![[Подкаст] AI в програмирането - революция или еволюция?](https://digitalk.bg/shimg/zx320_4491024.jpg)
![[Подкаст] Стартъп адвокат: GDPR не е само за големите](https://digitalk.bg/shimg/zx320_4488151.jpg)
Бюлетин "Digitalk Security"
Информационната сигурност става все по-важна с увеличаването обхвата на технологиите в ежедневието. Двуседмичният специализиран бюлетин "Digitalk Security" предоставя на читателите най-важното от сферата в удобен вид на тяхната електронна поща.
Констанца Кадънкова
Резултатите от най-новото проучване на Европейската комисия показват, че 81% от българските граждани имат слаби или никакви дигитални умения. В България има търсене за около 40 хиляди ИТ специалисти, а в Европа недостигът на такива кадри се равнява на около 1 милион души. На фона на тази статистика, придобиването на знания и умения в областта на информационните технологии и технологичното инженерство е ключов фактор за реализация на пазара на труда.
В ситуация, в която търсенето и предлагането хронично се разминават, бизнесът все по-активно обръща внимание и насочва усилия, за да свърже образованието с реалните потребности на пазара на труда и да скъси дистанцията между теорията и практиката. Респективно образователните институции се стремят да се адаптират, за да отговорят на съвременните изисквания на индустрията.
ОбразоваНИЕ
По официални данни на Министерството на образованието и науката (МОН), националната образователна система в момента включва повече от 2 600 образователни институции от различно равнище (училища, колежи, университети и др.), в които получават своето образование повече от един милион обучавани. Образователният процес се осигурява от повече от 85 000 учители и преподаватели, като немалко преподаватели водят и активна научна дейност. В сферата на науката още няколко хиляди учени са ангажирани в научни изследвания и разработки в рамките на близо 80 института и научни звена от Българската академия на науките и на Селскостопанската академия. Всички тези институции ползват ИКТ от различен тип и вид, на всички равнища от дейността си, в т.ч. в административния процес, в образователната и научна дейност. Общо в тези институции понастоящем има около 100 000 компютърни и терминални устройства, об-служващи ключови процеси, като в една значителна степен наличието и работоспособността на ин-формационните системи са определящи за качественото провеждане на съответните дейности, кои-то често са и невъзможни без адекватно технологично обезпечаване. Съществени за ефективното прилагане на технологиите се оказват не само ИКТ инфраструктурата, но също и уменията да се борави с нея, съответните административни и нормативни процедури, както и наличието на адекватно модерно образователно и научно съдържание и информация. Данните са налични в Стратегията за ефективно прилагане на ИКТ в образованието и науката до 2020 година.
Най-новите изследвания на международната класация PISA от 2012 г. показват, че около 40% от попадналите в извадката 15-годишни български ученици имат резултати под критичното второ равнище - 39,4% в областта на четенето, 43,8 на сто - в областта на математиката и 36,9 процента – в областта на природните науки.
Сред най-новите инициативи на ИКТ сектора в подкрепа на въвеждането на ИКТ в средното образование са проекти за създаване на модерни класни стаи („дигитална класна стая“, „класна стая на бъдещето“, „смарт класна стая“). Тук най-активни са Сирма Медиа, Samsung, Huawei, Mtel, Telenor, Vivacom и редица други представители на българските технологичен и телекомуникационен сектори.
Сред обнадеждаващите новини на образователния фронт е проектът за изграждане на Национален център по природо-математически науки в Природо-математическа гимназия (ПМГ) „Никола Обрешков“ в Казанлък. Плановете са звеното да заработи от началото на 2015-2016 учебна година и да помага на ученици да развиват заложбите си и да се подготвят по учебните дисциплини математика, физика, химия и биология. Допълнително в този център ще бъдат обучавани и сертифицирани учители от цялата страна със знака за високо качество на школата на Теодосий Теодосиев и на ПМГ „Никола Обрешков“ – Казанлък.
Освен математическите и природо-математическите гимназии в страната, за отбелязване като звено, което подготвя бъдещите ИТ специалисти и софтуерни и мрежови инженери в системата на средното образование, е Технологично училище Електронни системи (ТУЕС) към Техническия университет-София. То е единствено по рода си в България и подготвя средни специалисти в специалностите „Системно програмиране”, „Компютърни мрежи“, „Компютърна техника и технологии”. Фокус в преподаването на специализираните предмети е практически насоченото обучение, като лектори, презентатори и преподаватели са специалисти от практиката. За 27 години над 2 000 ученици са прекрачили прага на училището.
Софийската професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“ е друго държавно звено, което подготвя бъдещи ИТ специалисти. В професия „Техник на компютърни системи“ се изучават специалностите „Компютърни мрежи“ и „Компютърна техника и технологии“; в професия „Техник на електронна техника“ се изучават специалности „Промишлена електроника“ и „Микропроцесорна техника“. В професия „Програмист“ се изучава специалност - „Системно програмиране“, а в професия „Техник на енергийни съоръжения и инсталации“ - „Възобновяеми енергийни източници“.
Добра новина за висшите училища, които подготвят технологични и инженерни кадри, беше заявеното от страна на МОН в края на 2014 г., че публичното финансиране на държавните университети ще бъде насочено към онези висши училища и професионални направления, в които оценките за реализация, научна и учебна дейност са по-високи, оттам и обществената норма на възвръщаемост от инвестициите в образование е по-добра. Това съобщи Красимир Вълчев, главен секретар на МОН при представянето на четвъртото издание на рейтинговата система на висшите училища в Република България на 1 декември 2014 г. За 2015 година най-високи коефициенти ще имат 3 професионални направления - „Информатика“ в Софийския университет, физически науки в Софийския университет, и „Компютърни системи“ в Техническия университет - София, които са най-големите „производители“ на специалисти за ИКТ и телеком индустрията.
