Автоматизацията ще попълни липсата на достатъчно ИТ кадри

Владимир Владков

Автоматизацията ще попълни липсата на достатъчно ИТ кадри

Дистанционната работа премахва географските ограничения, но инвестициите в образование трябва да се фокусират

Владимир Владков
499 прочитания

© Владимир Владков


Почти 10 000 нови служители са назначили през 2021 г. компаниите, предоставящи аутсорсинг на бизнес процеси, ИТ услуги и развойна дейност в България, като броят на служителите на пълно работно време достигат 89 165. Очаква се до 2025 г. общият персонал на компаниите от сектора да надхвърли 120 000 души. Това са част от данните и прогнозите в годишния доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).

Най-големият работодател и през 2021 г. остават BPO компаниите с почти 61% от всички служители, следвани от фирмите за ИТ услуги с 28 на сто, а в развойните центрове на пълно работно време са останалите 11%. След пандемията от COVID-19 ИТ компаниите са възстановили бързия темп на привличане на нови служители, като новоназначените през 2021 г. са над 3600, или 17% ръст спрямо 2020 г.

Този бърз растеж е постигнат въпреки хроничния недостиг на висококвалифицирани специалисти. Принос за подобрението има и въведеният хибриден модел на работа, който даде възможност на компаниите да наемат служители и извън столицата и големите градове, в които фирмите имат свои центрове и регионални офиси, обяснява Илия Кръстев, председател на AIBEST. Анкета сред компаниите от асоциацията за допълнителните придобивки показва, че най-желан от служителите е допълнителният платен отпуск, а на трето място е възможността за работа от разстояние. "Дистанционната работа се предоставя масово от всички работодатели от сектора, това са желанията на хората, които търсят работа, а ние се опитваме да привлечем", заяви Кръстев.

Същевременно заплатите в сектора продължават да растат. Според доклада общите разходи за заплати на компаниите са скочили с 22% през 2021 г. до над 2,1 милиарда евро, като в тях се включват и всички платени данъци, социални и здравни осигуровки. Тези средства представляват 11,4% от всички разходи за заплати, платени в България през 2021 г.

Според Кръстев секторът има потенциал за още по-голям растеж, но за целта е нужна дългосрочна държавна стратегия за развитие на вискотехнологичния бизнес в страната, устойчивост и предвидимост на политиките, облекчаване на процедурите по наемане на служители от страни извън ЕС. Специално по отношение преодоляване на недостига на кадри асоциацията продължава да развива партньорствата с университетите, с местните и държавните власти. "Това е начинът да запазим устойчивия си ръст и да развиваме икономиката на знанието в България", допълни Илия Кръстев.

По-голяма добавена стойност

Неочаквано събитие като пандемията COVID-19 ускори прехвърлянето на множество фирмени процеси към BPO доставчици, а на самите компании се наложи да променят начина си на работа, за да обслужват по-устойчиво организациите от разстояние, коментира Светослав Георгиев, вицепрезидент "Международни операции" за C3i. Според него растежът на българската технологична индустрия може да продължи със същия темп, защото много от фирмите се пренасочват от бизнеса с повече транзакции към услуги с по-висока добавена стойност. "Клиентите се интересуват от партньори, които решават по-сериозни бизнес проблеми. Колкото по-голямо е решението на проблема, толкова по-висока добавена стойност ще има и за клиента, и за организацията, която го предлага", добави Георгиев.

Според Андон Симеонов, генерален директор в SoftServe, през последните години много компании, включително и заради геоситуацията, преразглеждат своите планове за бизнес непрекъсваемост и диверсификация на риска. "Този модел създаде работа за ИТ специалисти при нас. Региони близо до Украйна разглеждат възможностите да пренасочат своите експерти в райони като България", каза Симеонов. Същевременно това релокиране ще отвори възможност за развитие на регионалните центрове. "Когато експертността се управлява по правилния начин, можем и като индустрия, и като AIBEST да успеем, допълни той. - Конкуренти са Полша и Румъния, като заедно с България това са трите основни дестинации, към които се насочват украинските ИТ специалисти", смята още Андон Симеонов.

