Механичните часовници - страстта на един "зонов визионер"

Механичните часовници - страстта на един "зонов визионер"

Прецизност, точна ръка и търпение са качествата, които Василен Лазаров от Bosch ESC прилага в хобито и работата си

Владимир Владков
1701 прочитания

"Тук беше "поялното", вече имаме хардуерен отдел", казва 34-годишният Василен Лазаров, който ръководи екип, зает със "зонова архитектура" на периферни устройства в Bosch ECS (Engineering Center Sofia) и допълва: "Допреди малко сменях чипове на платки. Може да съм Group Leader, но когато работата трябва да се свърши - сме на принципа "all hands on deck". Лазаров е един от 400-те талантливи софтуерни специалисти, които разработват иновативни технологии за автомобилната индустрия. Те създават бъдещите системи за помощ на водача, автоматизираното шофиране и електромобилност за най-големите производители на автомобили в света.

В този контекст "поялното помещение" звучи изненадващо. Но Василен и до днес помни, че е хванал поялник, преди да тръгне на училище. Запален е по електрониката от дядо си, който бил директор в заводи с такова производство.

"Играя си с поялник от дете. Харесваше ми. Другото ми любимо занимание беше да строя с един руски конструктор, съставен от метални части, моторчета, крушки. Сглобявах светофари, колички и роботчета. Там поставих началото. В стаята ми винаги имаше винтове и разпръснати части по земята", спомня си Василен.

Завършил е Природо-математическата гимназия в родния Добрич, но електрониката взима връх над математиката.

"Електрониката ми позволява да пипна проекта, докато софтуерът няма как да влезе в ръцете ти. Обичам да сътворявам неща с ръцете си. Да пипнеш мишка и клавиатура за мен просто не е същото, разкрива екипният лидер и допълва: - Обичам сам да си правя устройствата освен в електрическото съдържание - електрониката и хардуера. "Опаковката", в която е цялата електроника. Това остава мое хоби", споделя Василен. Съпругата му Катерина приема с разбиране любовта му към чарковете, а той отстъпва стаята, превърната в импровизирана работилница, на малкия им син и изнася хобито си в отделен офис. "Имам роботизирана фреза, купих си струг и установих, че ме влече и фината механика", споделя той.

Поялникът, майсторенето с ръце и усетът към детайла са важни и за другото увлечение на Василен. Той реставрира механични часовници. Не знае колко точно е събрал, защото много от тях са разглобени на съставни части. Казва, че основното качество, необходимо за часовниците, освен прецизност и стабилна ръка, е търпението. А Василен Лазаров е доказал, че може да чака. Обяснява, че търпение е нужно, за да издириш необходимите части, да дочакаш да ти ги доставят и дотогава да не захвърлиш започнатото, а да го довършиш. Василен прилага и в работата си умението да създава прецизни връзки и да работи с дребни детайли.

"В момента с моя екип се занимаваме със зонова архитектура на периферни устройства. Нашите системи обединяват сигналите от различни крайни елементи като системата за повдигане на стъклата на прозорците, мигачите в огледалата и управлението им. Те трябва да се включат в основния компютър на колата. Проектираме зоните по критерий близост, за да се спести от дължината на кабелите", обяснява той.

Медните проводници в автомобила са много и е от решаващо значение дължината им да се намали. Разбира се, оптимизацията не трябва да става за сметка на сигурността и тук идва задачата на професионалисти като Василен. "В работата се стремя да съм гъвкав и да предлагам на клиента решения, които са в техен интерес и в тяхна полза," разказва той. Спомня си случай, в който в София представят своята разработка на един от големите автомобилни производители: "Клиентът имаше колебания дали архитектурата, която ние предлагаме, може да внесе времезакъснение за някои опции - например при отварянето на въздушната възглавница. Ако сигналът се забави по пътя и Airbag-ът се отвори 20 милисекунди по-късно, това би било фатално. Трябваше да докажем, че оптимизацията няма да е за сметка на сигурността. Представихме се убедително и клиентът избра да работи с нас".

Както с реставрацията на механични часовници, така и в кариерата, Василен бърза бавно. Една година учи електроника във Варна, въпреки че е приет и в София. Защото избира да остане с приятелката си в морската столица. Мести се в София, когато тя завършва. Това "забавяне" не пречи на професионалната му реализация и още като студент започва работа по специалността си. Първо се занимава с пожароизвестителни и други алармени системи.

"Когато започнах на 21 години, бях най-младият в екипа. Дадоха ми шанс и стартирах като хардуерист. С времето се прехвърлих към софтуера. При напускането си, 4 години по-късно, вече бях лидер на екип. И до днес разчитам на нещата, които научих там", споделя Василен. Благодарен е за възможността да опознае целия процес по създаване на едно изделие и не крие детайли от занаята си. Вярва, че всеки има право да получи шанса, който той е имал. Затова подхожда към новите колеги в "Бош Инженеринг Център София" с доверие и откритост.

Не ходи на работа по задължение и искрено се радва да види колегите си. Даже понякога си измислят общи проекти, в които преплитат служебните ангажименти с хобитата си. Затова предлагат на националния шампион по колоездене Христина Козарева да участва в състезанието "Витоша 100" с eBike, по който екипът на Василен работи. Христина също е част от Bosch ESC, но работи в друг отдел.

"Отидохме да я подкрепяме голяма група. Бяхме организирали на Хриси "пит стоп" в средата на трасето, за да й сменим батерията. Много емоционално преживяване се получи. Още помня как тя пристига запъхтяна и без въздух, а ние, нейният импровизиран технически екип, се нахвърляме, за да коригираме колелото. С едно щракване сменихме батерията, както във Ф1 сменят гумите на болидите в бокса. Дъжд, мъгла, но Хриси финишира първа, въпреки че тръгна на състезание с екипировка, която не е пробвала," спомня си разпалено Василен.

За него е важно да чувства екипа, с който работи, повече като приятели, а не просто като служебни партньори. "С някои от тях сме толкова близки, че обмисляме да си купим имот край София, в който да си направим собствен комплекс и да живеем заедно. Те са ми като семейство", разказва той. И отсега е ясно, че някъде близо и до новия дом, ще има една стая, превърната в работилница.

Защото за чарковете от механичните часовници, инструментите и поялника, в света на Василен винаги има специално място.

Bosch ECS отваря врати в България през 2019 година и основната му цел е да полага основите на следващото поколение автономни автомобили. Мисията на екипа, част от който е и Василен, е да осигури безопасно шофиране с грижа към околната среда и обществото, да спре войната по пътищата и да проправи пътя на автоматизираната, безопасна и комфортна мобилност на бъдещето. Към момента в центъра работят над 400 софтуерни специалисти и разработват технологии, които се очаква да влязат в автомобилите в следващите години.

"Тук беше "поялното", вече имаме хардуерен отдел", казва 34-годишният Василен Лазаров, който ръководи екип, зает със "зонова архитектура" на периферни устройства в Bosch ECS (Engineering Center Sofia) и допълва: "Допреди малко сменях чипове на платки. Може да съм Group Leader, но когато работата трябва да се свърши - сме на принципа "all hands on deck". Лазаров е един от 400-те талантливи софтуерни специалисти, които разработват иновативни технологии за автомобилната индустрия. Те създават бъдещите системи за помощ на водача, автоматизираното шофиране и електромобилност за най-големите производители на автомобили в света.

В този контекст "поялното помещение" звучи изненадващо. Но Василен и до днес помни, че е хванал поялник, преди да тръгне на училище. Запален е по електрониката от дядо си, който бил директор в заводи с такова производство.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК