Digitalk 101: M&A пазарът - окрупняване, участие на фондове и търсене на нови таланти

Според старши анализатора Велизар Великов от EMIS водещата сделка за 2021 г. е придобиването на 30% от доставчика на телекомуникационни и ИТ решения и услуги CETIN Group от сингапурския фонд GIC. Компанията развива дейност в Чехия, България, Унгария и Сърбия. Малко преди PPF Group и GIC да се договорят, CETIN България придоби "София Комюникейшънс" ЕАД и "Ракком" АД. Българската компания беше създадена една година по-рано, след като мрежовата инфраструктура на "Теленор България" се отдели в ново дружество.

Втората голяма сделка през годината беше сделката за "Булсатком" - най-големият доставчик на платена телевизия в страната с 650 000 абонати и 170 000 абонати на фиксиран интернет. През август 2021 г. дружеството "Вива корпорейт България", създадено няколко месеца по-рано, обяви, че придобива "Булсатком" с цел да подкрепи развитието на компанията и да продължи "да концентрира усилията на "Булсатком" в разработване на ключови продукти и услуги - платена телевизия, разнообразно съдържание и фиксиран интернет". Компанията се представлява от Спас Русев, който до неотдавна притежаваше най-големия дял в БТК. По-късно Русев продаде своя дял, но остана член на надзорния съвет. Сагата със сделката продължи и през настоящата година с намесата на административния съд и Комисията за защита на конкуренцията и чака своята развръзка.

На трето място се нарежда българско-американският разработчик на софтуер за планиране на работа Gtmhub, основан от бивши служители на "Телерик" през 2015 г. Компанията получи финансиране в размер на 120 млн. долара от изцяло чуждестранни инвеститори.

Българските компании са вече достатъчно големи и апетитни цели за придобиване, което показва и зрялост на пазара

Велизар Великов

старши анализатор в EMIS

Ключова сделка за годината е и придобиването на Dynamo Software от Blackstone Growth. Заедно с тях инвестиция в софтуерната компания направи и фондът Francisco Partners. Според WSJ сделката ще увеличи пазарната оценка на софтуерната компания на около $900 милиона. Инвестицията ще помогне на Dynamo да разшири експанзията си на нови глобални пазари и да продължи да разработва продуктите си, обясниха от компанията.

В телеком сектора през 2021 г. наблюдавахме значително окрупняване на Vivacom. Операторът купи няколко регионални доставчика на интернет и телевизия като софийските Net1 и ComNet Sofia, пловдивския N3, русенския "Нетуоркс-България" и великотърновския "Телнет". Сделките дават възможност на телекома да подобри пазарния си дял както по брой абонати, така и по приходи.

Като говорим за окрупняване и интернет, няма как да не споменем и SuperHosting, която придоби активите на втория в сектора доставчик на хостинг услуги, домейн имена, облачни и VPS услуги в България ICN.BG. Една година по-рано "Суперхостинг" беше придобита от европейската група Team.Blue, която активно изкупува доставчици на услуги из цяла Европа.

Обединението на Bulpros с германската ec4u през март 2021 г., вследствие на което се появи компанията DIGITALL, също е сред ключовите сделки и като големина, и като вид. Сделката беше подкрепена от фонда Silverfleet Capital, който се превърна в мажоритарен собственик, а анализатори я определят като третата най-голяма сделка в софтуерната история на страната. Тя налага и една друга тенденция - участието на фондове при извършването на сливания и придобивания. "Такъв тип контракт беше наблюдаван и тази година при сделката на Enscape и Chaos Group", обясни Велизар Великов.

"Със сигурност сливането нa Bulrpos, една от структуроопределящите фирми за българския ИКТ сектор, с германската ec4u беше сделката на 2021 г. и е добър атестат за развитието на ИКТ услугите в България", смята Илия Кръстев, управител на A Data Pro и председател на управителния съвет на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии. Според него за това говорят и сделките с местни инвеститори като закупуването на 80% от капитала на Sciant от Sirma Group. "Тези две трансакции са добър пример за зрелостта на българския ИКТ сектор и придвижването му към създаването на комплексни решения, както и за възможността на българските компании да си партнират със и да бъдат конкурентоспособни на други компании от ЦИЕ и Западна Европа", обясни той.

