да улеснява внедряването на технологии в европейските енергийно най-интензивни сектори.

Добрите примери

Примерите за двойна трансформация са вече налице и са достатъчно показателни. Проектът за умен град на Виена е реализиран чрез комбинация на иновативни дигитални решения и анализ на данни, което наред с другите климатични ползи ще доведе до намаляване на 71% от емисиите на въглероден диоксид в големите жилищни сгради.

В пристанището в Ротердам комбинация от иновативни дигитални технологии като изкуствен интелект оптимизира планирането на маршрута и акостирането на корабите, с което то е напът да намали 20% от емисиите на въглерод до 2030 г.

Примерите са доста и интересни и както казва Сесилия Бонефелд-Дал, генерален директор на DigitalEurope, наше общо задължение към бъдещите поколения е да направим каквото трябва, за да запазим природата. Наше задължение е също и да създадем силна и конкурентоспособна европейска икономика, където хората имат средствата да разработят и пуснат на пазара иновативните решения, от които имаме нужда.