ИИ и блокчейн ще засилят дигитализацията на българските предприятия от септември

По този начин общата сума на европейското финансиране по националния ПВУ е над 421 милиона. "Разликата между двата конкурса е, че при разработката на иновация етапът стига до създаване на работещ прототип, не се изисква да има краен продукт, готов за пазарна реализация, обясни Христова. При внедряването иновативният продукт трябва да стигне до етап комерсиализация"

Допустимите дейности по първата процедура е разработка на иновация - продуктова или производствена, т.е. начинът на създаване на продукта, включително защита на индустриална собственост на национално и международно ниво. Признават се разходи само за възнаграждения на експертите, включително за здравни и осигурителни вноски. "По тези проекти не се финансира покупката на машини, а се признават само амортизационните отчисления за оборудване, чрез което се изпълнява проектът", допълни специалистката от EU Consult.

Елена Петкова, Samsung Bulgaria

Фотограф: Владимир Владков

Във втория конкурс по ПВУ се финансира инвестиционна програма - закупуване на машини и оборудване, софтуер за внедряване на иновации в серийно производство. За малки и средни фирми инвестициите в софтуер могат да достигнат до 50% от общите разходи по проекта, обясни още Христова.

Тя допълни, че освен на ПВУ, българските предприятия могат да разчитат на финансиране и от Националния иновационен фонд, като предстои 14-ата конкурсна сесия на фонда. Максималният размер на безвъзмездна финансова помощ е 500 000 лева, като интензитетът на помощта е по-голям от европейските фондове. За индустриални научни изследвания помощта е от 50 до 80%, а за експериментално развитие - от 25 до 60%.

"Относно иновацията - няма конкретен пример или дефиниция, коментира Христова. Иновацията е нещо ново, по-добро от алтернативните решения не само на пазара, а само за дадено предприятие, за дадена страна. Ако, разбира се, иновацията е е защитена от индустриални права и патент за европейския пазар, това повишава оценката на кандидатите в конкурсите", каза още тя.

Как ИТ фирмите да се възползват

От много години предлагаме иновативни продукти на българския пазар, но през последните няколко години има сериозна промяна, обясни Надежда Генова, главен оперативен директор на Polycomp. Засилва се усещането, че продуктите, които доставяме и внедряваме, могат да променят много неща в ежедневието ни. Те могат да решат редица задачи в отбраната, образованието, производството, медицината. Затова вендорите представят визията си, т.е. с какво могат да допринесат за модернизацията на българската икономика", добави Генова.

Мисията ни на дистрибутор с добавена стойност е да помогнем да дилърите да познават много добре новите технологии и визии, за да ги предадат към клиентите

Надежда Генова

главен оперативен директор на Polycomp

"Мисията ни на дистрибутор с добавена стойност е да помогнем на дилърите да познават много добре новите технологии и визии, за да ги предадат към клиентите. Трябва да се прецени внимателно кое предприятие от какво решение има нужда, а не просто да се стремим да продадем повече компютри и принтери", каза още оперативният директор на дистрибутора. Polycomp се класира на шесто място в класацията Digitalk 101, като стана най-големият ИКТ дистрибутор за 2022 г. с общи приходи от над 326 милиона лева и ръст от 23.6% спрямо 2021 г.

България тотално изостава в областта на дигитализацията, така че за ИТ браншът има широко поле за действие, коментира Людмил Стойчев, управляващ съдружник в анализаторската компания CBN - Pannoff, Stoytcheff & Co. Въпросът е как да стане това." Според него, за да достигне България до средното ниво на дигитализация в Европейския съюз, в десетте основни индустрии трябва да бъдат открити нови 460 000 дигитални работни места. В пет от основните индустрии се очакват 25 000 нови дигитални места, каза още той.

Дигиталната трансформация е най-напреднала в ИТ индустрията, търговията и професионалните услуги, но дори там средното ниво е малко над 50%. Най-голям потенциал за нови клиенти има в ИКТ, недвижимите имоти, строителството и енергетиката. По брой на ИТ заети сме на 23 място в Европа, но по ИТ образование сме на 8 място в Европа, заяви Стойчев.

Според негово проучване 97% от ИТ кадрите в страната са образовани в България в 10 образователни институции и работят в мултинационални компании, в компании, които са борсата. "Образованието ни в областта на ИТ е съвсем адекватно на индустрията, каза още Стойчев. Това означава, че тези университети спокойно могат да увеличат таксите за хора от чужбина, които ще идват да получат в България добро ИТ образование и да заработят в индустрията, в която според всички изследвания заплащането е най-високо."

Помощ от изкуствения интелект

Данните от проучване на CBN в Linkedin показват, че 11 на сто от респондентите използват някаква форма на изкуствен интелект по няколко пъти на ден, 37% правят това само при необходимост, а 17% все още изучават технологията. "ТО (т.е. изкуственият интелект) обаче знае много за вашия бизнес и скоро клиентите ще го питат дали наистина сте добри. Така че трябва да се следят особено отрицателните мнения, защото не е ясно на кои мнения ще повярва ИИ", предупреди Стойчев. Той добави, че ИТ фирмите трябва да инвестират в съдържание, нуждата от която е огромна, а ресурсите са малко и хората не са подготвени.

