Констанца Кадънкова
В изпълнение на Концепцията за насърчаване обучението на софтуерни специалисти, приета от Министерския съвет на 16 декември 2015 г., и водената политика от Министерството на образование и науката (МОН), с Постановление на Министерския съвет № 64/25.03.2016 г. се предоставят допълнителни средства за капиталови разходи в размер на 2000 лв. за студент, приет за обучение по професионални направления „Математика“, „Информатика и компютърни науки“ и „Комуникационна и компютърна техника“, над броя на приетите студенти за следващата учебна година спрямо предходната.
С 10% е увеличен приемът за обучение на студенти по професионалните направления 4.5 „Математика“, 4.6 „Информатика и компютърни науки“ и 5.3 „Комуникационна и компютърна техника“ в държавните висши училища спрямо предходната учебна година. Това се случи след приемане на Решение на Министерския съвет № 328/03.05.2016 г. за утвърждаване на броя на приетите за обучение студенти и докторанти за учебната 2016-2017 г.
Другата крачка напред, която пък е резултат от споразумение, подписано през декември миналата година от МОН и четирите асоциации в ИТ сектора - Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българската аутсорсинг асоциация (БАА) и Фондация “Клъстер информационни и комуникационни технологии” (ИКТ Клъстер), е приемането на професията „Приложен програмист“. От новата учебна година 19 професионални гимназии в страната са заявили желание да отворят паралелки с тази програма. В пълния курс на обучение ще бъдат включени около 400 ученици. Още поне 200 средношколци ще имат възможността да усвоят програмирането в извънкласни форми. Предвижда се те да работят по тригодишни програми.
По данни на регистъра, поддържан от МОН, по професионалните направления 4.6 „Информатика и компютърни науки“ и 5.3 „Комуникационна и компютърна техника“ през последните 3 години броят на завършилите студенти е 10 842.
Съгласно данните от Рейтинговата система на висшите училища, предоставени от Министерството на образованието и науката през месец февруари 2017 г., по индикатора „Очаквано нарастване на търсенето на кадри“ работодателите са посочили, че през следващите 5 години нуждата от кадри, завършили двете професионални направления (4.6 „Информатика и компютърни науки“ и 5.3 „Комуникационна и компютърна техника“) ще се увеличи. Работодателите са посочили, че най-много ще се търсят специалисти в 5.3 „Комуникационна и компютърна техника“ – 67,13%, а в 4.6 „Информатика и компютърни науки“ – 51,75%.
Министърът на образованието и науката проф. Николай Денков коментира на 28 март 2017 г., че едно от най-загадъчните явления и изключителен проблем е, че българските университети са консервативни по отношение на ориентирането към бизнеса. „Това, което МОН вече е направило и което ще има много сериозни дългосрочни последици, е прякото обвързване на приема и финансирането на висшите училища с реализацията на техните студенти. От 2 години тази практика започна да навлиза, а от тази година показа с пълна сила как ще изглеждат нещата за университетите, които не се ориентират в посока реализацията на техните студенти. Съгласно приетия закон, през следващата учебна година 50% от финансирането на висшите училища ще идва от реализацията на студентите и качеството, а през 2020 г. делът ще нарасне до 60%, т.е. по-голямата част от субсидията. Академичните ръководства ще се ориентират към работа с бизнеса, тъй като от това ще зависи субсидията на висшите училища“, заяви министър Денков.
По двете професионални направления (4.6 „Информатика и компютърни науки“ и 5.3 „Комуникационна и компютърна техника“) се провежда обучение в 20 висши училища:
- Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ – 4.6;
- Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ – 5.3;
- Висше училище по телекомуникации и пощи – 5.3;
- Икономически университет – Варна – 4.6;
- Национален военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново – 5.3;
- Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – 4.6 и 5.3;
- Русенски университет „Ангел Кънчев“ – 4.6 и 5.3;
- Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – 4.6 и 5.3;
- Технически университет – Габрово – 5.3;
- Технически университет – Варна – 5.3;
- Технически университет – София – 5.3;
- Университет „проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас – 5.3;
- Университет по хранителни технологии – Пловдив – 5.3;
- Университет по библиотекознание и информационни технологии – 4.6;
- Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ – 4.6 и 5.3;
- Югозападен университет „Неофит Рилски“ – 4.6 и 5.3;
- Американски университет в България – Благоевград – 4.6;
- Бургаски свободен университет – 4.6 и 5.3;
- Варненски свободен университет – 4.6;
- Нов български университет – 4.6 и 5.3.