Като говорим за финансиране през 2021 г., няма как да подминем новината, че Payhawk придоби няколко рунда финансиране, които всъщност постлаха пътя към превръщането й в първия български еднорог.

Знакова за годината беше и сделката, при която една от водещите платформи за доставки - Glovo, придоби дейността на Delivery Hero в България и Румъния (Foodpanda), в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина (Donesi) и марката Pauza в Хърватия. Шест години по-рано компанията пое пълен контрол върху Yemeksepeti, турския миноритарен акционер в BG Menu.

SoftwareONE придоби консултантската компания за управление на облачни услуги и най-големия независим AWS системен интегратор HeleCloud, чийто технологичен екип е позициониран в България.

Българската софтуерна компания Melon пък разшири присъствието си в региона, като придоби мажоритарен дял в позиционираната в Косово Frakton. Софтуерният разработчик MentorMate също се нареди сред важните сделки, като придоби българската фирма Data Cloud Solutions, а DataArt - арменската софтуерна компания SF.

Движещите сили

Според Велизар Великов българските компании са вече достатъчно големи и апетитни цели за придобиване, което показва и зрялост на пазара. По думите му основните тенденции, които стоят зад M&A пазара, са окрупняване, което много ясно си личи при интернет доставчиците, навлизане на фондове в контрактите и набиране на финансиране. Компаниите, които са достатъчно големи, както е и "Сирма Груп", и искат да останат независими, започват да консолидират пазара. Интересна тенденция е и активността на фондовете за дялов капитал. "Придобиванията на Bulpros и на Chaos Group тази година показаха, че вече не сме на ниво само на VC фондове, но и фондовете за дялов капитал (private equity) също се интересуват от сектора.

Според Илия Кръстев движещите сили на M&A пазара са комбинация от търсене на нови технологии, по-голям пазарен дял и разрастване на компанията и нуждата от нови таланти. "Навлизането на нови пазари със сигурност е един от водещите фактори. Българският ИКТ сектор отдавна има присъствие извън границите на страната. Няколко фирми обявиха отварянето на нови офиси през изминалата година и това със сигурност е мотивация и при сделките за придобивания и сливания. Такива са Melon, Payhawk и DataArt. Разбира се, придобиването на know-how, разширяване на продуктовото портфолио и създаването на нови решения остават сред водещите фактори, което се потвърждава от придобиването на "Стемо" от А1 (тази година - бел. ред.) и придобиването на Kemp от Progress", обясни той. Според официалните изявления сделката ще помогне на Progress да обогати портфолиото си с DevOps продукти и разработката на приложения.

"Моето мнение е, че се търсят пазарни ниши, които ще растат и при които разходната част е фиксирана, а приходите на глобално ниво има перспектива да се увеличават драстично", коментира Людмил Стойчев, управляващ партньор в CBN Pannoff, Stoytcheff. По думите му българските фирми имат позиции, свързани с историята на компанията, добри екипи, някои - офиси и извън страната, и сравнително развит R&D модел на работа. "Другият съществен фактор, който се търси при такива придобивания, е цената. Цената на бизнеса у нас е добра, а има и таланти", обясни той.

Влиянието на пандемията

"Категорично може да се каже, че пандемията е зад гърба на ИКТ сектора. Дори напротив, ИКТ секторът получи ускорено развитие заради начина на живот, който ни наложиха. Това се отрази и на M&A пазара. Тези сделки се умножиха", обясни Велизар Великов.

Според Илия Кръстев, макар и да нямаше силна инвестиционна дейност през 2020 г., секторът успя да запази стабилни нивата на заетост и заплащане и това беше и една от причините през 2021 г. да може да си позволи завръщане към инвестиционните планове. "Според глобално проучване на Equinix Inc 59% от ИКТ компаниите в България планират излизане на нови пазари и създаване на нови офиси в рамките на 12 месеца", обясни той.

