Метавселените - с огромен потенциал за образованието в България

Райчин Рачев е един от основателите на фондация "Бъдеще 21 век". Тя е регистриранa през 1997 г. и още в началото си поставя за цел да подпомага "преодоляване на цифровите пропасти", включително и чрез подобряване на образованието у нас. Първата изява на организацията е още през същата година на Пловдивския панаир, където организира изложба на компютърни графики на ученици от Математическата гимназия "Академик Кирил Попов".

Вероятно най-големият успех на фондацията до момента е инициирането и управлението на международния проект iPortal, чрез който създава и развива платформа за онлайн обучение и онлайн съвместна работа. Тя предлага асинхронно и синхронно е-обучение. Синхронното обучение се реализира чрез 3 основни модули : Виртуална класна стая, 3D симулатор (във виртуален свят Second Life) и интернет радио.

Цифрови пропасти

Ситуацията около Covid-19 доведе до много промени и като една от засегнатите области е сферата на образованието, като всички помним периодите, когато учениците и учителите бяха принудени повсеместно да учат и преподават дистанционно. "Ние още от 2012 г. започнахме проект, а през 2014 г. предложихме платформа за подобен вид дейност. На този фон е логично да сме привърженици на подобен подход, но в България, както и по света, липсва зрялост най-вече сред преподавателския състав."

Наред с това трябва да се отбележат и техническите проблеми, чиято тежест обаче намалява с течение на времето. У нас все още не всяко семейство може да осигури на детето си качествено устройство и достъп до интернет. Финансовата тежест в тази посока е несравнима спрямо положението отпреди десетилетие например.

По думите на Рачев препятствията в тази насока са преодолими, но за целта е необходим друг подход. "Още през 2014 г. ние инициирахме среща на ниво зам.-министър на образованието, като след това имахме и други срещи на такова ниво с последващи правителства. Министерството обаче така и не прояви необходимата адекватност."

Като основен проблем в тази насока се посочва липсата на цялостна визия от страна на държавата. Рачев описва себе си като привърженик на конструктивизма - теория в педагогиката/андрагогиката, в основата на която стои тезата, че човек активно изгражда това, което знае, а не го получава пасивно. По думите му за сфера на образованието това означава размиване на ролите на преподавателя и обучаемия.

По-конкретно от "Бъдеще 21 век" виждат издигане на ученици до ролята на съавтори на учебно съдържание например чрез създаване анимационни учебни филми. У нас има такива примери, като сред тях е преподавателка по Български език в Пловдив, която използвайки този подход успява да увлече учениците си по нов начин. По думите му трябва да се използва и фактът, че в много случаи младежите са значително по-грамотни от техническа гледна точка от своите учители. "В това няма нищо лошо, дори нещо повече - това трябва да се използва като предимство, като основа за сътрудничество с децата", уверен е Рачев. Разбира се, ръководството на цялостния процес продължава да е в ръцете на преподавателя, но по-скоро в ролята на медиатор и стратег вместо на изпълнител.

Описваната концепция контрастира рязко с възприетия по цял свят образователен модел, водещ началото си от зората на индустриалната революция и свързаната с нея нужда за придобиване на тясна квалификация от огромни маси от хора. В голямата си част тези маси се преселват от селските региони в градовете в търсене на по-добро препитания и като правило нямат никакъв опит и знания, необходим за работа във фабрика. Базовата концепция на съвременното образование продължава да е в общи линии същата и предполага наличие на един умен и знаещ човек, учителят, "наливащ" стандартизирано съдържание в главите на учениците.

Според Рачев включването на последните като съавтори на собствените им учебници, видеа или друг учебен материал вече представлява съвсем друг подход. Той предполага друга организация на времето в класната стая и дори излизане извън нея и дори училището.

В България е налице опит в тази насока, като може да се каже че той датира от възрожденските училища, в които напреднали и талантливи деца са обучавали свои връстници, а по-опитни учители са предавали знания на други учители. Това може да е ценен ресурс, тъй като психологическото и всякакви други разстояния между децата е много по-малко. Според "Бъдеще 21 век" подобен подход би могъл да помогне за разтоварване на образователната система в условията на недостига на учители.

Метавселена от България - защо не?

"Ние използваме предвестника на метавселените - т.нар. виртуални светове", обяснява Рачев. "В един от най-старите и добре поддържани такива, Second Life, ние създаваме анимационните и учебни филми, като подпомагаме учителите и децата да създават свое учебно съдържание." Разбира се, имайки предвид че Second Life съществува от 2003 г., може да се каже, че технологията е вече от предишно поколение. В момента от фондацията постепенно преминават към игровия двигател Unreal Engine на Epic Games.

Що се отнася до съвременното разбиране за метавселени, то трябва да се отбележи, че тук става дума за нова парадигма. Наскоро преименуваната Meta (бившата компания Facebook, собственик на едноименната социална мрежа) предвижда техният бъдещ виртуален свят да обедини в себе си всичко - от операционни системи, до комуникациите между потребителите. Амбициите накратко са тази среда да се превърне в нещо като нов интернет или поне, като начало, мобилния такъв.

Според Рачев у нас има примери за успешни разработки в тази насока. "Още през 2015 г. американският гражданин Робърт Кромуел се среща с програмисти от ИТ компания в Пловдив. Той им описва идеята си за цяла вселена, съставена от единични, но взаимосвързани 3D уебсайтове, по този начин виртуални пространства: метаверсии .И както всеки страстен програмист би реагирал, нашите експерти се запалват по идеята. Малко по-късно първият проект беше пуснат и работещ локално на български сървъри. Това бе само първа чернова, но този успешен стрес тест доказа, че целият проект е изпълним, вълнуващ и невероятно лесен за използване. Фондация "Бъдеще 21 век" продължава да си сътрудничи и днес с Робърт и негови колеги в САЩ и Германия."

В България са налице и други предимства, които биха могли да улеснят навлизането на подобни технологии, като сред тях са бързите интернет връзки. За да се случи подобно нещо обаче, е необходимо друго управление и мащабно планиране. "Освен очевидните инвеститори трябва да се привличат и хора, имащи опит с такива проекти", обяснява Рачев. "Необходими са ни хора с опит в сферата на мащабните облачни системи." Като пример той посочва създадената от фондация "Бъдеще 21 век" платформа iPortal. Въпреки, че и тук се използват облачни услуги, техният мащаб бледнее пред изискванията на един виртуален свят, "населяван" едновременно от голям брой потребители.

От гледна точка на необходимите средства разликата е още по-лесно видима. По думите на Рачев за създаването на iPortal са били необходими малко над 50 хил. евро. За по-модерната 3D среда тази сума вече нараства до минимум 150 хил. евро.

Според фондацията използването на 3D технологии и задаващите се метавселени има потенциала да промени формата и характера на образованието. Мотивацията на участниците в образователната творческа игра е може да е несравнимо по-висока спрямо настоящото "пребиваване в класните стаи". По думите на Рачев промяната на сега възприетата педагогическата парадигма може да подобри развитието на ИТ умения, а социалната и емоционалната интелигентност да надхвърлят образователните стандарти по света, "включително и в често сочения за световен лидер Финландия".