Кой може да "дръпне" спирачката?

Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика предупреди, че факторите на глобално ниво може да повлияят върху ИТ индустрията и у нас. "В момента инфлацията в САЩ е на най-високите нива от 20 години насам, в ЕС също е незапомнено висока. Централните банки ще натиснат "спирачката". Това е важно за всеки бизнес, включително за сектора на услугите у нас, защото всички фирми и потребители са изложени на ефектите от монетарната политика. Макар че на пръв поглед българският BPO и IT бизнес да смята, че няма директно отношение към капиталовия пазар, не знаем колко от компаниите, които са техни собственици, или големите им клиенти не са се разраствали именно заради своето листване на борсата. Колко от тях работят за компании, които са листнати на борсата за абсурдно високи пазарни оценки, които сега рязко се понижават", коментира Богданов.

Той посочи и вътрешна причина за тревога. Секторът на BPO и IT услугите е вторият най-голям платец на заплати в България. "А когато нещо стане голямо, политиците се заинтересуват от него и започват да мислят за нови регулации, за мерки, с които да се възползват от успеха му. Затова следващите години ще са предизвикателни за сектора", каза още Богданов.

Автоматизацията ще попълни липсите

Според Светослав Георгиев вече се усеща, че клиенти от Западна Европа и САЩ свиват бюджети, а акционерите се опитват да ограничат разходите, където това е възможно. "За да сме на конкурентно ниво, трябва да намерим възможности за технологично обновление, да внедрим и използваме рационално най-подходящите технологии, изкуствен интелект, роботизация, машинно самообучение. Само по този начин с подходящ ресурс от специалисти, съчетан с адекватни бизнес процеси, можем да сме конкурентни въпреки всички пречки в България", заяви Георгиев.

Неговата компания още от началото се занимава само с корпоративни потребители във фармацията и живите науки. "Можехме да намерим клиенти от всяка друга индустрия, но искахме да сме експерти в по-тясна област. Затова по-устойчиво развитие ще има, ако се даде път на технологиите и се разчита на по-дълбока експертиза", добави той.

Иновативен продукт за глобалния пазар

Иван Русев, R&D директор в "Experian България", смята, че в областта на развойната дейност големите инвестиции са били преди 10 години, но те са подготвили средата за следващото поколение R&D центрове. Самата аутсорсинг индустрия вече е готова да създаде голям развоен център и "да го предаде" на западния клиент. "Мечтата на един музикант, който прави концерти в зала "Арена Армеец", е утре да стигне до 30 милиона фенове, т.е. на глобално ниво, издавайки албум. Именно това правят R&D центровете, които се стремят да създават решения и да ги продават на глобалния пазар." Според него добрият пример ще привлече нови инвеститори в развойна дейност, това е естественият начин за развитие на индустрията. Пазарът на системи за управление на корпоративни данни е над 100 милиарда долара, което предоставя огромен потенциал за развитие на иновативни решения.

Иван Русев добави, че в днешната ситуация промяната е най-постоянното нещо. "След кризата от 2008 г. разбрахме, че всеки риск е възможност, а след големите инвестиции следва преструктуриране. Организациите и хората трябва да приемат, че трансформацията е постоянна, така че без значение колко голямо е преструктурирането, възможностите са "на масата" и трябва да се възползваме от тях."

Ако администрацията улесни процесите, бизнесът ще расте, а държавата ще се възползва от тези нетни приходи, които влизат на практика "отвън". Всъщност R&D центровете може да не са само за ИТ. Всяка наука може да създаде тук R&D център - химия, биотехнологии, автомобилна индустрия, която се развива бързо в България. Но на практика всеки се състезава на глобално ниво за същите таланти. Българите, които решат да получат висок клас образование в чужбина обаче, могат тук да реализират по-лесно своя талант, отколкото в Германия, Великобритания и други дестинации.

