е-Образованието – задължителен фактор за успех в дигиталната ера

Мария Габриел обърна внимание и върху Еразъм+, като смята да предложи в рамките на тази програма да бъде учредена награда за иновативен учител. Освен това се надява чрез нея да бъде осъществен по-голям виртуален обмен, повече мобилност и за класове, и за учители "Цифровото образование днес е важна част от всяка национална стратегия за образование. Всички държави-членки са изправени пред едни и същи предизвикателства. Нуждаем се от адаптиране на учебните програми, отваряне на училищата и укрепване на връзката между образованието и пазара на труда. Съпътстващите мерки, било то в Хоризонт Европа, Еразъм или Творческа Европа, ни позволяват да постигнем напредък в образованието, включително цифровото образование в цяла Европа. Вярвам, че България ще се възползва максимално от тези програми в полза на образованието", каза още Мария Габриел.

След европейския комисар по цифрова икономика и цифрово общество приветствие към препълнената зала отправи инж. Таня Михайлова, зам.-министър на образованието и науката, която акцентира, че образованието е единствената система, където технологиите са едновременно средство и обект на изучаване.

"Технологиите променят начина, по който учим, комуникираме и работим. Затова образователната система има за цел да подпомогне всички ученици да учат чрез и за дигиталните технологии. Няма друга задача, при която входът и изходът да са функционално зависими във всеки един момент. В същото време, за да могат учителите да подготвят учениците като дигитални създатели, а не само като потребители, те самите трябва да притежават тези компетентности", добави инж. Таня Михайлова.

Българският учител и дигиталното образование

Но кои са условията и пречките пред прилагането на информационните технологии в образователния процес? Каква е подходящата възраст за въвеждане на ИТ в обучение за учениците? Каква е новата роля на учителите при прилагането на информационните технологии и каква е честотата и полезността на използване на електронните ресурси? Кои са най-често използваните технологични средства и какво е тяхното влияние върху учебния процес? Отговори на всички тези въпроси бяха дадени от д-р Елена Паунова-Хубенова, главен асистент в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, и Валентина Терзиева, асистент в същото звено, които представиха изследване по проект "Анализ на данни за интеграцията на ИКТ ресурси в българските училища", хвърлящо светлина върху отношението на учителите към дигиталната трансформация на българското образование.

Според изнесените резултати най-голям процент - 46% - от учителите, участвали в допитването, оценяват уменията си за прилагане на ИКТ в обучението като добри. Следва групата респонденти, които смятат, че притежават отлични умения в сферата – 24%. Цели 13% обаче признават, че не разполагат с възможности за употреба на технологии в процеса на преподаване.

В същото време, голяма част от преподавателите - над 50% - оценяват технологичните ресурси като полезни. "Първенство държат ресурси като презентациите и учебните видеоклипове. Около 60% пък оценяват като много полезни електронните учебници, а 50% от преподавателите гледат по същия начин на образователните игри, които имат сериозен потенциал за приложение. Притеснителното е, че въпреки големия потенциал на виртуалните лаборатории, повече от 40% от преподавателите не могат да дадат мнение за тях, защото нямат достъп до такъв тип електронни ресурси", обясни Валентина Терзиева.

По отношение на източниците на електронни ресурси, преподавателите посочват на първо място сайтовете, предлагащи видео уроци, следвани от други образователни интернет страници и специализирания софтуер, който освен инструменти за създаване на учебни ресурси, съдържа и споделени такива, създадени от други учители. "Все по-чето се използват и образователни платформи, където има ресурси с отворен лиценз, който дава възможност за адаптиране и персонализация на съдържанието. Обнадеждаващ е фактът, че 13% от училищата вече имат собствени сайтове, където се споделят учебни ресурси", разкри още Валентина Терзиева и добави, че сред технологичните инструменти най-често се използват компютри, проектори, мултимедия, интерактивни дъски. Едва 7% от преподавателите пък използват виртуална или добавена реалност.

Относно най-подходящия етап за въвеждането на ИКТ обучение в училищата, 45% от учителите посочват началното ниво, 27% - прогимназиалното, 17% - гимназиалното, а 8% - предучилищното. Като цяло над 60% считат, че технологиите имат положително влияние върху обучението, като основните сфери, в които се забелязва това, са повишената ефективност, възможността за нови форми на обучение и по-голямото количество информация.

Като най-голяма пречка за прилагането на електронни ресурси в учебния процес респондентите определят липсата на технически средства, а на второ място – тази на подготовка на самите преподаватели. Недостигът на време, подходящи продукти и нагласа на учителите завършват топ 5 на най-често срещаните пречки пред дигитализацията на образованието в България.

"В значителна част от училищата вече има създадени условия за използване на електронни обучителни ресурси, но остават и редица проблеми. Едновременно с това, около 70% от учителите оценяват уменията си в сферата като добри или отлични, което е много добър показател за разширяването на ефекта от дигиталните технологии. И учители, и ученици оценяват учебните електронни ресурси като положителни за процеса на обучение", обобщи в края на презентацията си Валентина Терзиева от Института по информационни и комуникационни технологии към БАН.

Партньори на събитието са Виваком, АдминСофт, РААБЕ, Комерс Финанс, Teza и iSchool.