Рейтинговата система сравнява 51 висши училища в България по всяко от съществуващите в родното висше образование 52 професионални направления на базата на 68 рейтингови показателя, разпределени в 6 групи, изследващи различни аспекти от учебния процес, научната дейност, социално-битовите и административните услуги, материалните условия, престижа и пазарната реализация на студентите.
Доказателство за разминаването между „произвежданите“ кадри и свободните позиции за професионална реализация е и коментарът на Георги Стойчев, представител на изпълнителя по проекта за рейтинговата система – консорциум „ИОО-МБМД-С“, включващ Институт „Отворено общество“ – София, социологическа агенция МБМД и Сирма Солюшънс.
„Данните от рейтинговата система потвърждават наблюдението, че почти всички висшисти, които са завършили висшето си образование в България през последните 5 години, работят. Проблемът е, че над половината от тях не работят на позиции, за които се изисква висше образование“, алармира Стойчев.
„За щастие, благодарение на рейтинговата система ... може да се каже, че в момента имаме много точна диагноза какви са проблемите - заяви заместник-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков – Най-важният въпрос е как ще постигнем промяна и какво може да направи министерството на образованието и науката. Аз виждам 4 групи от мерки и всяка от тях има своето важно място, така че те трябва да вървят в комплект.“
Очертаните в края на миналата година от проф. Николай Денков области на реформи засягаха системата за финансиране на учебните заведения, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР), кариерното ориентиране още от ученическата скамейка и решаване на структурния проблем в системата на средното образование.
„Особено внимание се отделя на развитието на новите технологии и на подготовката на младите хора, която да отговаря на исканията на бизнеса и на новата икономическа среда, която става все по-трудна всеки изминал ден. По европейска статистика общото ниво на образованието в страната не е на първите места в ЕС, но ние считаме, че с сферата на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) България има огромен потенциал и дори в някои отношения заема лидерски позиции“, заяви на националната конференция по е-образование на 6 ноември 2014 г. Аглика Събева-Цветанова, съветник по икономическите въпроси в Представителството на Европейската комисия в София.
„Трябва да се срещнат интересите на бизнеса и на трудовите пазари с очакванията от образователната система. Това е дълъг процес. В България се наблюдава системен проблем – несъответствие между нуждите на трудовия пазар и образованието. Увеличават се едновременно и безработицата, и броят на незаетите работни места у нас“, изтъкна тя.
НАЧИНания и ПРОекти
На картата на българското ИТ образование не може да бъде подминат създаденият от Светлин Наков софтуерен университет СофтУни (SoftUni). Учебният план на университета е внимателно разработен с прякото участие на компаниите от ИТ сектора, и след успешното завършване на студентите, висшето училище им съдейства за реализацията им като успешни софтуерни инженери. Порталът за работа на университета също съдържа разнообразни предложения за работа в индустрията. Студентите на СофтУни получават официална диплома от университета след събиране на 130 кредита от всички успешно преминати курсове (курсове от учебния план и отворени курсове).
Досегашната „лоша практика“ да се изписват фиктивно заверки на практиките на студентите, без реално да са ходили на стаж, определено беше сведена до минимум с проекта „Студентски практики“.
От старта на инициативата през 2012 г. над 600 са регистрираните до момента фирми от сектора на информационните и комуникационни технологии от общо 15 831 работодатели от различни сфери на икономиката по проекта „Студентски практики“. От ИКТ фирмите, над 200 компании са взели практиканти. Основна група работодатели са тези от сферата на компютърните системи и технологии, програмирането и поддръжката на софтуер, обслужването на компютърни и други системи, уеб-дизайн и услуги. Това съобщи Мирела Хаджиева, експерт в реализацията на проекти в областта на висшето образование и координатор по инициативата.
„Проект “Студентски практики” е една от най-успешните инициативи в сферата на висшето образование през предишния програмен период – 2007-2013 г. Работата на висшите училища по него показа, че връзката между академията и бизнеса съвсем не е само добро пожелание, а работещ вариант за повишаване на качеството на висшето образование“, категорична е тя.
Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) е партньор и референтно звено на БСК за сектор ИТ – една от двадесетте ключови индустрии, включени в проекта “Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”, изпълнител по който е Българската стопанска камара (БСК). Добрата новина е, че Информационната система за оценка на компетенциите (MyCompetence), създадена от БСК със средства от ОП „Развитие на човешките ресурси" 2007-2013, ще бъде финансирана и през новия програмен период. Членовете на Комитета за наблюдение на ОП „Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 одобриха на подпис специална операция за развитие на MyCompetence в рамките на приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места". Планираните в нея дейности трябва да се изпълнят до края на 2017 г. Партньор на БСК в новия проект ще бъде Министерството на труда и социалната политика. Очаква се договорът да бъде подписан до края на 2015 г.
Немалко, и все значими инициативи има Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Годишният конкурс „Наградите на БАИТ“ отличава изявени личности и проспериращи организации в 11 категории за техния принос в развитието на информационните и комуникационните технологии.
Весела Калъчева e изпълнителен директор на БАИТ, координатор на проектите Watify и e-Skills for Jobs 2015-2016 за България, носител на наградата на Digital Europe за най-успешно проведена кампания e-Skills for Jobs 2012 сред общо 23 европейски държави, участвали в проекта.