Всеки, който иска да учи, трябва да има подходяща обстановка да се върне обратно. "Това беше устойчива тенденция преди COVID-19. Много чужденци смятаха, че в България се живее добре - холандци, англичани, дори специалисти от Малайзия. И това не са изключения, а нещо, което ще се случва обичайно", коментира Пламен Стайков от IBM България.

Той добави, че когато се внасят таланти от чужбина, трябва да бъде създадена правилната експертност в държавата. "Има напредък в работата с правителството, включително по отношение на сините карти, но предстои още много работа", каза той. Същевременно процесът на т.нар. "изтичане на мозъци" е налице и в развитите икономики, но при нас има малко "обратно вливане". В българския технологичен сектор под 5% от работещите са чужденци, в IBM България техният дял достига 20-30%, ни в центъра в Лайпциг например над 50% от служителите са чужденци. Според него качеството на живот в България е по-добро за специалисти на една и съща позиция в Германия и у нас.

Същевременно това в света има над 1 милион дигитални номади. Те могат да работят един месец във Велико Търново, допринасяйки за местната икономика. А примери и у нас има. През това лято в Банско се събраха над 200 дигитални номади от целия свят, включително инфлуенсъри, "ютюбъри" и други хора със свободни професии, които работят за собствени фирми или дистанционно за чужди компании. Те се възползваха от високоскоростния интернет, добре оборудвани съвместни работни пространства и сравнителните ниски цени. Един такъв дигитален номад се задържа на дадено място средно около месец, но някои остават и по-дълго, ако условията им харесат.

Развитие на регионите

"За да успеем да увеличаваме своя бизнес, трябва да се фокусираме върху правилната експертиза. А нашата държава все още изпитва недостиг на таланти. Моята визия е да развиваме ускорено регионалните си центрове, смята Андон Симеонов. В големите градове има добри таланти, хора с достатъчно познания и умения. Същевременно пандемията засили тенденцията хората да се върнат в родните си градове. Това означава, че там вече имаме минималния изискуем брой хора за тези центрове и трябва да ги да използваме, за да развием местната екосистема."

Всъщност създаването на регионален център не е задължително. Дори централният офис да е в София, компаниите могат да привличат служители, които да работят отдалечено, от всяко градче. По този начин може да се създаде диаспора от дистанционно работещи хора, стига технологиите да им позволят да си вършат работа без значение от локацията. И това важи не само за България, достъпът до качествени и можещи ИТ екипи не зависи от чисто географската локация.

Почти 10 000 нови служители са назначили през 2021 г. компаниите, предоставящи аутсорсинг на бизнес процеси, ИТ услуги и развойна дейност в България, като броят на служителите на пълно работно време достигат 89 165. Очаква се до 2025 г. общият персонал на компаниите от сектора да надхвърли 120 000 души. Това са част от данните и прогнозите в годишния доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).

Най-големият работодател и през 2021 г. остават BPO компаниите с почти 61% от всички служители, следвани от фирмите за ИТ услуги с 28 на сто, а в развойните центрове на пълно работно време са останалите 11%. След пандемията от COVID-19 ИТ компаниите са възстановили бързия темп на привличане на нови служители, като новоназначените през 2021 г. са над 3600, или 17% ръст спрямо 2020 г.

Как да защитим работата на модерната фабрика
Съдържание от КОНТРАКС
Интелигентното видеонаблюдение влиза в умните фабрики
Съдържание от Коника Минолта Бизнес Солюшънс България
ERP системите в сърцето на умната фабрика
Съдържание от Тим ВИЖЪН България

Най-новото






ChatGPT изправя Google и Meta на нокти

ChatGPT изправя Google и Meta на нокти

  • 1
  • 153




Още от Digitalk ›
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК