Българският план обединява 4 стълба - "Иновативна България" с общо 3,4 млрд. лв., "Зелена България" с 5,7 млрд. лева, "Свързана България" с 2,5 млрд. лева и "Справедлива България" с 2 млрд. лева. По първия стълб има най-много средства за микро, малки и средни предприятия, дори вече са стартирани няколко процедури. В момента тече процедура за проекти в областта на ИКТ решенията и киберсигурността.

След дългото съгласуване на българския план първият транш бе получен през есента на тази година, а последният транш е предвиден за декември 2026 г. "Желанието на Европейската комисия е проектите да не се проточват, а да бъдат възложени и изпълнение навреме", каза Георгиева.

Приоритетите са ясни отдавна от ЕК, но европейските пари могат да бъдат получени само при постигане на заложените цели и резултати. В нашия план са заложени 12 важни теми, като в проектите по всяка от тях има заложен дигитален компонент:

• Образование и умения
• Научни изследвания и иновации
• Интелигентна индустрия
• Нисковъглеродна икономика
• Биоразнообразие
• Устойчиво земеделие
• Дигитална свързаност
• Транспортна свързаност
• Местно развитие
• Бизнес среда
• Социално включване
• Здравеопазване

По всяка от тези теми има разписани програми, но за малките и средни предприятия най-големи са бюджетите в първите три теми, както и по темата за дигиталната свързаност и здравеопазването.

През лятото на 2022 г. е стартирана първата процедура за икономическа трансформация с фокус върху малките и средните предприятия. 260 милиона лева е общата сума на грантовете за технологична модернизация. По тази процедура се очаква скоро да станат ясни оценките и проектите на кои фирми ще се класират за финансиране. В момента тече още една процедура, насочена към финансиране на проекти в областта на ИКТ и киберсигурността с общ бюджет 30,6 милиона лева. "Тази процедура е изключително лесна за кандидатстване и малките и средни предприятия са силно заинтересовани да предложат свои проекти, а фирмите партньори - да внедрят свои решения", обясни Георгиева.

В края на декември предстои отваряне на още една процедура с по-голям бюджет от 127 млн. лева за разработка на иновации в малки и средни предприятия. През първото тримесечие на 2023 г. ще бъде отворена и процедура за подобряване на производствения капацитет на МСП, включително на семейни фирми, като заделеният бюджет е 117,5 млн. лева. Внедряването на иновации в предприятията е третата процедура, която ще осигури за тези проекти общо 293,37 милиона лева, като тя ще бъде отворена за кандидатстване през второто тримесечие на 2023 г. "Впечатленията ни от Министерството на иновациите и растежа са положителни, те работят доста бързо и адекватно, вслушват се в коментарите на бизнеса и ги отразяват в програмите", коментира Георгиева.

Още 200 милиона лева са грантовете за ВЕИ за собствено потребление на фирмите. За кръгова икономика сумата е 180 млн. лева.

Средства и за образованието

STEM центровете са един от основните стълбове в ПВУ, като предвиденият бюджет за иновативно образование е 527 млн. лева. С тях трябва да бъдат оборудвани повече от 2240 специализирани класни стаи за наука и технически предмети, така че всяко училище да разполага с поне една така стая. Ще бъдат създадени 4 научни центъра за развитие на STEM образованието в България. Включени са и средства за повишаване на квалификациите на над 39 хиляди учители в сферата на STEM образованието.

По тази програма вече са публикувани за обществено обсъждане насоките за концепции, които трябва да бъдат разработени от училищата, както и файл с подробните спецификации за устройствата, част от които се оказват доста рестриктивни. Същевременно процедурата е децентрализира, така че всяко училище ще избира какво точно иска и с кой партньор иска да го направи.

Сред възможните варианти за специализирани кабинети са кътове тип "работилници", предлагащи комбинация от ръчно направени и дигитални продукти. За тази цел могат да бъдат предложени ефективни инженерни решения за екологични проблеми, създаване на индустриални прототипи с 3D принтери и др.

Друг вариант е оборудване на изследователска лаборатория, която да разполага с мобилни дигитални лабораторни комплекти, техническо оборудване, лицензи за достъп до платформи с електронно съдържание по науките, необходими за приложната работа на учениците. Трети вариант е класна стая за креативни дигитални създатели. В тези иновативни пространства могат да бъдат вградени хардуерни и софтуерни технологии като комплекти за роботика и инженерни науки, 3D принтери, електронни платки и микрокомпютри и др.

Освен мултимедия и интерактивни дисплеи учениците ще имат достъп и до облачно базирано образователно съдържание. "Идеята е децата да учат много по-лесно, да запомнят наученото за по-дълго време, но и да правят всичко като тип игра", каза Георгиева.

Четирите STEM центъра, които ще се финансират по програмата, са:

• Център за млади изследователи със станции за приложни проекти по програмиране, роботика с подходящи за учениците инструменти.
• Център за технологии в креативните индустрии, разчитащ на компютри и други решения, специфичен софтуер за рисуване, анимация, моделиране, редактиране, монтаж, 3D дизайн, дистанционно управление и др. Той ще включва видеостудио и снимачна техника, звукозаписно студио, симулационна техника, средства за виртуална и добавена реалност, както и видео и аудио оборудване за лингвистични занимания.
• Център за дигитални създадели, предоставящ 3D техника, електронни платки и микрокомпютри, както и набор от инструменти за програмиране и роботика.
• Център за природни науки, изследвания и иновации ще обединява практически лаборатории по традиционни науки, както и по-специфична среда като лаборатории по биотехнологии, генетични анализи, фармацевтика, агротехнологиите и др.

Наскоро в сградата на Microsoft България бе открит STEM центъра Dream Space, създаден съвместно с Telelink Business Services и оборудван с различни роботизирани устройства.