БАИТ е изпълнител на проекта „eSkills for Jobs“ в България и през 2015-2016 г., като отново ще си сътрудничи с коалицията Digital Europe и EuropeanSchool.net. Основата цел на проекта е да повиши осведомеността на гражданите за нуждата от подобряване на техните умения при използването на ИКТ, необходими за намирането на работа. Проектът eSkills се фокусира не само върху ИТ специалистите, а върху всички млади хора, тъй като на много от тях им липсват електронни умения, които да им помогнат да се реализират в една бързо дигитализираща се икономика. Кампанията по проекта eSkills за 2015 и 2016 г. включва редица дейности у нас и в Европа.
Watify е европейски проект за насърчаване на дигиталното предприемачество и създаването на е-менторинг екосистема. Реализира се едновременно в 15 страни членки на ЕС, като БАИТ е координатор за България. Целта на проекта е да окуражи младите предприемачи да реализират своите идеи като им се предоставя информация и достъп до менторски програми и финансиращи организации. Фокусът е върху стартиращи компании, които биват насърчавани да използват възможностите на информационните технологии.
През 2012 г. БАИТ създаде национален офис за технологичен трансфер в сектора на информационните технологии (ОТТ-ИКТ). Начинанието беше осъществено по проект, финансиран от Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013. ОТТ е основан, за да улесни процеса на трансфер на технологии между научноизследователската дейност и потребителите на иновации в практиката, чрез насърчаване на комуникацията между предприемачи, компании в ИКТ сектора в страната и изследователи, предлагащи иновации от страна на висшите училища, научни организации и други.
Българският център на жените в технологиите (BCWT) беше учреден през 2012 г. Негов председател е Саша Безуханова. Звеното е част от Европейската платформа на жените в технологиите (ECWT). То обединява заинтересованите страни от бизнеса, правителството, академичните среди и неправителствените организации, работещи за увеличаване на професионалното участие на жените в сектора на ИКТ и в разработването на технологични и инженерингови продукти. През 2014 г. над 70 момичета преминаха обучение по програмиране, организирано от BCWT и БАСКОМ в рамките на Европейската седмица на кодирането.
Меморандум за създаването на Дигиталната национална коалиция (ДНК) на България беше подписан на 10 юни 2014 г. в София. Коалицията е част от инициативата на Европейската комисия Grand Coalition for Digital Jobs, която цели да адресира проблема с липсата на достатъчен брой и качествени професионалисти в Европа, заети в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). В нея се включват представители на всички заинтересовани страни – правителство, университети, БАН, училища, бизнес. Дигиталният шампион на България Гергана Паси е учредител и председател на УС на Дигиталната национална коалиция.
До момента в инициативата с членство или подкрепа участват ИТ и телеком компании като Intel, Cisco, Oracle, Google, Kontrax, Telelink, HP, Telerik, Microsoft, Vivacom, Lenovo, SAP, Mtel, Samsung, Get Clouder, Imperia Online, Информационно обслужване, Мусала Софт, Skeelr, IT Instructor, както и браншови организации като БАИТ, БАСКОМ, ЕСИ Център Източна Европа, ИКТ Клъстер, и технологичните университети СофтУни, Технически университет-София, СУ Св. Климент Охридски, Русенски университет, НБУ, и Института по математика и информатика към БАН и др.
За учредяването на Асоциация на софтуерните инженери (АСИ) съобщиха в края на 2014 г. Председател на управителния съвет на неправителствената организация е Мартин Кулов, а членове на УС са Николай Недялков и Пламен Тошев. Структурата на АСИ включва управителен съвет, експертен съвет, работни групи и регистър на експертите. Членове на експертния съвет са Румен Банов, Евгени Кацарски, Здравко Дучев, Михаил Михайлов (Майк Рам), Светлин Наков, и Христо Хаджичонев. Членството в АСИ е индивидуално, т.е. не е обвързано с конкретна публична или частна организация.
ОбучеНИЕ
В контекста на ученето през целия живот е формалното и неформално придобиване на знания и умения извън държавните образователни институции (средни и висши училища). Традиционният начин за допълнително образование е посредством лицензираните от НАПОО центрове за професионално обучение, които предлагат курсове за придобиване на технически умения и подготовка за сертификационни изпити.
Повечето университети и обучителни центрове вече предлагат и гъвкави форми – дистанционно и електронно обучение, така че вече времето и пространството не са ограничение за будните и активни хора, които са осъзнали колко е важно да се преквалифицират в нова специалност или да надграждат и усъвършенстват компетенциите си в избраната от тях професионална област.
В глобалната мрежа са налице и множество сайтове, предлагащи безплатни курсове.
В стремежа си да запълнят дефицита на ИТ умения и познания в българското образователно пространство, редица технологични компании предоставят безплатни лицензи за свои информационни системи, програми и приложения, откриват лаборатории във висшите училища, преподават в университетите и актуализират или създават изцяло нови учебни програми. Мнозинството компании от ИКТ и телеком сектора имат стажантски програми, а расте броят и на онези със стипендиантски програми.
Магистърска програма по софтуерно инженерство подготвиха през далечната 2008 г. специалисти и консултанти от Сирма Груп Холдинг в сътрудничество с преподаватели от Варненския свободен университет "Черноризец Храбър".
Програмата по управление на софтуерното инженерство (SEMP) се осъществява от Европейски Софтуерен Институт – Център Източна Европа в партньорство с Института за софтуерно инженерство на университета „Карнеги Мелън”, САЩ (SEI – CMU) и съвместно със Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Технически университет –София, Нов български университет и Американски университет в България, Варненски свооден университет „Черноризец Храбър”, Русенски университет „Ангел Кънчев” и Институт по математика и информатика към БАН и с подкрепата на Българска Асоциация на Софтуерните Компании (БАСКОМ) и ИКТ Клъстер. Програмата беше съфинансирана от USAID и Фондация Америка за България. На практика обученията започнаха през академичната 2011-2012 г. в СУ и ТУ-София.
