Днес индустрията вече се възползва от предимствата на 5G. Подобрената производителност на технологията, включително по-високи скорости и по-ниски закъснения, вече отваря нови бизнес възможности извън пазара на масовите потребители. Технологията обещава да трансформира много индустрии, включително автомобилостроенето, транспорта, веригите за доставки, производството, енергетиката и комуналните услуги, търговията на дребно, селското стопанство, здравеопазването, образованието, промишлеността и много други икономически и социални сектори. Енергийна ефективност, гъвкаво внедряване, по-висока ефективност на разходите и наличието на широка пропускателна способност в лицензираните РЧ обхвати са само някои от многото предимства, които 5G има спрямо мрежите от предишните поколения. Благодарение на тези предимства 5G ще може да подобри икономиите от мащаба на Интернет на нещата (IoT) чрез поддръжка на множество критични, чувствителни към времето и масивни случаи на използване на IoT на различни пазари.

Клетъчните технологии са основа за глобалния икономически ръст

View original

Източник: ABI Research

Неочакван тласък от пандемията

Основната мисия на телекомуникационните оператори е да осигурят капацитет и покритие за надеждна и устойчива, но и защитена свързаност. Пандемията показа колко важна е тази мисия. През 2021 г. много оператори в Европа пренасочиха част от инвестиционния си фокус обратно към основната си услуга - свързаността, като ускориха внедряването на подходяща за целта инфраструктура под формата на 5G мрежи и оптична инфраструктура. И не става дума само за увеличен капацитет и покритие заради все по-големия трафик, генериран от потребителите и бизнеса. Инвестициите трябва да направят мрежите по-екологични, по-устойчиви, по-предвидими, но и по-гъвкави и адаптивни за нови видове приложения.

В тази връзка нека припомним целите за Цифровото десетилетие, поставени от Европейската комисия през март 2021 г. Те трябва да бъдат постигнати до 2030 г., като са разпределени в четири посоки:

• Предоставяне на устойчива цифрова инфраструктура. Тя включва гигабитова свързаност за всеки, а 5G покритието да достигне до всяка точка. Същевременно ЕК си постави за цел да удвои дела на европейските предприятия в глобалното производство на чипове, главно заради огромните проблеми с производството и доставките от Азия. Същевременно се планира създаването на поне 10 000 климатично неутрални периферни мрежови възела с висока степен на защита, както и на първия европейски компютър с квантов ускорител.

По отношение на гигабитовата връзка и 5G българските телекоми напредват с умерени темпове. Но те очакваха техните усилия да достигнат и до по-малките селища, както и да осигурят цялостно 5G покритие на магистралите да бъдат подкрепени чрез средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Промененият и одобрен от ЕК план обаче предвижда само 632 млн. лева, като половината средства, или около 317 млн. лева, да бъдат дадени за подмяна на остарялото оборудване на държавната комуникационна мрежа, както и за нейното доразвитие. Още 315 млн. лева от плана са насочени към развитие на високоскоростен интернет в слабо населените райони, но отново възложител ще е държавата. Т.е. властта отново слага акцент върху своите нужди.

• Цифрова трансформация на фирмите. До 2030 г. поне 75% от предприятията в ЕС трябва да използват облачни услуги, изкуствен интелект и анализи на Големи данни. Същевременно подкрепата на стартиращите фирми трябва да помогне за удвояване на броя на европейските еднорози. В България първият еднорог - Payhawk, e факт, но дали примерът му ще бъде последван зависи не само от развитието на екосистемата на стартъпите, а и от създаването на цялостна политика за иновациите у нас. Според скорошен доклад на "Иновации.бг" предприемаческа екосистема обхваща над 1600 стартъп фирми, като в България в тези фирми са създадени най-голям брой работни места - 80 позиции на 100 000 население. От ЕК очакват и над 90% от европейските малки и средни предприятия да постигнат базово ниво на цифров интензитет. Според същия доклад 54% от предприятията в България използват поне една от 10-те технологии на изкуствения интелект, докато средното ниво за ЕС е 42%.

• Дигитализация на обществените услуги. Очакванията са до 2030 г. 100% от ключовите публични услуги да са достъпни онлайн, пациентските досиета също да са достъпни в цифров вид. У нас всички важни административни услуги вече имат свой електронен аналог и могат да се използват през единния портал. Друг е обаче въпросът дали всички тези услуги трябва да се предоставят на гражданите, вместо администрациите сама да търси наличните в други системи данни. От ЕК очакват дигитална самоличност да се използва от поне 80% от европейските граждани. В България делът на хората, които използват квалифициран е-подпис, е доста по-малък (около 15 на сто). Инициатива на предишното Министерство на е-управление предвиждаше изграждане на мобилна електронна идентификация и електронно подписване - BGID, като възложи на държавната ИТ фирма "Информационно обслужване" да го изгради и то да заработи в началото на 2023 г. Не е ясно обаче дали това приложение ще увеличи използването на дигитални подписи у нас.

