Коя е следващата вълна на Индустрия 4.0

Всичко това ясно показва, че в момента сме в разгара на пълната индустриална трансформация и голяма част от компаниите са осъзнали, че няма по-подходящ момент от сегашния, за да ускорят своята дигитализация. Очаква се глобалният пазар на Индустрия 4.0 да достигне 261,9 милиарда долара до края на десетилетието, с годишен темп на нарастване 16,3% между 2022 и 2030 г., показват данните на Acumen Research and Consulting. Разбира се, това не е нова тенденция, но през последните години тя продължава да се засилва, а големият въпрос, който чака своя отговор, е какво ще донесе следващата вълна на Индустрия 4.0.

Преди да отправим поглед към бъдещето и към новите възможности, е добре да направим равносметка какво сме постигнали досега и къде се намираме. А един от най-добрите начини за това е да разгледаме иновациите и трансформациите, реализирани от индустриалните лидери на българския пазар. Компаниите у нас търсят технологии, чрез които да автоматизират и оптимизират процесите си, да повишат качеството на своето производство, да намалят разходите си, а не на последно място и да се погрижат за понижаване на своя въглероден отпечатък.

Добрите примери досега

Когато говорим за водещи компании в сферата на производството, много трудно можем да пропуснем достиженията на "Шнайдер електрик България". Тази година те взеха наградата в конкурса "Фабрика на годината", организиран от "Капитал", заради широката си мрежа от информационни системи и софтуерни приложения, които позволяват на компанията да следи и управлява всичките си бизнес дейности. През изминалата година в пловдивския завод залагат на възможностите на машинното и дълбочинното обучение, които се използва както за контрол на качеството и откриване на дефекти, така и за прогнозна поддръжка на оборудването. При проблем системите сигнализират, което дава възможност за бърза намеса, предотвратяване на повреди или на спиране на производството. В допълнение компанията разполага и с решение за следене на енергийната ефективност на завода и система за управление на доставките, към която са вързани всички нейни подизпълнители в страната.

Тон в дигиталната трансформация задава и заводът на "Солвей Соди" в Девня, където решенията за автоматизация и дигитализация също гарантират непрекъсваемостта на работния процес. В цеха за пакетиране на сода бикарбонат например единствено роботи хващат, мерят, пълнят, затварят, качват на лента и подреждат готовите торби с продукцията. Отделно "Солвей Соди" също залага на машинното самообучение в контрола на качеството и предсказуемата поддръжка. В лабораторията на компанията машините проверяват автоматично колко бяла е содата бикарбонат - индикатор за евентуални примеси. А мониторинговата система в завода предсказва кога дадена машина има нужда от ремонт, като към момента пилотният проект включва само регистриране и алармиране за проблеми, но в бъдеще той ще може също така да взима и решения.

Проектите за машинен качествен контрол не подминават и пловдивския завод на американската компания "Сенсата технолоджис". За да отговори на нуждите от бърза и точна оценка на произведените автомобилни сензори, българският екип въвежда система с изкуствен интелект, която обработва изображения и чрез машинно самообучение определя дали изделията са качествени. В допълнение в завода се използват роботи и колаборативни роботи, които автоматизират повторяемите и скучни за хората дейности.

Сред лидерите в изграждането на умни фабрики се нарежда и пловдивската компания за медицинско оборудване "БТЛ индъстрийз", която управлява през ERP система всичките си процеси - от доставките на материали до продажбите. Всъщност същото решение компанията е използвала и преди 15 години, като то се надгражда и развива заедно с нея, позволявайки бързо внедряване на нови процеси, оптимизации и промени. Заводът разполага и с роботизирани линии, които позволяват висока степен на автоматизации. Например в звеното за металообработка само след натискане на един бутон машините сами взимат лист, нарязват го и го подреждат.