През март тази година Договор за сътрудничество, в който е включена и програма за създаване на нова съвместна специалност – Компютърно администриране на софтуерни приложения, подписаха Висшето училище “Колеж по телекомуникации и пощи” и Хюлет-Пакард (HP). Според създателите на програмата, това е първата подобна академична инициатива, разработена чрез публично-частно партньорство в България. Обучението по специалността Компютърно администриране на софтуерни приложения ще бъде в направление „Информационна и компютърна техника“ и ще е с 3-годишен срок.
През април 2015 г. Хюлет-Пакард (HP) откри високотехнологична лаборатория (център за данни) в София. По думите на Теодор Хампарцумян, директор на центъра за отдалечени услуги на HP за Германия, Швейцария и Австрия, цялостната работа по изграждането й се е случила в продължение на около 2 г. Лабораторията ще се използва не само от служителите на HP по време на тяхната работа с клиенти, но и ще е на разположение на няколко учебни заведения.
Като положителна тенденция следва да се изтъкне появата на множество академии, предлагащи безплатни или платени курсове за придобиване на ИТ умения.
Едно от най-“старите“ начинания е безплатната образователна инициатива „Академия на Телерик“ (Telerik Academy), която организира безплатни курсове по програмиране за начинаещи и напреднали разработчици на софтуер. Включва софтуерна академия за подготовка на софтуерни инженери, училищна академия за обучение по разработка на софтуер за гимназиални ученици, алго академия за подготовка на ученици и студенти за състезания и олимпиади по информатика и състезателно програмиране, и детска академия, съдържаща 17 школи по компютърно програмиране в 13 града за подръстващи от 4 до 6 клас, както и онлайн обучение.
По програмата Microsoft IT Academy (FDIBA) вече функционира първата и единствена академия, предлагаща обучение по програма MOAC (Microsoft Official Academic Course) в България. Тя е създадена към Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт (ФаГИОПМ) при Техническия университет-София. Програмата цели изграждане на партньорство и предоставяне на образователните организации, участващи в програмата, изпреварващ достъп до най-новите технологии на Microsoft, както и до съпътстващите ги учебни пособия, за да бъде създадена гъвкава система за придобиване на квалификация и последваща сертификация на достъпна цена
VMware IT Академия в СУ "Св. Климент Охридски" и НБУ - академичната програма на VMware е предназначена за запознаване с принципите на виртуализацията, както и за инсталиране, конфигуриране и управление на виртуални сървъри. VMware обяви и началото на инициативата Talent Boost в България - платформа за интензивно обучение на софтуерни инженери, която предоставя практически опит и задълбочени знания по програмиране, работа в реална технологична среда и безплатен лицензиран достъп до сървърни пространства
Академията за ИТ лидери представлява курс от практически, бизнес и научно-приложно ориентирани лекции и дискусии, представени от водещи личности от мултинационални и български ИТ компании е инициатива на Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и софтуерната фирма Musala Soft, подпомогнати от фондация „ФМИ Общество“.
Дейността на IT академията на SoftServe е фокусирана върху студентите от по-горните курсове и хората с малък опит. Предлага безплатни курсове с продължителност от 2 до 4 месеца, които се основават на използването на съвременните методологии за разработка на софтуер.
Безплатни курсове и събития на Хак България – както споделя екипът на младата българска компания, „Моделът на обучение при нас е различен и поради това не искаме пари от хората. Работим с компании-партньори, които имат много голям интерес да има добре научени и мотивирани таланти със стремеж за развитие.“ Партньорите са SAP Labs България, Nemetschek България, ChaosGroup, Ontotext, Programista, VMWare Bulgaria, Software Society, и Toptal.
„VIVACOM Техническа академия” е един от най- мащабните проекти съвместно с Технически университет – София. Съдържа практически лекционни курсове. С предимство при избора са студенти 3-ти, 4-ти курс или магистри от специалности „Телекомуникации", „Компютърни системи и технологии" и „Електроника“.
Мтел Бизнес Академия цели да запознае младите таланти с инженерна насоченост относно възможността да използват техническите си познания в помощ на бизнеса. Част е от Програмата за привличане на млади таланти на Мтел.
Telenor подкрепя образованието с проекта „Дигитална класна стая“ и с дарения на употребявани компютърни конфигурации и друго ИТ оборудване на училища, детски градини, университети, читалища и други публични институции. Конкурсът „Дигитална класна стая“ е насочен към модернизиране на учебната среда в българските средни училища.
Стипендиантска програма „За жените в науката“ на L’Oréal и UNESCО. През 2014 – 2015 г. право на участие имаха жени от цяла България на възраст до 35 години, които учат по докторски програми или вече имат докторска степен и се занимават с научни изследвания в сферата на естествените науки.
Международната академия за обучение по киберразследвания е сдружение с нестопанска цел, създадено през 2009 година от водещи експерти в борбата с киберпрестъпленията. Дейността на сдружението се фокусира в четири области – обучения, превенция, конференции и консултации. Целта на академията е да повиши квалификацията на кадрите, работещи в сферата на противодействието на киберпрестъпността и защитата на информационната сигурност, да повиши информираността на обществото за съществуващите заплахи и рискове.
