Финтех секторът с исторически ръст на приходите

През миналата година финтех секторът е регистрирал исторически ръст на приходите - 25%, достигайки 1,8 млрд. лв., въпреки по-малкия брой създадени компании. За сравнение - през 2020 г. приходите в сектора възлизат на 1,4 млрд. лв., а средният годишен растеж през последните пет години е 12%. Това показват данните от ежегодния доклад на Българската финтех асоциация (БФА) за развитието на сектора, който беше представен тази седмица.

Същата тенденция се наблюдава и при оперативните приходи, които регистрират повишение с 33% за периода 2020 - 2021 г., достигайки до 1,5 млрд. лева през миналата година. Това е доказателство, че българските финтех организации са стабилни, зрели и готови да вземат по-голям дял от глобалния пазар за финансови технологии. Техният брой у нас вече достига 156, от които 92% са малки и средни компании, разположени предимно в големите градове - София, Варна и Пловдив, коментира Георги Пенев, директор на БФА.

Съответно водещ по дял приходи в сектора е сегментът на дигиталните плащания (54%), което, разбира се, не е изненадващо, след като в него оперират и най-голям брой компании - 44. На второ място се нареждат доставчиците на фирмени технологии (14%), които работят по API управление, облачни изчисления, изкуствен интелект, машинно обучение и обработка на естествен език. На трето място пък с 9% дял са платформите за дигитални активи (криптовалути).

"Повторното отваряне на глобалната и националната икономика след пандемията оказва своя положителен ефект за сектора. Нашите компании успяват да се възползват напълно от ускорената дигитализация", коментира доц. Деян Радев от Софийския университет "Св. Климент Охридски". В този смисъл активното реструктуриране на разплащателния сектор по време на кризата носи своите ползи и привлича клиенти, които са разпознали удобството на решенията за дигитални финанси и са ги приели в ежедневието си. Също така нарастващата популярност на новите възможности за инвестиции като криптоактивите са сред факторите, които водят до увеличение на общите и оперативните приходи.

Разходи за таланти

Отново рекордни стойности финтех секторът отчита и при своите общи разходи, които са нараснали средно с 14% и достигат своя петгодишен връх през 2021 г. - 1,6 млрд. лева. По време на пандемичната 2020 г. те се повишиха с около 13% спрямо едва 4% през 2019 г. Тази възходяща тенденция вероятно е резултат от увеличените разходи, свързани с гарантирането на отдалечената работа на служителите. От друга страна, повишението през миналата година по-скоро отразява разширението на сектора и е свързано с 25-процентовия ръст на приходите.

По думите на Радев обикновено се приема, че финтех компаниите имат ниски разходи. В този смисъл увеличението у нас се дължи предимно на повечето разходи за труд - както заради самото разрастване на фирмите, така и заради високите заплати в сектора, които са два пъти по-големи от средното за икономиката ни. В допълнение, компаниите насочват средства и към нови технологии и облачни услуги, но тези две пера са по-малки спрямо разходите за труд, изтъкна експертът.

По данни за 2021 г. в сектора работят общо 11 862 души, което представлява увеличение с над 25% спрямо 2020 г. "Основният двигател за този растеж е секторът на дигиталните активи, който наемаше интензивно през миналата година", посочи още Радев. Той допълни също така, че продуктивността в сектора, която се измерва с оперативните приходи за служител, се е увеличила с 22% на годишна база в периода 2017 г. - 2021 г. и е достигнала рекордните 222 хил. лв. На практика продуктивността на сектора се е увеличила два пъти от началото на разглеждания период и сега той се нарежда сред най-продуктивните в българската икономика. Според експерта тенденцията е пряко последствие от технологичния трансфер след Брекзит, което е помогнало на компаниите в сектора да се възползват от пандемията и търсенето на решения за дигитални финанси по време и след кризата.

Интересно е да се отбележи също така, че жените продължават да играят важна роля в българския финтех сектор, като те представляват 44% от всички служители. Средната възраст на кадрите в сферата пък е 35,4 години, което е очаквано, като се има предвид, че по-младите служители по-лесно могат да се адаптират на бързите промени, характерни за финансовите технологии, и имат по-голям афинитет към иновациите.

Инвестиции и бъдещо развитие

Финтех секторът остава един от най-привлекателните за фондовете с рисков капитал, като отговаря за 20% от този тип инвестиции на национално ниво, или 10,03 млн. лв. Само от 2018 г. инвестициите в сектора постигат среден растеж 188%, като тепърва предстои да видим как ще се развие тази тенденция през 2022 г. Това обаче категорично показва, че страната ни предлага благоприятна среда за инвеститори и финтех предприемачи, изтъква Радев.

2021 г. ще бъде запомнена и като година с впечатляваш растеж в оперативните приходи на редица компании от сектора. Най-сериозно увеличение - 636%, постига Phos, следвана от Crypto.com и Payslip съответно с 388% и 291%. На следващо място идва и първият български еднорог Payhawk с 267% ръст на оперативните приходи, а на пета позиция се нарежда Iris Solutions с 249%.

Прогнозите на експерта за 2023 г. остават оптимистични, макар че според него тогава ще можем да видим ефекта от войната в Украйна и от сътресенията на финансовите пазари. Радев изразява убеденост, че секторът е подготвен да преодолее трудностите и ще ускори още повече своето развитие в бъдеще.

"Въпреки началния етап на развитие на българския финтех сектор той се оказва гъвкав и устойчив на външни промени. В този смисъл може да бъде двигател за прехода на българската икономика към Индустрия 4.0", смята Радев. Той очаква също така продължаващата дигитализация на финансовия сектор в комбинация с увеличеното търсене на онлайн финтех решения да доведе до дори по-висока продуктивност в сектора през следващите години.

По време на конференцията беше обявено и създаването на новия Център за дигитални финанси, като той ще подпомага развитието на финтех екосистемата в страната. По думите на Радев организацията ще има цел да се превърне в медиатор между бизнеса, регулаторните органи, академичната общност и гражданското общество. Тя ще се занимава не само с изследователска и образователна дейност, но също така ще предоставя и консултантски услуги за бизнеса.