Четвърт от електричеството в ЕС вече идва от соларна и вятърна енергия

Вятърната и соларната енергия произвеждат една четвърт от електричеството в Европейския съюз от началото на войната в Украйна. Това е рекорден ръст при използването на възобновяеми източници, с което блокът е спестил 11 млрд. евро от разходи за газ, показва ново изследване на тинк-танк организациите E3G и Ember.

Общо 19 страни в ЕС са постигнали рекорд, като от март до септември тази година е произведено общо 345 тераватчаса електричество: 192 тераватчаса от вятърна и 153 тераватчаса от соларна енергия. Цялата допълнителна възобновяема енергия също така е помогнала да се компенсира значителния спад от 21% в производството на водна електроенергия заради сушата в ЕС.

Най-значително увеличение се отчита в Полша, която традиционно разчита предимно на въглища. Сега обаче страната е генерирала с 48.5% повече соларна и вятърна енергия на годишна база. Испания също е сред водещите с най-голямо повишение (35%) по отношение на чистото генериране на електричество от соларна и вятърна енергия. На този фон някои държави вече планират да генерират почти цялото си електричество от възобновяеми източници до 2030 г.

Въпреки това ЕС все пак е похарчил 822 млрд. евро за газ по време на този период, за да осигури 20% от своето електричество. "Вятърната и соларната енергия вече помагат на европейските граждани. Но бъдещият потенциал е дори по-голям", коментира Крис Рослоу, старши анализатор в Ember.

Изследването показва също така, че предишните политики, които са довели до увеличена зависимост на ЕС от газа и са задържали използването на възобновяеми източници, са основните причини за високата инфлация в Европа към момента. Въпреки това трябва да се отчете, че съществуващите възможности за производство на вятърна и соларна енергия са спестили допълнителен внос на газ на висока цена и са предотвратили дори по-голяма инфлация и задълбочаване на кризата.

"Глобалните газови пазари е вероятно да останат ограничени през следващите години, тъй като допълнителните доставки от производителите на втечнен природен газ ще останат ниски в краткосрочен план. Следователно стратегията за газова диверсификация е малко вероятно да реши кризата с енергийните разходи в Европа, особено през следващите три до пет години", посочват авторите на доклада. Те допълват, че европейските правителства трябва да подкрепят новите цели на RePowerEU (увеличение на дела от възобновяеми източници до 45%) и да постигнат бърз напредък в достигане на прогнозираното намаляване на търсенето на газ от 41% до 2030 г.

Все още обаче има да се извърви дълъг път до постигането на тези цели. Енергийната криза накара и някои страни да преосмислят плановете си за атомната енергия. Германия например трябваше да затвори последните си атомни електроцентрали до края на тази година, то те ще продължат да работят до средата на април следващата година.