• Гражданите да подобрят цифровите си умения, но да има и висококвалифицирани цифрови професионалисти. Очаква се към 2030 г. в Европа да има над 20 милиона ICT специалисти, както и да се засили разнообразието, т.е. да има повече жени на ICT позиции. Базови цифрови умения трябва да имат поне 80% от жителите на ЕС.

Голяма част от тези цели могат да бъдат постигнати с помощта на операторите, особено на модерни мобилни услуги.

5G дава нов живот на мобилните услуги

93 национални оператора, включително трите мобилни телекома у нас, са стартирали 5G мрежи в Европа в края на 2021 г. Като цяло 5G мрежите вече са налични в почти всички европейски държави, въпреки че покритието и възможностите варират значително. Някои от по-напредналите пазари в Европа имат почти национално покритие на населението, в други покритието е добро само в големите градове. Разширяването на 5G покритието се усложнява от:

• Използването на ниски честоти, включително 700 и 800 MHz в страните от ЕС, като само в България все още тези обхвати не са свободни за разпределяне. Ниските честоти увеличават значително покритието, но имат малко отношение към потребителското изживяване. Те обаче могат съществено да ускорят IоT приложения в областта на прецизното земеделие, наблюдението на трафика и др.
• Покритието в основната РЧ лента за 5G - 3.5GHz, e значително по-ниско от цялостното 5G покритие в сравнение например с Южна Корея.

Цените остават по-ниски. Европейците се радват на по-ниски цени за цифрови комуникационни услуги от тези в други развити региони. Тези ниски разходи обаче са риск за дългосрочната устойчивост на телекомуникационния сектор. Регулаторната рамка както на ниво ЕС, така и национално ниво подкрепя навлизането на нови участници чрез налагане на условия за разпределяне на спектър или чрез блокиране на значителни консолидации на съществуващите играчи на пазара.

Конкуренцията на пазара на мобилен широколентов достъп също се определя от регулацията, която създава възможности за по-дребни играчи, които не инвестират в собствената си инфраструктура, но гарантира, че по-големите действащи играчи предлагат достъп до техните мрежи. Европа е значително по-регулирана от всеки друг регион. В резултат европейците плащат по-ниски цени на дребно за широколентов мобилен достъп, а това се отразява на ниския среден приход на потребител.

Ключова роля за цифровите трансформации

5G играе жизненоважна роля за реализиране амбициите на мобилните оператори да постигнат съществена цифрова трансформация както на икономиката, така и в социалната сфера. Операторите са ключови участници при създаването на индустриални екосистеми в ерата на 5G, която стимулира дигиталните бизнес и индустриални решения. Първоначалното стартиране на 5G включваше разчитане на съществуващи 4G LTE мрежи, за да се активират 5G възможности. Същевременно самостоятелните 5G мрежи (5G SA) са стъпка напред, тъй като това означава внедряване на изцяло нова мрежова архитектура с ново облачно 5G ядро. Тази усъвършенствана 5G архитектура осигурява подобрени възможности на мрежата и капацитет на свързаните устройства. Те имат потенциал да предоставят по-голяма ефективност и автоматизация на работещите мрежи, подобряват качеството на услугата както за потребителите, така и за бизнеса.

Особено важно за 5G SA е, че отваря нови възможности по отношение на постиженията на 5G. Части от мрежата 5G SA могат да бъдат дефинирани за конкретни бизнес сценарии, без да са нужни повече капиталови разходи за създаване на специализирани мрежи. По този начин се отварят безброй нови възможности за бизнеса, а цифровизация на обществените услуги става по-бърза и ефективна. През октомври "A1 България" обяви, че цялата 5G мрежа вече поддържа работа в самостоятелен режим (Standalone, SA), след като заедно с Ericsson, избрана за надграждане на опорната мрежа, завърши интеграцията на опорните устройства на шведския доставчик. Мрежата за радиодостъп (RAN), изградена от другия партньор на А1 - Nokia, също поддържа 5G и по този начин операторът може да предоставя всякакви 5G услуги с гарантирано ниско времезакъснение, пропускателна способност и сигурност.

Една от сферите, която се възползва от активното участие на операторите, е здравеопазването. Драматичните събития от 2020 г. и 2021 г. извадиха наяве факта, че телекомуникационните услуги са едновременно спасение и средство за развитие на съвременните общества.