През академичната 2015/2016 г. в професионалното направление „Информатика и компютърни науки“ приетите студенти 1 курс са 7815, а през 2016/2017 г. новоприетите студенти в това професионално направление са 8000.
Констанца Кадънкова
В изпълнение на Концепцията за насърчаване обучението на софтуерни специалисти, приета от Министерския съвет на 16 декември 2015 г., и водената политика от Министерството на образование и науката (МОН), с Постановление на Министерския съвет № 64/25.03.2016 г. се предоставят допълнителни средства за капиталови разходи в размер на 2000 лв. за студент, приет за обучение по професионални направления „Математика“, „Информатика и компютърни науки“ и „Комуникационна и компютърна техника“, над броя на приетите студенти за следващата учебна година спрямо предходната.
С 10% е увеличен приемът за обучение на студенти по професионалните направления 4.5 „Математика“, 4.6 „Информатика и компютърни науки“ и 5.3 „Комуникационна и компютърна техника“ в държавните висши училища спрямо предходната учебна година. Това се случи след приемане на Решение на Министерския съвет № 328/03.05.2016 г. за утвърждаване на броя на приетите за обучение студенти и докторанти за учебната 2016-2017 г.
Другата крачка напред, която пък е резултат от споразумение, подписано през декември миналата година от МОН и четирите асоциации в ИТ сектора - Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българската аутсорсинг асоциация (БАА) и Фондация “Клъстер информационни и комуникационни технологии” (ИКТ Клъстер), е приемането на професията „Приложен програмист“. От новата учебна година 19 професионални гимназии в страната са заявили желание да отворят паралелки с тази програма. В пълния курс на обучение ще бъдат включени около 400 ученици. Още поне 200 средношколци ще имат възможността да усвоят програмирането в извънкласни форми. Предвижда се те да работят по тригодишни програми.
По данни на регистъра, поддържан от МОН, по професионалните направления 4.6 „Информатика и компютърни науки“ и 5.3 „Комуникационна и компютърна техника“ през последните 3 години броят на завършилите студенти е 10 842.
Съгласно данните от Рейтинговата система на висшите училища, предоставени от Министерството на образованието и науката през месец февруари 2017 г., по индикатора „Очаквано нарастване на търсенето на кадри“ работодателите са посочили, че през следващите 5 години нуждата от кадри, завършили двете професионални направления (4.6 „Информатика и компютърни науки“ и 5.3 „Комуникационна и компютърна техника“) ще се увеличи. Работодателите са посочили, че най-много ще се търсят специалисти в 5.3 „Комуникационна и компютърна техника“ – 67,13%, а в 4.6 „Информатика и компютърни науки“ – 51,75%.
Министърът на образованието и науката проф. Николай Денков коментира на 28 март 2017 г., че едно от най-загадъчните явления и изключителен проблем е, че българските университети са консервативни по отношение на ориентирането към бизнеса. „Това, което МОН вече е направило и което ще има много сериозни дългосрочни последици, е прякото обвързване на приема и финансирането на висшите училища с реализацията на техните студенти. От 2 години тази практика започна да навлиза, а от тази година показа с пълна сила как ще изглеждат нещата за университетите, които не се ориентират в посока реализацията на техните студенти. Съгласно приетия закон, през следващата учебна година 50% от финансирането на висшите училища ще идва от реализацията на студентите и качеството, а през 2020 г. делът ще нарасне до 60%, т.е. по-голямата част от субсидията. Академичните ръководства ще се ориентират към работа с бизнеса, тъй като от това ще зависи субсидията на висшите училища“, заяви министър Денков.
По двете професионални направления (4.6 „Информатика и компютърни науки“ и 5.3 „Комуникационна и компютърна техника“) се провежда обучение в 20 висши училища:
- Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ – 4.6;
- Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ – 5.3;
- Висше училище по телекомуникации и пощи – 5.3;
- Икономически университет – Варна – 4.6;
- Национален военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново – 5.3;
- Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – 4.6 и 5.3;
- Русенски университет „Ангел Кънчев“ – 4.6 и 5.3;
- Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – 4.6 и 5.3;
- Технически университет – Габрово – 5.3;
- Технически университет – Варна – 5.3;
- Технически университет – София – 5.3;
- Университет „проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас – 5.3;
- Университет по хранителни технологии – Пловдив – 5.3;
- Университет по библиотекознание и информационни технологии – 4.6;
- Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ – 4.6 и 5.3;
- Югозападен университет „Неофит Рилски“ – 4.6 и 5.3;
- Американски университет в България – Благоевград – 4.6;
- Бургаски свободен университет – 4.6 и 5.3;
- Варненски свободен университет – 4.6;
- Нов български университет – 4.6 и 5.3.