- Гражданска инициатива за определяне на обществените изисквания и стратегии за фундаментална реформа на образователната система „Диалог за бъдещето“, инициирана от Явор Джонев, който е още съосновател и председател на Института за прогресивно образование и внедрява системата за преподаване на математика Jump Math в България; - Гражданската платформа за дебат и общо действие MOVE BG и Български център на жените в технологиите (BCWT), основани от Саша Безуханова; - инициативата „Образование България 2030″ (ОБ2030) - неформално обединение от активни организации и личности, всяка от които допринася чрез своята дейност за качествена промяна в образованието; - инициативата “Заедно в час”, която цели всяко дете в България да има достъп до качествено образование, независимо къде живее и какви са финансовите възможности на родителите му, като подготвяме млади талантливи специалисти за учители, които да работят с учениците с най-голяма нужда от подкрепа, мотивация и напредък в училище; - инициативата „Алианс за младежта“ на „Нестле България“ и др. Участието в различни видове състезания в сферата на информационните технологии и компютърните мрежи е шанс за развитие на младите таланти и за избора им на кариерен път. Затова колкото повече подобни инициативи има, толкова по-добре.
Сред по-значимите начинания в областта на образованието са:
Министерството на образованието и науката организира конкурса „Млади таланти“, насочен към младежи на възраст между 14 и 21 години с изявени научни интереси в областите: природни науки, социални науки и информационни и комуникационни технологии.
През тази година се състоя 11-тото издание на Националното състезание по компютърни мрежи, и традиционно се организира от Факултета по математика и информатика (ФМИ) на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Българската асоциация на мрежовите академии (БАМА), член на БСК.
Българските младежи жънат успехи от участията си в почти всяка олимпиада по математика, информатика, физика, в които участват.
Един от най-престижните конкурс е този за Наградите на Президента на Република България - „Джон Атанасов“. Отличието се връчва от 2003 г. на изявили се млади български изследователи в областта на компютърните науки в световен мащаб. Тя носи името на известния учен от български произход, Джон Атанасов, създал първия цифров електронен компютър – АBC. Сред лауреатите на наградата са настоящи ръководители на развойни звена на водещи изследователски институти и глобални частни компании в сферите на компютърната лингвистика, роботиката, криптологията.
Още една бяла лястовица на образователното ИКТ поле е Клуб „Млади таланти“ - младежка неправителствена организация, действаща на територията на България, която се стреми да изгради устойчива среда за развитие на младите хора с интереси в областта на науката, технологиите и изкуството, да стимулира различни изяви, инициативи и дейности, развиващи интереса към науката, технологиите и изкуството сред младите хора и създаващи възможности за тяхното професионално развитие и много други.
Клуб „Млади таланти“ организира Панаир на науката и иновациите, който цели да популяризира идеите, откритията и изобретенията на бъдещите изследователи на България с интерес към науката, технологиите и иновациите. Инициативата стимулира у младите хора между 14 и 19 години, незапочнали висшето си образование към подаването на проекта, умения за научна комуникация, работа в екип и способност за правилно събиране и анализ на експериментални данни. Събитието предоставя възможност на обществото и индустрията да се запознае с младите учени в България, насърчавайки тяхното професионално развитие и мотивация.
Превърнал се вече в традиция, вече пет поредни година в рамките на програмата "Ателие на младите изследователи", клуб "Млади таланти“ провежда конкурс за млади учени "Young and Energetic Scientists" (YES). В конкурса могат да участват млади учени - бакалаври, магистри, докторанти, на възраст между 18 и 35 години.
Панаирът на науката и иновациите е и афилиираният конкурс на най-голямото състезание за наука и инженерство в света за младежи в предуниверситетска възраст Intel International Science and Engineering Fair (Intel ISEF). Надпреварата е програма на Society for Science and the Public. Български таланти участват вече за трета поредна година в световната надпревара и всеки път се завръщат с награди от финалите в САЩ.
Състезание с традиции е най-голямото състезание за технологични иновации за студенти и ученици в света Microsoft Imagine Cup. Всяка година местното звено на глобалната софтуерна компания провежда национален кръг на конкурса и финалистите участват в полуфиналите, а който успешно премине и през тази фаза, отива на световните финали.
Всяка година български отбори участват в международното състезание NASA Space Apps Challenge и винаги проектите им не остават незабелязани. Конкурсът е насочен към разработване на технологични решения с отворен код за подобряването на живота на Земята и Космоса. Участници са разработчици на софтуер, дизайнери, представители на научните среди, предприемачи и ентусиасти.
Вече 15 години българската софтуерна компания Musala Soft организира конкурса по програмиране CodeIT. Състезанието протича ежегодно в 6 задочни и финален присъствен кръг в партньорство с компании, неправителствени организации, ИТ асоциации и водещите образователни институции в България.
Нов формат на хоризонта на ИТ състезанията са т.нар. хакатони, или състезания по програмиране (или иначе казано – за писане на код).
Тук ще споменем най-скорошните инициативи на ТУЕС (HackTUES), на Хак България – самостоятелно и заедно с ФМИ на СУ (HackFMI), на Световната банка, на Телерик, на SAP (CodeJam), на СофтУни, на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ (Coder Dojo Sofia), както и състезанието за най-добър прототип на мобилно приложение MobDemo, организирано от MentorMate и много други.
Не може да бъде пропуснато и световното състезание за новаторски приложения и електронно съдържание World Summit Award (WSA). В глобален мащаб то се провежда от 2003 г. насам, а в България - от 2007 г. Състезанието се организира от Международния център за нови медии (International Center for New Media) със съдействието на Световната среща на високо равнище на ООН по въпросите на информационното общество (The World Summit on the Information Society WSIS). В България състезанието се координира от Европейски Софтуерен Институт – Център Източна Европа (ЕСИ ЦИЕ). В конкурса има 8 категории, като някои от тях са обновени. Категориите са Government & Open Data, Health & Environment, Learning & Science, Entertainment & Lifestyle, Culture & Tourism, Media & News, Business & Commerce, Inclusion & Empowerment.
