След първоначалния ентусиазъм от дистанционната работа като отговор на предизвикателствата на пандемията от COVID-19 както работодатели, така и служители все по-често обръщат поглед към хибридния модел, при който заетостта се разпределя между офиса и дома. Тази засилваща се тенденция се превръща в катализатор за промени за операторите на офис пространства и корпоративните политики на компаниите по отношение на допълнителните стимули, които предлагат на своите служители. Около тези изводи се обединиха участниците в дискусията "Перфектната буря: революция и иновации в управлението на хора и офис пространства". В търсене на новите ареали на корпоративната екосистема експерти от офисния сектор и сферата на човешките ресурси обрисуваха новата рамка, в която ще трябва да функционира бизнесът в глобален и национален мащаб, и възможностите и предизвикателствата, които създава тя.
Възходът на хибридната заетост
"След първоначалния ентусиазъм от дистанционната работа виждаме все повече активни хора, които искат да се върнат в офиса. Плюсовете на дистанционната работа са ясни - хората си спестяват пътуване, имат възможност за избор откъде и как да работят. Различни проучвания показват, че едва 10% от служителите, които са работили изцяло дистанционно, искат да се върнат на пълно работно време в офиса. Това естествено води до налагането на хибридния модел на работа", обяснява Георги Първанов, председател на контролния съвет на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ).

По думите му бизнесът също гледа в тази посока, тъй като първоначалните позитиви от дистанционната работа се сблъскват с все повече негативи. Едни от тях са адаптацията на новите служители и създаването на корпоративна идентичност.
"Не е тайна, че много служители, започнали работа в последните две години, не са стъпвали в офиса си и не са се виждали с колегите си. При дистанционната работа също така се губи комуникацията между отделите. Много трудно може да се развиват корпоративна идентичност, мисия и визия, когато това става дистанционно", обяснява експертът с 27-годишен опит в сферата на човешките ресурси. И акцентира: "Една от най-притеснителните тенденции е спада в нивото на иновациите. Когато се създават продукти и услуги, хората трябва да са заедно. Като изключим софтуерната индустрия, в голяма част от останалите бизнеси се наблюдава спад на нови продукти и услуги."
Затова и според него истината е някъде по средата, което се потвърждава и от анализите на БАУХ - 70 - 80 процента от служителите вече ходят в офиса поне веднъж в седмицата, като се наблюдава все по-голям интерес към хибридния модел на работа.
Петя Динолова, мениджър "Бизнес развитие" на иновативната платформа за управление на гъвкави служителски придобивки Re:Benefit, се солидаризира напълно с тезата, че все повече хора имат желание да се върнат поне отчасти към значително по-динамичното ежедневие на офис средата, и на свой ред акцентира: "С промяната на условията на работа се промениха и нуждите на хората. Ако допреди време в офис средата имаше блага, които бяха достатъчно комфортно поднесени на служителите, в момента заради модела на работа се наложи и самите работодатели да започнат да мислят по различен начин за всички стимули, които предлагат. Ако преди фиксираните придобивки, които работодателите предлагаха на своите служители като модел, са били достатъчни, в момента те трябва да бъдат погледнати като индивидуален профил. Това може да се постигне чрез гъвкав модел на предлаганите придобивки. По този начин работодателят показва лично отношение към своите служители, което е все по-важно."

Като нагледен пример за тази промяна тя дава безплатните карти за градски транспорт. Заради противопандемичните мерки те започват да имат все по-малка тежест за сметка на други варианти като електромобили, споделено пътуване и дори тротинетки. Попитана за спецификата на най-желаните допълнителни придобивки в новата среда, мениджърът "Бизнес развитие" на Re:Benefit посочва баланса между работа и свободно време, менталното здраве, здравните застраховки и грижата за дома и семейството.
Завръщането на офиса
Таня Косева-Бошова, управляващ директор и партньор на Lion's Head и ръководител на екипа на Park Lane Developments, е категорична: "Пандемията ни накара да се замислим върху неща, които преди приемахме за даденост. През тези две години опитът на компаниите показа, че те няма как да съществуват изцяло виртуално. Физическият офис е облицовката на една компания, дома на една компания. Както хората не могат да живеят постоянно на хотели и да пътуват, така и една компания не може да бъде разпръсната постоянно в домовете на хората."
И доказателства за това не липсват. Въпреки че по време на пандемията много анализатори обявиха смъртта на съвременния офис, сделки на глобалния пазар на недвижими имоти като тази на Google, която закупи сграда във Варшава за 583 млн. евро, показват, че те са били прибързани. В България също има пример за подобна мащабна сделка - през 2021 г. SAP закупува офис сграда за 50 млн. евро.

"Това показва, че и най гъвкавите компании, които използват години наред хибриден модел на работа, инвестират своите средства във физически сгради. Културата на една компания се определя до голяма степен не само от мениджмънта, но и от средата, която нейните хора обитават. Хибридният начин на работа винаги е бил част от модела на големите софтуерни компании. По време на пандемията тази тенденция се засили и често чувахме апокалиптични прогнози за бъдещето на офисите. От днешна гледна точка вече знаем, че това бяха доста прибързани изказвания", смята Таня Косева-Бошова.
Гъвкавите офис пространства от предпандемичните години също трябва да се адаптират към новите изисквания, смята Иван Губерков, вицепрезидент на дивизията на OfficeRnD, отговаряща за разработката на софтуерно решение за управление на хибридна работа, въпреки че според него секторът се е справил добре с предизвикателствата на пандемията.

"През първите месеци на пандемията голяма част от операторите запазиха самообладание и използваха времето за предоговаряне на условията със своите клиенти с цел задържането им. Те за първи път имаха възможност да прегледат процесите си и как се справят оперативно с управлението на своите сгради. Преди това индустрията с гъвкави работни пространства беше в един невероятен възход - създаваха се нови пространства, имаше страхотни рундове на финансиране, всеки придобиваше нови и нови клиенти, което означава, че се натрупаха много лоши процеси и неоптимизирани начини на работа", обяснява той и посочва няколко основни промени: "На първо място се облекчи гамата от предлагани продукти и услуги в гъвкавите работни пространства. Ако преди имахме традиционни офиси и обслужени офиси, в които има мебели, интернет връзка и т.н., вече имаме ситуации, в които компаниите имат такъв тип обслужени офиси, но в допълнение към това поддържат и такива, разположени локално, в зависимост от това къде работят техните служители. Появиха се типове работни пространства, в които всеки, който е самонает или работи с малък екип, може да си наеме място за кратък период от време. Това създаде едни страхотни офис пространства, които обикновено бяха резервирани за големи компании с големи бюджети, а сега станаха достъпни и за по-малки компании."
След първоначалния ентусиазъм от дистанционната работа като отговор на предизвикателствата на пандемията от COVID-19 както работодатели, така и служители все по-често обръщат поглед към хибридния модел, при който заетостта се разпределя между офиса и дома. Тази засилваща се тенденция се превръща в катализатор за промени за операторите на офис пространства и корпоративните политики на компаниите по отношение на допълнителните стимули, които предлагат на своите служители. Около тези изводи се обединиха участниците в дискусията "Перфектната буря: революция и иновации в управлението на хора и офис пространства". В търсене на новите ареали на корпоративната екосистема експерти от офисния сектор и сферата на човешките ресурси обрисуваха новата рамка, в която ще трябва да функционира бизнесът в глобален и национален мащаб, и възможностите и предизвикателствата, които създава тя.
Възходът на хибридната заетост