Войната в Украйна

Веднага след започването на руската инвазия M&A пазарът се забавя, но след първоначалния шок инвеститорите се отърсват и второто тримесечие на 2022 г. показва видимо по-добри показатели, сочат данните на EMIS. "ИКТ пазарът е част от глобалното настроение и тук по-скоро влияние ще има икономическата ситуация, а не толкова войната", коментира Велизар Великов. Оценките на компаниите спадат, VC инвеститорите са по-предпазливи. И тази тенденция се забелязва не само в ЦИЕ, но и в Латинска Америка. "Очаквам броят на сделките да намалее, намирането на финансиране да бъде по-трудно. Ние се движим в едно русло, интегрирани сме в тези глобални тенденции", обясни той.

Според Илия Кръстев се наблюдава известен спад в броя и обема на сделките по сливания и придобивания, а в условията на нарастваща несигурност, свързана с цените на горивата, веригите на доставки и финансовите пазари, прогнозите са тенденцията да се запази, като най-голям интерес ще има към иновативни стартиращи компании. В същото време макроикономическа прогноза на Европейската централна банка за периода 2022 - 2024 г. е, че размерът на бизнес инвестициите ще нарасне както поради подобряване на сигурността на веригите на доставки, така и благодарение на планираните средства по новата програма NextGenerationEU.

"Войната в Украйна не може да не влияе, но все още не можем да сме сигурни в измеренията на това влияние", категоричен е Людмил Стойчев. "Определено част от кадрите, които влизат в България, ще започнат работа в ИКТ сектора, но се съмнявам, че ще бъдат съществена част, или над 10%. Но при всички случаи ще има ръст на кадрите и това е добре, тъй като ще се създаде конкуренция. Що се отнася до това да се привлекат нови инвеститори тук с идеята да се изкупуват компании, предполагам, че войната няма да повлияе. Може би част от капиталите, които са били подготвени за инвестиции в Украйна, ще дойдат към България", обясни още той.

Какво предстои?

"Очаквам компании, които са независими и търсят нови възможности, да се консолидират, за да превъзмогнат предизвикателствата. Ще има отново и стратегически сделки, като е възможно и български собственици да решат да продадат бизнеса си", прогнозира Велизар Великов.

Сливането нa Bulrpos с германската ec4u беше сделката на 2021 г. и е добър атестат за развитието на ИКТ услугите в България

Илия Кръстев

управител на A Data Pro и председател на УС на AIBEST

"Растежът на сектора ще продължи и би следвало отново да изпревари ръста на БВП. ИКТ има потенциал да бъде най-бързо развиващият се сектор в България и 2022 г. би могла да бъде годината, в която това ще стане факт. Независимо от посочените вече негативни фактори смятам, че пазарът ще запази стабилността си благодарение на възприетата стратегия за гъвкавост, излизане на нови пазари, хибриден модел на работа и ползване на облачни услуги. Това ще е година на предизвикателства, но и на много възможности. В период на трансформация на този бизнес сме както в България, така и глобално, и това ще позволи на компаниите и хората, които са добре подготвени, с добри идеи и план, да превърнат предизвикателствата на времето в предимство", коментира Илия Кръстев. По думите му ще сме свидетели на по-висок растеж от 2021 г., все повече предизвикателства, свързани с достъпа до специалисти, и все повече продуктови компании.

Според Людмил Стойчев в края на годината ни очаква завой. Всички пазарни индикатори ще бъдат под натиск - от една страна, обемите на продажби на вътрешния пазар, от друга страна, поръчките отвън. Хардуерът като стойност няма да бъде същият. Това ще повлияе на цялостната картина на развитието на икономиката в страната, смята той. По думите му въпросът е кога или в каква степен рецесията, която се задава, би могла да повлияе на индустриите и браншовете. "При едно правилно поставяне на маркетинговата посока някои сектори ще преминат много добре през тези условия и може би те са котвите за ИКТ индустрията в страната, за които трябва да се държи в момента. Самата индустрия трябва да бъде много гъвкава и в различни условия трябва да се приемат гъвкави модели на работа. Това не е нещо кой знае колко ново, въпросът е да бъде систематизирано, подредено и правилно оценено", обясни още той.