България тотално изостава в областта на дигитализацията, така че за ИТ браншът има широко поле за действие

Людмил Стойчев

управляващ съдружник в анализаторската компания CBN - Pannoff, Stoytcheff & Co

Киберсигурността е другата област, в която има поле за действие за ИТ фирмите. Според данните за България от Евростат, предприятията в България, преживели киберинциденти, са 12% от всички компании с над 10 служители (около 31 000 предприятия), като по този показател сме на "почетното второ място" в Европа. Същевременно 25% от компаниите нямат и понятие от киберсигурност, като и по този показател сме на опашката в Европа - на 26 място от 27 страни членки. "Така че и в тази област за ИТ фирмите предстои много системна работа. Все пак не трябва да плашите предприятията, а да им предложите адекватни решения, които да ги предпазят от бъдещи рискове и потенциални огромни загуби на средства, реноме, дори на целия бизнес", посъветва още Людмил Стойчев.

Fujitsu е сред водещите компании в областта на изкуствения интелект, заяви Вяра Чангърова, мениджър за България на японската компания."Fujitsu има 10 патента за изкуствен интелект от общо над 120 хиляди регистрирани свои патенти, инвестира над 2 млрд. USD в R&D, вече е отворила 12 глобални лаборатории в тази област, заяви Чангърова.

Вяра Чангърова, мениджър за България на Fujitsu, представя наредъка на японската компания в ИИ по време на семинара на Polycomp

Фотограф: Владимир Владков

Тези лаборатории вече са разработили повече от 6000 казуса с внедряване на ИИ в различни области. "Въпреки високите нива на интерес към технологиите за изкуствен интелект, AI приложенията все още не дават очакваните резултати заради неясни цели и лоши практики за управление на проектите, включително заради пристрастия на ИИ в 85% от казусите", обясни Чангърова. Именно за да не се случват разочарования, компанията е разработила Fujitsu Kozuchi - AI платформа, която може да генерира решение във всяка вертикална област за безброй бизнес казуси, включително за публичния сектор.

Според нея и в българските хипермаркети скоро няма да има касиерки, а само автомати, като изкуствен интелект ще следи дали се чекира всичко в кошницата/количката. Технологията вече се използва в промишлеността, като може да засече например агресивно поведение.

Предприятията трябва да си изградят киберимунитет, коментира Богдан Албу, мениджър за региона в Kaspersky. Той добави, че в момента се дискутира създаването на т.нар. център за прозрачност в Източна Европа, като засега регионът използва центъра на Kaspersky в Цюрих. "Там клиенти и партньори могат да видят как се създава сорс кода, как се тестват продуктите", обясни Албу.

"Не вярваме новите иновации да се случват без ИИ, или поне с тях развитието ще е по-лесно", коментира и Ема Попова от Microsoft, давайки за пример облачните предложения на компанията MS Azure, включително инфраструктура с Azure, данни и ИИ с Azure, бизнес приложения, модерна работа и сигурност.

Стамен Петров, мениджър партньори в НР, допълни, че наложилият се хибриден модел на работа изисква сериозно внимание именно върху сигурността при дистанционната употреба на ресурси. Затова компанията се стреми да добави ИИ към своите компютърни решения, дисплеи и други продукти.

Според Елена Петкова, мениджър B2B в Samsung България, компанията реализира интересни решения чрез своята корпоративна мобилна платформа Knox за управление и персонализиране на мобилни устройства. "Компании в ютили сектора, в производството преминават бързо към новите поколения устройства, още преди устройства да остареят морално. Освен това благодарение на отворената ОС Android, за 6 месеца създаваме нова функция по специална заявка на клиент. Имаме и страхотно сътрудничество с Microsoft, като общото ни с решение с Microsoft позволява преконфигуриране на хардуерен бутон на мобилен телефон X Cover Pro, който може да влезе в режим "walkie talkie". Решението се реализира чрез KNOX Congire и Microsoft Teams. Режимът Walkie Talkie е приложим в много индустрии, например в складови помещения. За това решение вече имаме клиент и в България", обяви Петкова.

В швейцарските железници SBB CFF са внедрени 150 устройства, чрез които от хартиени билети и тефтерчета за регистрирани повреди се преминава към дигитална работа чрез таблети на Samsung. В австрийските пощи също използват подсилени Rugged таблети с вградено българско приложение за плащания mPos, добави Петкова.

Brother пък подсилват решенията си за мобилен печат, които намират приложение в най-различни индустрии, в здравни институции, лаборатории, магазини , логистични компании, склад, проследимост на храни, обществена безопасност, бърза помощ (например за досиета на пациенти). Сред българските клиенти на мобилните решения PJ например са полицейските автомобили, авиокомпания BH Air, транспортни фирми, дори мобилни сервизни техници.

PocketJet има едно необичайно приложение - в студиа за татуировки, където татуировката се разпечатва на термохартия Spirit и шаблонът е готов да бъде поставен на клиента, коментира Ива Тотева от Brother България

Фотограф: Владимир Владков