След като в първия ден на хибридния форума "Робо Дни 2020", организиран от PARA България в София Тех Парк, акцентът падна върху дуалното образование, STEM и развитието на образователната роботика в България, във фокуса на втория ден на събитието попаднаха теми като популяризацията на роботиката у нас и ролята на различни региони за развитието на нови таланти и предприемачи. В рамките на програмата бяха представени и някои от младите надежди на българската робо сцена.
Възможностите на 3D принтирането и ролята му за създаване на роботи
По време на панела "Роботика и 3D принтиране" бяха обсъдени теми като интереса на българските училища към 3D принтерите, потенциалните модели за включване на технологията в училищни и университетски програми, както и техниките и инструментите за по-добро използване и подбор на 3D принтери и модели. Организаторите акцентираха и на иновациите в сферата у нас като използването на 3D-принтирано ребро в уникална операция в софийска клиника, както и допълнителния потенциал в костното принтиране и принтирането на тъкани.
Други сфери на прилагане на адитивните технологии, представени по време на втория ден от "Робо Дни 2020", включваха изработката на електрически спортен автомобил от българската компания "Кинетик Аутомотив", 3D печата в строителството и представената през изминалата година за първи път у нас технология за 3D принтиране на къщи.
Като панелисти в първия панел от програмата на форума по образователна роботика участие взеха Александър Павлов от Робопартанс, доцент Иван Чавдаров от БАН, Христо Хубенов от ученическия клуб InnovaOne Харманли, а модератор на панела беше Йонко Чуклев от екипа на PARA България.

Състезанията по роботика и ролята им за намирането на таланти
Събитието продължи със специален панел, в който журналисти, родители, учители и инженери дискутираха ролята на образователните събития по роботика. В него беше показано къде могат учители и родители да намерят подкрепа за създаването на клубове по-роботика и беше обърнато специално внимание, че именно родителите са мостът между ученици и преподаватели.
Участниците в панела дадоха конкретни примери защо е важно за всеки ученик да участва в подобни иниациативи и каква е добавената стойсност, която те дават за неговото развитие.
Северна България - център за млади таланти
В третият за деня панел Антон Анчев от клуб "Роботи Бяла", Денис Исметов от шуменската академия по роботика, Антон Марков от Клуб "Роботика" към РУ "Ангел Кънчев", Кристиян Михайлов от PARA и Десислава Цокова от клуба по роботика във Видин проведоха дискусия относно възможностите на Северна България в развитието на таланти.
Участниците наблегнаха на сериозната липса на кадри в региона около Видин, липсата на позитивни примери и нуждата от разбиране как роботиката развива бъдещето на деца и младежи. Денис Исметов и Антон Анчев споделиха и как те развиват потенциала на Шумен и Бяла с обученията, които правят, както и мотивацията, която им дават различните предизвикателства.
Темата за дуалното образование отново беше включена в панела, като за пореден път беше изтъкнато неговото положително влияние върху учениците в кариерно отношение.

Ролята на Южна България за създаването на млади предприемачи
По време на следващата дискусия, Васил Такев от АББ България, Теодор Георгиев от RobCo S.W.A.T. и Петко Петков от PARA България обсъдиха образователната и индустриалната картина около Пловдив и региона в търсенето на следващите инженери. И тук дуалното образование се оказа ключова тема, както и продължаващото обучение в самите компании като успешен модел.
Специалистите се обединиха около мнението, че за да бъде в крак с развитието на индустрията, образованието би трябвало да подобри диалога с бизнеса. Необходимо е и да се адаптират учебните програми, за да създават кадри със знания и умения, каквито бизнесът търси, като междувременно изключително се набляга на практиката. Според тях вече има наченки в тази посока, които редом с частните клубове и академии към компаниите водят до оптимистична прогноза за бъдещето на роботиката в България.
Най-търсени от бизнеса са специалисти, които могат да анализират технологични процеси, да правят анализ и архитектура на решението, както и такива, които могат да го продадат, консултирайки клиентите. В производствените предприятия има дефицит и в отделите по планиране, стана ясно по време на панела.
По думите на участниците кризите, които COVID-19 предизвика в различни сегменти на обществото, са довели до бум на предприемачеството в сферата на роботиката, като възможностите за откриване на нови ниши в сектора все още не са добре използвани.
Младите надежди на българската робо сцена
Последният панел от програмата на "Робо Дни 2020" пък доказа, че дори и България да не е най-голямата държава, има своите млади надежди в образователната роботика, които са на високо ниво. Още повече, че образователната роботика съществува и създава школи по страната не благодарение, а въпреки обстоятелствата, и се гради изцяло на силния характер и постоянството на определени деца и младежи. За тях, смята Кристиян Михайлов от PARA България, реалните възможности и перспективи ще станат ясни в студентска възраст 3-4 курс, когато станат част от редица престижни иновативни проекти, не само в България, но и в чужбина, и сами придобият нужните знания и умения за създаването на собствени стартъп компании.
Следващото събитие, което ще вдигне завесата над света на роботиката, организирано от PARA България, ще се проведе на 22 октомври 2020 г. в София Тех Парк. Форумът е под името Robotics Strategy Forum 2020 и по подобие на "Робо Дни 2020" ще премине в онлайн формат, но ще има и обособена експо зона. По време на събитието ще бъде представено годишното проучване на PARA за ролята на автоматизацията в българската индустрия.
Видeo от панелите можете да намерите на страницата на PARA България в YouTube.
След като в първия ден на хибридния форума "Робо Дни 2020", организиран от PARA България в София Тех Парк, акцентът падна върху дуалното образование, STEM и развитието на образователната роботика в България, във фокуса на втория ден на събитието попаднаха теми като популяризацията на роботиката у нас и ролята на различни региони за развитието на нови таланти и предприемачи. В рамките на програмата бяха представени и някои от младите надежди на българската робо сцена.
Възможностите на 3D принтирането и ролята му за създаване на роботи