ПРЕДПРИЕМаческа екосистема и иНОВации
След като в края на 2014 г. Главна дирекция „Конкуренция" на Европейската комисия потвърди пренотификацията на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 83 млн. лв. за изграждането на проекта Научно-технологичен парк (София Тех Парк), работата по изпълнението на звеното продължи в пълна пара. Очаква се до края на годината проектът официално да заработи. Основната задача на дружеството е осъществяването на проекти, чиято непосредствена цел е да благоприятстват за развитието на изследователския, иновационния и технологичен капацитет на страната.
Eleven и LAUNCHub са основните два двата акселератора в страната за стартиращи компании, създадени по инициативата JEREMIE (Съвместни европейски ресурси за микро- и средни предприятия), която използва част от фондовете на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 – 2013“.
Над 7 години фондът Neveq инвестира във водещи предприемачи по целия свят, като вече има подкрепата и на Европейския инвестиционен фонд. Общият капитал на Neveq II е 20 милиона евро, две трети от които са предоставени по инициативата JEREMIE. Останалата една трета е осигурена от частни инвеститори, привлечени от Neveq Capital Partners.
43 малки и средни предприятия и уеб предприемачи ще получат безвъзмездна финансова помощ в размер до 150 000 евро за разработване на софтуерни приложения в областта на селското стопанство, базирани на платформата „Интернет на бъдещето“ (FIWARE). Това е възможно благодарение на проекта FRACTALS (Future Internet Enabled Agricultural Applications), по който Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) е партньор. Общият размер на грантовата подкрепа по проекта възлиза на 5,52 милиона евро.
Вече 10 години Фондация "Приложни изследвания и комуникации" като домакин на Enterprise Europe Network – България организира конкурса "Иновативно предприятие на годината". Конкурсът има за цел да насърчи иновационната дейност на българските предприятия и да популяризира успешните български иновативни компании сред широката общественост.
Интересен е и световният конкурс за социално предприемачество The Venture на Chivas Regal, който набира предложения за устойчиви решения на различни социални проблеми.
Академия “Иновация в действие” на “Солвей Соди” пък инвестира в млади хора с иновативни идеи и желание да направят крачка към позитивна промяна на света около тях.
Автор на илюстрацията: Vectomart, източник: Shutterstock, линк: http://image.shutterstock.com/display_pic_with_logo/730471/184187375/stock-vector-illustration-of-e-learning-concept-on-mobile-in-flat-style-184187375.jpg
Констанца Кадънкова
Резултатите от най-новото проучване на Европейската комисия показват, че 81% от българските граждани имат слаби или никакви дигитални умения. В България има търсене за около 40 хиляди ИТ специалисти, а в Европа недостигът на такива кадри се равнява на около 1 милион души. На фона на тази статистика, придобиването на знания и умения в областта на информационните технологии и технологичното инженерство е ключов фактор за реализация на пазара на труда.
В ситуация, в която търсенето и предлагането хронично се разминават, бизнесът все по-активно обръща внимание и насочва усилия, за да свърже образованието с реалните потребности на пазара на труда и да скъси дистанцията между теорията и практиката. Респективно образователните институции се стремят да се адаптират, за да отговорят на съвременните изисквания на индустрията.
ОбразоваНИЕ
По официални данни на Министерството на образованието и науката (МОН), националната образователна система в момента включва повече от 2 600 образователни институции от различно равнище (училища, колежи, университети и др.), в които получават своето образование повече от един милион обучавани. Образователният процес се осигурява от повече от 85 000 учители и преподаватели, като немалко преподаватели водят и активна научна дейност. В сферата на науката още няколко хиляди учени са ангажирани в научни изследвания и разработки в рамките на близо 80 института и научни звена от Българската академия на науките и на Селскостопанската академия. Всички тези институции ползват ИКТ от различен тип и вид, на всички равнища от дейността си, в т.ч. в административния процес, в образователната и научна дейност. Общо в тези институции понастоящем има около 100 000 компютърни и терминални устройства, об-служващи ключови процеси, като в една значителна степен наличието и работоспособността на ин-формационните системи са определящи за качественото провеждане на съответните дейности, кои-то често са и невъзможни без адекватно технологично обезпечаване. Съществени за ефективното прилагане на технологиите се оказват не само ИКТ инфраструктурата, но също и уменията да се борави с нея, съответните административни и нормативни процедури, както и наличието на адекватно модерно образователно и научно съдържание и информация. Данните са налични в Стратегията за ефективно прилагане на ИКТ в образованието и науката до 2020 година.
Най-новите изследвания на международната класация PISA от 2012 г. показват, че около 40% от попадналите в извадката 15-годишни български ученици имат резултати под критичното второ равнище - 39,4% в областта на четенето, 43,8 на сто - в областта на математиката и 36,9 процента – в областта на природните науки.
Сред най-новите инициативи на ИКТ сектора в подкрепа на въвеждането на ИКТ в средното образование са проекти за създаване на модерни класни стаи („дигитална класна стая“, „класна стая на бъдещето“, „смарт класна стая“). Тук най-активни са Сирма Медиа, Samsung, Huawei, Mtel, Telenor, Vivacom и редица други представители на българските технологичен и телекомуникационен сектори.
Сред обнадеждаващите новини на образователния фронт е проектът за изграждане на Национален център по природо-математически науки в Природо-математическа гимназия (ПМГ) „Никола Обрешков“ в Казанлък. Плановете са звеното да заработи от началото на 2015-2016 учебна година и да помага на ученици да развиват заложбите си и да се подготвят по учебните дисциплини математика, физика, химия и биология. Допълнително в този център ще бъдат обучавани и сертифицирани учители от цялата страна със знака за високо качество на школата на Теодосий Теодосиев и на ПМГ „Никола Обрешков“ – Казанлък.
