Никола Стоянов, министър на икономиката и индустрията, и Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ
Надежда Чипева

БАСКОМ: Изкуственият интелект навлиза, България да не изпуска шанса си

Софтуерният бизнес у нас расте с над 25% през последните 2 години, има амбиция ИКТ секторът да е водещ след 5 години

от Владимир Владков

15 декември 2022 18:23 553 прочитания

Никола Стоянов, министър на икономиката и индустрията, и Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ

Свидетели сме на огромна технологична трансформация, която ще се разгърне през 2023 г. във всяка икономическа и обществена сфера. Изкуственият интелект навлиза реално, а не на хартия, на ниво академични проучвания и независимо от това дали сме готови за тази трансформация или не. Тази революция представлява огромна възможност не само за софтуерните фирми в България, тъй като те работят за глобалните пазари и създават продукти от световна класа. Развитието на технологиите дава възможност и на българската икономика да настигне бързо развитите страни или рискува да изостане отчайващо. Това заяви Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), на дискусията при представянето на традиционния доклад "БАСКОМ Барометър" за 2022 г., в която се включи и министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов.

Проучването сред повече от 5000 компании с основна дейност разработка на софтуер показва, че оперативните им приходи за 2021 г. са нараснали с почти 27% годишно до над 5,8 млрд. лева според данните от анализ, изготвен от CBN - Pannoff, Stoytcheff. Консервативните прогнози за 2022 г. сочат ново увеличение с 25,9 на сто до повече от 7,34 милиарда лева. "Според мен реалният ръст през тази година ще е над 30%, а това е колосално увеличение спрямо останалите икономически сектори", заяви Димитров. Всъщност за 10 години софтуерната ни индустрия е увеличила над 6 пъти оперативните си приходи, като над 80% от тях са от износ, заяви Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на асоциацията. "Когато създадохме организацията преди 21 години, си бяхме поставили за цел да достигнем годишен оборот 1 милиарда лева. А само увеличението за миналата 2021 г. е над 1,22 милиарда лева", коментира Брашнаров.

Значението на софтуерния сектор за националната икономика нараства значително, като делът на приходите от БВП за 2022 г. ще достигне 4,5%, тройно повече в сравнение с дела преди 10 години. В същото време прекият принос на фирмите от сектора към националния бюджет надхвърля 1,055 млрд. лева, от които платеният ДДС (само от решенията, внедрени в България) е над 174 млн. лева, за социални осигуровки са платени над 566 млн. лева, за ДОД още 255 млн. лева, а още 60 млн. лева от данък печалба. Прогнозите за 2022 г. са приносът на сектора към хазната да достигне 1,27 милиарда лева. "ИКТ е сред малкото сектори, които работят изцяло на светло, добави Брашнаров. Отдавна сме се разделили с "българската мечта" да крием данъци, останалите също трябва да преодолеят този манталитет за хитруване тип Андрешко."

Всъщност приносът на софтуерната индустрия към икономиката далече надхвърля платените преки данъци, като косвеният принос от акцизи, наемане на офисни площи, развлечения, туризъм е много по-голям. Добре заплатените софтуерни специалисти потребяват различни стоки и услуги, подпомагайки местните търговци. Още по-съществено е обаче останалите индустриални сектори да се възползват по най-ефективния начин от разработваните решения, което ще повиши тяхната конкурентоспособност, цялата икономика ще се развива и по-лесно ще преодолее финансови кризи, инфлация и други негативни фактори.

Дигитализацията изостава

Според икономическия министър привлечените през 2021 г. чуждестранни инвестиции в ИКТ сектора са достигнали почти 500 милиона лева, но много от работещите в България фирми вече са "европейски и световни лидери в своята дейност". Затова усилията на държавата трябва да са съсредоточени не толкова върху привличане на нови инвеститори в сектора, а върху подпомагане на българските компании да растат и да се развиват, включително чрез привличането на кадри. "Но трябва преодолеем бездната между ИТ бранш, който разполага с висококвалифицирани специалисти и създава иновации на световно ниво, и българските малки и средни предприятия, които все още са на последните места по дигитализация", обясни министърът. По степен на дигитализация на икономиката и обществения сектор делим последно място в ЕС заедно с Гърция", добави и Димитров.

Бизнесът расте, но кадри не достигат

На практика сериозните приходи в софтуерния сектор са постигнати с около 50 000 служители. Това означава, че тяхната продуктивност е 4 пъти по-голяма от средната за страната, т.е. продуктивността им се равнява на 200 000 заети в другите сектор, обясни Брашнаров.

Вътрешно проучване сред фирмите от БАСКОМ за очакванията им за следващите 5 години показва, че приходите на софтуерния сектор ще надхвърлят 15 милиарда лева, а платените данъци ще са близо 3 милиарда лева. За целта обаче дотогава компаниите ще имат нужда от още 34 000 нови таланти, така че общият брой на работещите в софтуерната индустрия ще надхвърли 100 000. "Не е ясно обаче откъде ще дойдат толкова много кадри", коментира Филип Мутафис, член на УС на асоциацията.

"През следващите няколко години нашите компании ще добавят по 5-6 хиляди работни места, т.е. само през 2026 г. само за софтуерния сектор ще са нужни 9 хиляди нови специалисти. А софтуерни и ИТ специалисти ще са нужни и за всички останали сектори, включително в публичната администрация. Не можем да очакваме всички тези таланти да дойдат от университетите, тъй като статистиката на Министерство на образованието и науката показва, че при най-оптимистичната прогноза броят на студентите, завършващи специалности, свързани с нуждите на ИКТ индустрията, е до 2800 души. Тъй като има сериозно търсене на кадри, има много частни инициативи и университети, които работят в тази посока, но това решение не е консистентно", отбеляза Мутафис.

Ускоряване на процедурата за синя карта с цел привличане на таланти от трети държави е много важна, но това е най-краткосрочното решение на проблема с липсата на кадри, каза министърът. Той заяви, че трябва се стимулират инициативите за връщане на българи от чужбина, както и за привличане на хора, които да оценят България като добро място за живеене, а не просто като страна за добра кариерна реализация, добави министърът.

Инвестиции в образованието

За индустрията талантите са най-важни. Нужни са смели реформи в образованието, създаване на още поне 10 технологични училища по примера на ТУЕС и на ИТ гимназията в Бургас, каза Доброслав Димитров. Той добави, че предвидените в Националния план за възстановяване и устойчивост инвестиции в STEM лаборатории и центрове трябва да бъдат изразходвани по най-ефективния начин.

"Не ИТ секторът има проблем с кадрите, България има и ще има проблеми, че няма достатъчно ИТ кадри. Скоро няма да има професия, която да не е засегната от дигитализацията. Като индустрия можем да трансформираме цялото общество", обясни Димитров. Той коментира и непрекъснато предлаганите от различни политици "безумни" идеи за промени на данъчната политика, така че държавата да събира повече пари от ИТ бизнеса и от ИТ специалистите, като въвеждане на прогресивен ДОД, увеличаване на минималния осигурителен доход и др. "В другите страни от региона данъчната тежест точно за ИТ специалистите се намалява, защото искат да привличат ИТ кадри. Браншът не иска от държавата помощи, а по-скоро да не пречи, да има ясна, предвидима и адекватна данъчно-осигурителната рамка", заяви председателят на УС на БАСКОМ.