За последните 24 часа в България почти половината (48.53%) от електрическата енергия е генерирана от въглища, а около 30% идва от АЕЦ "Козлодуй". Възобновяемите източници отговарят за малко над 7% от електроенергията в страната. Това ни поставя на 132 място сред държавите, включени в класацията на Electricity Maps по отношение на отделените емисии.
С други думи, България има да извърви още дълъг път, за да достигне лидерите в класация, които използват екологични и зелени източници. Най-добрият пример в тази насока дава Швеция, която според горепосочената карта разчита 100% на възобновяема енергия. А когато говорим за преминаване към един по-устойчив начин на живот, не бива да забравяме, че промяната трябва да се случи на всички нива, т.е. своя принос могат дадат както отделните индивиди, така и всяка компания.
За предизвикателствата, възможностите и пътя към енергийната ефективност за бизнеса говорим с Роб Маккернан, старши вицепрезидент Secure Power Europe в Schneider Electric в специално интервю за Digitalk.
Г-н Маккернан, енергийната криза в Европа е факт. Можем ли да кажем, че Старият континент все пак е по-напред по отношение на достъпността на технологиите и опита в сектора в сравнение със Северна Америка?
Дори преди кризата смятам, че Европа винаги е била в по-голяма степен настроена към климатичните промени и много повече технологии започват да произлизат от големи компании на Стария континент - като Schneider и нашите конкуренти. При други иновации от последните 30-40 години много технологии идваха първоначално от САЩ и след това бяха въведени в Европа. Сега все повече решения, подпомагащи борбата с климатичните промени и водещи до енергийна ефективност и устойчивост, идват от Европа. Тук виждаме и все повече стартъпи, както и много добри инвестиции в интересни прохождащи компании. Създаването на повече технологии на Стария континент може да се превърне в наистина положителна тенденция в дългосрочен план за европейската икономика. Така че ще бъде интересно, но в краткосрочен план проблемът с енергийната ефективност ще бъде труден за разрешаване.
А в дългосрочен план кога Европа ще може да стане напълно енергийно независима? Възможно ли е всъщност?
Вероятно по-добрият въпрос е дали е възможно. Да сложим времева рамка на това е доста трудно, тъй като има много отделни страни и особености. Все пак смятам, че е възможно и може да се постигне чрез комбинация от мерки за енергийна ефективност от правителствата, частния сектор и отделните хора в техните домове. Кризите обикновено ускорява нещата, но все пак ще отнеме време. Все още има редица технологии, които трябва да въведем, повече страни трябва да използват възобновяема енергия, била тя слънчева в Южна Европа или вятърна в Северна. Така че има още много какво да се направи, но в момента се усеща положителен тласък в тази посока и трябва да продължим с усилията.
В този смисъл фрагментацията ли е основният проблем в Европа?
Може да бъде проблем, след като всяка страна се сблъсква със свои собствени предизвикателства по отношение на енергийната независимост. Всяка страна има собствени разходи за енергия, така че всяка подхожда към проблема от малко по-различен ъгъл. Но съществува добро сътрудничество и смятам, че ЕС върши добра работа в това да повиши информираността и наистина да помогне.
Какво е вашето мнение по отношение на атомната енергия? Дали това е енергийният източник на бъдещето?
Смятам, че няма един енергиен източник на бъдещето. Трябва да се разгледат особеностите на отделните страни - къде в света се намират и какво могат да използват - водна, соларна, ядрена или слънчева енергия. Всичко това трябва да се вземе под внимание при съставянето на план какви типове енергия да се използват, за да се разчита по-малко на въглища и изкопаеми горива. Атомната енергия може да играе роля в някои области и може би няма да има място в други държави в зависимост от техните характеристики. Норвегия например има страхотен план и те не се нуждаят от атомна енергия (Норвегия разчита предимно на енергия, генерирана от вода и вятър - бел. ред.). От друга страна, държави като Франция в момента разчитат на атомна енергия, което определено е по-добре от въглищата.

А в контекста на устойчивостта какви са основните предизвикателства пред бизнеса?
За нас през цялата година водещата матра беше: "Не можеш да поправиш това, което не измерваш." Така че бизнесът трябва на първо място да разбере какви са разходите му по отношение на енергията, колко струва транспортът на продуктите, колко струва да се поддържа фабриката работеща, колко струва енергията по веригата на доставки и различни други аспекти. В този смисъл е наистина съществено за компаниите да продължат да управляват и измерват, да измерват и след това да управляват своите разходи за енергията. Затова смятам, че това е най-големият проблем в днешно време.