Освен математическите и природо-математическите гимназии в страната, за отбелязване като звено, което подготвя бъдещите ИТ специалисти и софтуерни и мрежови инженери в системата на средното образование, е Технологично училище Електронни системи (ТУЕС) към Техническия университет-София. То е единствено по рода си в България и подготвя средни специалисти в специалностите „Системно програмиране”, „Компютърни мрежи“, „Компютърна техника и технологии”. Фокус в преподаването на специализираните предмети е практически насоченото обучение, като лектори, презентатори и преподаватели са специалисти от практиката. За 27 години над 2 000 ученици са прекрачили прага на училището.
Софийската професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“ е друго държавно звено, което подготвя бъдещи ИТ специалисти. В професия „Техник на компютърни системи“ се изучават специалностите „Компютърни мрежи“ и „Компютърна техника и технологии“; в професия „Техник на електронна техника“ се изучават специалности „Промишлена електроника“ и „Микропроцесорна техника“. В професия „Програмист“ се изучава специалност - „Системно програмиране“, а в професия „Техник на енергийни съоръжения и инсталации“ - „Възобновяеми енергийни източници“.
Добра новина за висшите училища, които подготвят технологични и инженерни кадри, беше заявеното от страна на МОН в края на 2014 г., че публичното финансиране на държавните университети ще бъде насочено към онези висши училища и професионални направления, в които оценките за реализация, научна и учебна дейност са по-високи, оттам и обществената норма на възвръщаемост от инвестициите в образование е по-добра. Това съобщи Красимир Вълчев, главен секретар на МОН при представянето на четвъртото издание на рейтинговата система на висшите училища в Република България на 1 декември 2014 г. За 2015 година най-високи коефициенти ще имат 3 професионални направления - „Информатика“ в Софийския университет, физически науки в Софийския университет, и „Компютърни системи“ в Техническия университет - София, които са най-големите „производители“ на специалисти за ИКТ и телеком индустрията.
Рейтинговата система сравнява 51 висши училища в България по всяко от съществуващите в родното висше образование 52 професионални направления на базата на 68 рейтингови показателя, разпределени в 6 групи, изследващи различни аспекти от учебния процес, научната дейност, социално-битовите и административните услуги, материалните условия, престижа и пазарната реализация на студентите.
Доказателство за разминаването между „произвежданите“ кадри и свободните позиции за професионална реализация е и коментарът на Георги Стойчев, представител на изпълнителя по проекта за рейтинговата система – консорциум „ИОО-МБМД-С“, включващ Институт „Отворено общество“ – София, социологическа агенция МБМД и Сирма Солюшънс.
„Данните от рейтинговата система потвърждават наблюдението, че почти всички висшисти, които са завършили висшето си образование в България през последните 5 години, работят. Проблемът е, че над половината от тях не работят на позиции, за които се изисква висше образование“, алармира Стойчев.
„За щастие, благодарение на рейтинговата система ... може да се каже, че в момента имаме много точна диагноза какви са проблемите - заяви заместник-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков – Най-важният въпрос е как ще постигнем промяна и какво може да направи министерството на образованието и науката. Аз виждам 4 групи от мерки и всяка от тях има своето важно място, така че те трябва да вървят в комплект.“
Очертаните в края на миналата година от проф. Николай Денков области на реформи засягаха системата за финансиране на учебните заведения, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР), кариерното ориентиране още от ученическата скамейка и решаване на структурния проблем в системата на средното образование.
„Особено внимание се отделя на развитието на новите технологии и на подготовката на младите хора, която да отговаря на исканията на бизнеса и на новата икономическа среда, която става все по-трудна всеки изминал ден. По европейска статистика общото ниво на образованието в страната не е на първите места в ЕС, но ние считаме, че с сферата на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) България има огромен потенциал и дори в някои отношения заема лидерски позиции“, заяви на националната конференция по е-образование на 6 ноември 2014 г. Аглика Събева-Цветанова, съветник по икономическите въпроси в Представителството на Европейската комисия в София.
„Трябва да се срещнат интересите на бизнеса и на трудовите пазари с очакванията от образователната система. Това е дълъг процес. В България се наблюдава системен проблем – несъответствие между нуждите на трудовия пазар и образованието. Увеличават се едновременно и безработицата, и броят на незаетите работни места у нас“, изтъкна тя.
НАЧИНания и ПРОекти
На картата на българското ИТ образование не може да бъде подминат създаденият от Светлин Наков софтуерен университет СофтУни (SoftUni). Учебният план на университета е внимателно разработен с прякото участие на компаниите от ИТ сектора, и след успешното завършване на студентите, висшето училище им съдейства за реализацията им като успешни софтуерни инженери. Порталът за работа на университета също съдържа разнообразни предложения за работа в индустрията. Студентите на СофтУни получават официална диплома от университета след събиране на 130 кредита от всички успешно преминати курсове (курсове от учебния план и отворени курсове).
Досегашната „лоша практика“ да се изписват фиктивно заверки на практиките на студентите, без реално да са ходили на стаж, определено беше сведена до минимум с проекта „Студентски практики“.
От старта на инициативата през 2012 г. над 600 са регистрираните до момента фирми от сектора на информационните и комуникационни технологии от общо 15 831 работодатели от различни сфери на икономиката по проекта „Студентски практики“. От ИКТ фирмите, над 200 компании са взели практиканти. Основна група работодатели са тези от сферата на компютърните системи и технологии, програмирането и поддръжката на софтуер, обслужването на компютърни и други системи, уеб-дизайн и услуги. Това съобщи Мирела Хаджиева, експерт в реализацията на проекти в областта на висшето образование и координатор по инициативата.