Секторът на телекомуникациите изигра решаваща роля в пандемията, гарантирайки, че хората поддържаха постоянен контакт помежду си, а предприятията продължиха да функционират, осигурявайки на служителите си възможността да работят от вкъщи. Това помогна за съществено намаление на разпространението на вируса. Мобилната свързаност беше гръбнакът, поддържащ използването на приложения за електронно здравеопазване, които включват както приложения за проследяване на контакти, така и анонимно използване на мрежови данни в подкрепа на жизненоважната работа на епидемиолозите.

Гигабитовата свързаност (както през 5G, така и с FTTH) играе съществена роля в развитието на предсказуемата медицина, телемедицината, виртуалните консултации и домашните здравни услуги. То ще трансформира начина, по който се съхраняват и споделят медицинските данни и ще бъде ключов фактор за четвъртата цел в доклада за Европейското цифрово десетилетие - цифровизацията на обществените услуги, така че 100% от европейските граждани да имат достъп до медицински е-досиета. В крайна сметка телемедицината спасява животи.

Операторите на тези пазари, които се доближават до цялостно FTTH покритие, вече са променили и капиталовите си разходи за внедряване на 5G. 5G ще изисква не само надграждане на съществуващи клетки (което често включва допълнителни строителни работи), но и в крайна сметка инвестиции в нови клетки, в облачни платформи и ново 5G ядро. Тези функции ще позволят на операторите да намерят нови начини за монетизиране на 5G извън познатите сценарии за използване на мобилни данни като промишлени приложения с добавена и виртуална реалност, IoT датчици с изкуствен интелект, 5G позициониране и дронове.

Приходи на операторите от B2B свързаност в Европа за периода 2014 - 2022

Source: Analysys Mason, доклад на ETNO

View original

Източник: Analysys Mason, доклад на ETNO

Търсенето на цифрови услуги

Пандемията значително промени изискванията за свързаност и бързо ускори цифровата трансформация. И обществените организации, и частните предприятия трябваше да действат бързо, за да поддържат операциите, предоставяйки виртуална работа чрез процеси като мигриране към облака и покупка на унифицирани комуникационни решения. Това ускорено възприемане на технологията "циментира" промените в поведението и вероятно направи обществото по-отворено за възприемане на нови технологии и в бъдеще.

Много поведенчески тенденции, свързани с блокирането по домовете, все още се запазват и след отпадането на мерките. Хората започнаха да използват повече видеоуслуги по заявка, за да се забавляват, трафикът на данни скочи. Видеоразговорите се утвърдиха като дългосрочен конкурент на гласовите разговори, а IP базираните видеообаждания се запазиха като общ метод както в семейна и приятелска среда, така и в рамките на бизнес настройки. Неговата популярност е още по-удивителна, защото никога не е намирала голямо благоразположение сред европейците преди пандемията. Дневният трафик на данни обаче намаля, тъй като децата се върнаха на училище, виртуалните обучения също са по-малко.

Работата от вкъщи (за тези, които работят, където това е възможно) и гъвкавата работа, изглежда, със сигурност ще останат популярни. Затова много фирми променят своите дългосрочни стратегии, за да се съобразят с тези промени в поведението на работа, и са осъзнали, че такива промени могат да помогнат за подобряване на производителността и намаляване на разходите за персонал и офис. Предприятията за търговия на дребно трябваше да се адаптират за една нощ към затварянето на физическите обекти и към продажбата единствено онлайн, а много от тези, които оцеляха, няма да се върнат на главната улица.

Пандемията промени и изискванията на бизнеса към услугите. Приоритетът се измести от надграждане на локално телекомуникационно оборудване към осигуряване на достъпна и безопасна дистанционна работа. Интересът към VPN, SD-WAN (софтуерно дефинирани широкообхватни мрежи) и облачните услуги се засили, а SD-WAN, свързаността, IoT и облачните гласови услуги са ключови области, на които бизнесът дава приоритет в своите бюджети за ИКТ и телекомуникации.

Европейските оператори продължават да търсят начини да използват дългогодишните си взаимоотношения с бизнеса, за да го насърчат да използва услуги извън традиционната свързаност и да увеличат B2B приходите. Приходите на европейските оператори от тези B2B услуги ще достигнат 15,5 милиарда евро до 2022 г. (виж графиката). Високото ниво на доверие, което бизнесът има към операторите, е конкурентно предимство пред някои доставчици и интернет гигантите.

Приходи от B2B услуги на операторите (в млн. евро)

View original