На второ място, често виждаме, че компаниите нямат план. Те може би измерват различни показатели или работят в тази насока, но нямат план за центровете за данни, за това как да постигнат въглеродна неутралност в отпечатъка на своите центрове за данни, при проектирането на нови центрове за данни или адаптирането на старите. Затова съветваме клиентите да започнат да измерват потреблението си и след това да създадат план, но не за следващата седмица или месец, а многогодишен план как да постигнат целите си за ефективност и устойчивост. Според мен, ако компаниите могат да предприемат тези две стъпки незабавно, те ще им помогнат да поемат по пътя, по който трябва да вървят.
В този ред на мисли кои са водещите технологии, които бизнесът задължително трябва да внедри, за да подпомогне своята устойчивост? Попадат ли в тази категория изкуствения интелект, машинното обучение, интернет на нещата и т.н.?
С все по-голямото навлизане на тези технологии ние ставаме по-умни и по отношение на това как вършим нещата. Например в нашия процес на проучване и разработка AI ни позволява следващото поколение продукти да бъдат по-умни, по-измерими и по-добри в различните аспекти. Затова мисля, че възползването от всички тези типове технологии в процеса на проучванията и разработките може да помогне. Всяко обновяване на даден продукт го прави по-интелигентен от предшественика му и ни дава възможност да създадем осезаема промяна по отношение на ефективността и крайните резултати.
Какви са вашите технологични прогнози за следващата година? Кои ще бъдат водещите тенденции?
Смятам, че независимо от всички макроикономически промени фокусът върху дигитализирането на процесите и центровете за данни ще бъде много силен тук, в Европа. Дигитализацията се засилва и това се случва не само в традиционните места, но навсякъде на Стария континент. Така че със сигурност ще виждаме все повече държави и градове да тръгват по този път, тъй като данните позволяват на компаниите и страните да бъдат по-умни. Това ще се превърне в гръбнака на развитието ни и ще виждаме подобряване на енергийната стабилност и ефективност. Европа ще проправя пътя при тези различни технологии и инициативи за устойчивост, а също така ще бъде пример за останалия свят.
А какво очаквате за региона на Източна Европа, има ли някакви специфики при него?
Източна Европа е донякъде новата граница по отношение на дигиталния пейзаж и не само. Така че бих казал последните 12 до 24 месеца видяхме наистина увеличаване на нашата активност в множество държави в региона. Видяхме нарастващо търсене на дигитални решения и данни. Отчитаме повече инвестиции, които отиват към страните, в които има политическа стабилност. Така че ще видим компании като Schneider да продължат да инвестират в Източна Европа, но също така ще продължат да провеждат повече обучения, за да привличат и насърчават повече хора да се фокусират върху електрическата инфраструктура и енергийната ефективност, което е необходимо в много части на Източна Европа.
Споменавате образованието - какви са ключовите умения, които следващото поколение трябва да усвои, за да процъфтява в тази нова среда?
Винаги става дума за технологии, математика, инженерни науки, компютърни науки, но също така повече отвсякога и за науките за околната среда. Все още се развиват учебните програми, свързани с енергийната ефективност и устойчивостта. Така че ще продължим да виждаме повече обучения, свързани с околната среда и смятам, че това винаги ще бъде много необходимо.
Бизнесът трябва ли да играе по-голяма роля в образованието?
Според мен добрите компании вече заемат активна роля, а съвместната работа с университетите може да донесе положителни резултати не само за обучението на децата в тези области, но също така за използването на потенциала, който те имат, когато станат служители. Смятам, че е въпрос преди всичко на обединяване на усилията на между държавните институции, университетите и компаниите. Те трябва да работят заедно, за да помогнат да се обучат, образоват и развият новите специалисти.
В заключение, какъв е вашият съвет към бизнеса през следващата година?
Тази енергийна криза ще продължи да бъде водеща тема за известно време в Европа и по света. Така че колкото повече можем да образоваме и колкото повече нови технологии можем да имплементираме, толкова по-положителен ефект ще постигнем.
За последните 24 часа в България почти половината (48.53%) от електрическата енергия е генерирана от въглища, а около 30% идва от АЕЦ "Козлодуй". Възобновяемите източници отговарят за малко над 7% от електроенергията в страната. Това ни поставя на 132 място сред държавите, включени в класацията на Electricity Maps по отношение на отделените емисии.
С други думи, България има да извърви още дълъг път, за да достигне лидерите в класация, които използват екологични и зелени източници. Най-добрият пример в тази насока дава Швеция, която според горепосочената карта разчита 100% на възобновяема енергия. А когато говорим за преминаване към един по-устойчив начин на живот, не бива да забравяме, че промяната трябва да се случи на всички нива, т.е. своя принос могат дадат както отделните индивиди, така и всяка компания.