„Проект “Студентски практики” е една от най-успешните инициативи в сферата на висшето образование през предишния програмен период – 2007-2013 г. Работата на висшите училища по него показа, че връзката между академията и бизнеса съвсем не е само добро пожелание, а работещ вариант за повишаване на качеството на висшето образование“, категорична е тя.
Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) е партньор и референтно звено на БСК за сектор ИТ – една от двадесетте ключови индустрии, включени в проекта “Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”, изпълнител по който е Българската стопанска камара (БСК). Добрата новина е, че Информационната система за оценка на компетенциите (MyCompetence), създадена от БСК със средства от ОП „Развитие на човешките ресурси" 2007-2013, ще бъде финансирана и през новия програмен период. Членовете на Комитета за наблюдение на ОП „Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 одобриха на подпис специална операция за развитие на MyCompetence в рамките на приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места". Планираните в нея дейности трябва да се изпълнят до края на 2017 г. Партньор на БСК в новия проект ще бъде Министерството на труда и социалната политика. Очаква се договорът да бъде подписан до края на 2015 г.
Немалко, и все значими инициативи има Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Годишният конкурс „Наградите на БАИТ“ отличава изявени личности и проспериращи организации в 11 категории за техния принос в развитието на информационните и комуникационните технологии.
Весела Калъчева e изпълнителен директор на БАИТ, координатор на проектите Watify и e-Skills for Jobs 2015-2016 за България, носител на наградата на Digital Europe за най-успешно проведена кампания e-Skills for Jobs 2012 сред общо 23 европейски държави, участвали в проекта.
БАИТ е изпълнител на проекта „eSkills for Jobs“ в България и през 2015-2016 г., като отново ще си сътрудничи с коалицията Digital Europe и EuropeanSchool.net. Основата цел на проекта е да повиши осведомеността на гражданите за нуждата от подобряване на техните умения при използването на ИКТ, необходими за намирането на работа. Проектът eSkills се фокусира не само върху ИТ специалистите, а върху всички млади хора, тъй като на много от тях им липсват електронни умения, които да им помогнат да се реализират в една бързо дигитализираща се икономика. Кампанията по проекта eSkills за 2015 и 2016 г. включва редица дейности у нас и в Европа.
Watify е европейски проект за насърчаване на дигиталното предприемачество и създаването на е-менторинг екосистема. Реализира се едновременно в 15 страни членки на ЕС, като БАИТ е координатор за България. Целта на проекта е да окуражи младите предприемачи да реализират своите идеи като им се предоставя информация и достъп до менторски програми и финансиращи организации. Фокусът е върху стартиращи компании, които биват насърчавани да използват възможностите на информационните технологии.
През 2012 г. БАИТ създаде национален офис за технологичен трансфер в сектора на информационните технологии (ОТТ-ИКТ). Начинанието беше осъществено по проект, финансиран от Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013. ОТТ е основан, за да улесни процеса на трансфер на технологии между научноизследователската дейност и потребителите на иновации в практиката, чрез насърчаване на комуникацията между предприемачи, компании в ИКТ сектора в страната и изследователи, предлагащи иновации от страна на висшите училища, научни организации и други.
Българският център на жените в технологиите (BCWT) беше учреден през 2012 г. Негов председател е Саша Безуханова. Звеното е част от Европейската платформа на жените в технологиите (ECWT). То обединява заинтересованите страни от бизнеса, правителството, академичните среди и неправителствените организации, работещи за увеличаване на професионалното участие на жените в сектора на ИКТ и в разработването на технологични и инженерингови продукти. През 2014 г. над 70 момичета преминаха обучение по програмиране, организирано от BCWT и БАСКОМ в рамките на Европейската седмица на кодирането.
Меморандум за създаването на Дигиталната национална коалиция (ДНК) на България беше подписан на 10 юни 2014 г. в София. Коалицията е част от инициативата на Европейската комисия Grand Coalition for Digital Jobs, която цели да адресира проблема с липсата на достатъчен брой и качествени професионалисти в Европа, заети в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). В нея се включват представители на всички заинтересовани страни – правителство, университети, БАН, училища, бизнес. Дигиталният шампион на България Гергана Паси е учредител и председател на УС на Дигиталната национална коалиция.
До момента в инициативата с членство или подкрепа участват ИТ и телеком компании като Intel, Cisco, Oracle, Google, Kontrax, Telelink, HP, Telerik, Microsoft, Vivacom, Lenovo, SAP, Mtel, Samsung, Get Clouder, Imperia Online, Информационно обслужване, Мусала Софт, Skeelr, IT Instructor, както и браншови организации като БАИТ, БАСКОМ, ЕСИ Център Източна Европа, ИКТ Клъстер, и технологичните университети СофтУни, Технически университет-София, СУ Св. Климент Охридски, Русенски университет, НБУ, и Института по математика и информатика към БАН и др.
За учредяването на Асоциация на софтуерните инженери (АСИ) съобщиха в края на 2014 г. Председател на управителния съвет на неправителствената организация е Мартин Кулов, а членове на УС са Николай Недялков и Пламен Тошев. Структурата на АСИ включва управителен съвет, експертен съвет, работни групи и регистър на експертите. Членове на експертния съвет са Румен Банов, Евгени Кацарски, Здравко Дучев, Михаил Михайлов (Майк Рам), Светлин Наков, и Христо Хаджичонев. Членството в АСИ е индивидуално, т.е. не е обвързано с конкретна публична или частна организация.