Заводът за шоколадови изделия на "Монделийз" в Своге също не може да бъде пропуснат, след като въвежда най-бързата в света пакетажна линия. Тя е с размер на футболно игрище и произвежда до 6600 бонбона в минута - над два пъти повече спрямо старата линия. Оптимизацията обаче не се свежда само до бързина, тъй като новата технология също така намалява опаковката с 20% и позволява по-лесното й рециклиране, а в крайна сметка и понижаване на екологичния отпадък. През миналата година компанията продължи да въвежда иновации и за намаляване на ръчната работа, като интегрира автоматичен модул (ТТМЕ), който служи за подреждане на шоколади в кутии.

Стъпка напред

Тези примери ясно показват, че българското производство се движи по гребена на вълната, когато става дума за технологии. За да преодолеят предизвикателствата, с които се сблъскват, фирмите в сектора намират конкретни решения, които имплементират за автоматизиране на отделни процеси в своите структури. Следващата вълна от еволюцията на Индустрия 4.0 обаче ще бъде разработката на иновации, които отиват отвъд границите на компаниите и помагат да постигнат оптимизация на целите си вериги на доставки. Според експертите на Deloitte този нов етап на развитие ще осигури на организациите в производствени сектор допълнителна стойност през следващите години. Областите, в които Индустрия 4.0 може да помогне, са:

• оптимизиране на цялостните разходи за операциите и обслужването
• създаване на нови продукти, които да бъдат персонализирани за нуждите на потребителите
• сътрудничество с няколко играча от екосистемата за създаване на нови продукти за производителите на оригинално оборудване
• създаване на нови бизнес модели, разработени от производителя и екосистемните партньори.

С други думи, следващата вълна на подобрения ще налага да се установи и поддържа тясно сътрудничество с партньорите от екосистемата. Именно с тях ще трябва да се работи и по въвеждането на нови интегрирани решения. "Например, когато компаниите искат да съкратят времето за излизане на пазара, технологии като анализа на големи данни ще позволят интеграция с различни алгоритми, давайки възможност за подкрепена от данни оптимизация на цялата верига на стойност. Интегрираните данни на свой ред ще помогнат да се симулира въздействието на ключови параметри чрез използване на дигитални близнаци, позволявайки на компаниите да вземат добре информирани решения на организационно ниво", обясняват експертите от Deloitte в доклада Industry 4.0: From vision to action.

В този смисъл за нуждите на Индустрия 4.0 фирмите ще трябва да погледнат отвъд съществуващите вътрешни сътрудничества, а това включва работа и с външни партньори. Външният поглед на свой ред ще даде тласък за въвеждането на нови бизнес модели. За да може обаче това да се случи, е необходимо да се изгради силна дигитална екосистема с партньорство на бизнес ниво - например партньорствата между доставчиците на услуги за анализ на големи данни, доставчиците на решения за дигитални близнаци и свързаните решения. Изграждането на една архитектура, която да приеме всички тези аспекти, ще доведе до нови бизнес модели и достъп до повече данни. Това ще позволи на екосистемите да развият услуги, които са ценни за клиентите и могат следователно да бъдат монетизирани и интегрирани от партньорите в дигиталната екосистема на архитектурно ниво.

"Време е екосистемата на Индустрия 4.0 да си сътрудничи на бизнес ниво и да отговори на нарастващите нужди на производителите", категорични са анализаторите от Deloitte. Те съветват организациите да финансират новите бизнес модели, които ще позволяват изграждането на дигитални екосистеми. Ключова роля в този процес ще имат и стартъпите, които силно ще се нуждаят от сътрудничество, за да създадат решенията на бъдещето. Особено полезни в това отношение са инкубаторите за екосистемни партньори, т.е. програми, които насърчават синергията между участващите, за да се реализират повече от нужните иновации.

А истината е, че този подход не само ще отключи пълния потенциал на Индустрия 4.0, но също така ще позволи на производствените компании по-успешно да се справят със сериозните предизвикателства на новото десетилетие. Намаляването на въглеродните емисии, високите разходи за енергия, недостигът на суровини не са трудности, с които отделните фирми да могат да се справят сами. Екосистемният подход ще събере на една маса различни участващи страни за разрешаването на сложни бизнес проблеми и предлагането на нови продукти и услуги. Съответно новите бизнес модели, създадени и развити от екосистемата, ще бъдат от полза както за производителите, така и за техните партньори.