Умения, стратегия, сигурност – три неизвестни в уравнението Индустрия 4.0

С възможностите, които дава по отношение на автоматизацията на производствените процеси, създаването на дигитални близнаци, изпреварващата поддръжка и изграждането на бизнес стратегии, базирани на конкретни данни, Четвъртата индустриална революция, станала известна като Индустрия 4.0, се радва на устойчиво развитие далеч преди избухването на пандемията от COVID-19. Според анализите на Fortune Business Insights през 2020 г. пазарът на технологии, свързани с Индустрия 4.0, е отбелязал 14,5% ръст на годишна база в сравнение с периода 2017 - 2019 г.

Статията е част от рипорта "Пътят към умната фабрика" на Digitalk от 02/2022 г. Цялото издание можете да намерите в дигиталната библиотека.

Изследователската компания прогнозира, че този ръст ще продължи да се увеличава и ще достигне средна стойност 16,4% в рамките на 2021 - 2028 г. "Влиянието на пандемията от COVID-19 върху глобалната пазарна екосистема засили значително процеса на дигитализация във всички индустрии. Факторът Индустрия 4.0 предложи значително количество нови възможности за дигиталните лидери да развият и адаптират редица креативни решения, за да ускорят дигиталната трансформация на всички нива", допълват анализаторите.

Тази допълнителна инерция за навлизането на Индустрия 4.0 в производствата редом с бързия достъп до нови възможности даде нов смисъл на много въпроси, на които индустриите доскоро смятаха, че са дали отговори. Първите три в този списък са квалификацията на кадрите, сигурността и подходът към интеграция на новите технологии.

Киберсигурност - мисия възможна

Дигитализацията на предприятията изведе темата за физическата сигурност на активите на ново ниво - киберпространството. Така сигурността се превърна в киберсигурност, а от Fortune Business Insights са категорични: "Предизвикателствата пред защитата на данните и сигурността, често свързвани с имплементацията на напреднали технологии, се очаква да ограничат ръста на пазара на Индустрия 4.0. Още през 2018 г. докладът на IBM "X Force Threat Intelligence Index" показва, че производственият сектор е на второ място като най-честа цел на кибератаки."

Според анализаторите системите за Индустрия 4.0 не подобряват ситуацията по никакъв начин, но Мартин Филев, мениджър проекти "ICT решения" в А1, дава друга гледна точка: "Киберсигурността е основно предизвикателство пред концепцията Индустрия 4.0, но то е до голяма степен решено. Вече повечето датчици изпращат анонимни данни. Информацията какви са тези данни, от каква машина идват, как могат да бъдат прочетени се съхранява в центъра за данни на компанията и в софтуера, който ги извлича и анализира." По думите му това е едва първото ниво на защита. Допълнителен слой сигурност дават стандартизираните комуникационни среди и допълнителните решения, които ги подсигуряват и криптират данните.

И докато проблемите с киберсигурността малко по малко намират своите решения, друго едно предизвикателство - стратегическият поглед към прехода към Индустрия 4.0, също се превръща във все по-важен проблем за решаване.

Подход към интеграцията на нови технологии - решения на хоризонта

"За мен един от основните проблеми, който засяга не само Индустрия 4.0, а и цялата област на Интернет на нещата, е това, че години наред се прогнозираше един огромен ръст, но решенията не се предлагаха в пакет. На пазара имаше продукти на парче, като едновременно с това всеки производител си създаваше собствена комуникация", обръща внимание Мартин Филев.

Георги Трончев, ръководител на Innovation Hub в умната фабрика на Schneider Electric в Пловдив, на свой ред акцентира, че за да има реални ползи от концепцията "Индустрия 4.0", трансформацията трябва да премине през внедряването "на цялата идеология, комбинираща софтуер, хардуер и други елементи". И то едва след като бъдат направени описание на работните процеси, оценка на текущото състояние на бизнеса и набелязване на отделните стъпки.

"Ние сме заложили само на виртуализацията на продукти, а Индустрия 4.0 е много повече от това. Може би именно такава е ситуацията и по принцип в България. Компаниите, които полагат усилия да въведат Индустрия 4.0, много често се ограничават в определени елементи. При нас, да кажем, не развиваме Интернет на нещата", дава пример от реалната българска индустрия Иван Гьоков, управител на "Белсистемс" ООД. Той посочва и друг проблем, характерен за страната: "У нас има много компании, които искат да се модернизират, въвеждат елементи от Индустрия 4.0, но прескачат предишни стъпки като масово производство и автоматизация на процесите. Това не е непременно лошо, но ако се върнем на основната идея за Индустрия 4.0 - да се повиши конкурентоспособността, това трудно ще се случи, ако те не са факт. Трябва да се въведе някаква стандартизация, да се предложат универсални модели на внедряване. Това би помогнало изключително много на малките компании."

През последните 2-3 години се наблюдава окрупняване на пазара. Започват да се използват стандартизирани комуникационни протоколи, начини на измерване, методология за предаване на данни и тяхното анализиране. "Предизвикателствата си имат решения. Много компании имат наследено оборудване, от което не може да бъде извлечен сигнал. Решението са сензори с батерия или пиезокристал. Това върши работа, въпросът е дали постигаме максимален резултат", обяснява Георги Трончев.

Това поставя управлението на промените и развитието на служителите в тон с новите изисквания на първо място в списъка на предизвикателствата пред Индустрия 4.0.

Човешкият фактор - основно, но решимо предизвикателство

И за тримата специалисти въпросът с развитието и наличието на кадри е основен за преминаването към Индустрия 4.0.

"Основното предизвикателство е свързано със самия персонал. Всеки се притеснява дали, ако направи нещо иновативно, то ще работи. Дали ще има кой да го обслужва. В крайна сметка никой не си купува кола, която харчи 50 на 100, ако не може да си я позволи. Нужна е политика спрямо служителите. Те трябва да бъдат обучени и задържани, което изисква стратегия", обръща внимание Трончев.

Човешкият фактор е най-важният и същевременно най-рисков аспект на трансформацията на едно производство и за Мартин Филев от А1. "На първо място трябва да изградиш решение, което наистина е необходимо за дадената компания. Ние като доставчик не си говорим с тях за датчици, данни и технологии, а за техните проблеми и къде могат да оптимизират бизнеса си. Правим го на човешки език, не на технологичен, след което, интегрирайки подобна система, включваме и обучение на персонала на всяка организация, така че тя да може да работи с нея и да влезе бързо в действие. Едно от най-големите предизвикателства е приучаването на хора, свикнали с едни системи, да започнат да работят с други", споделя опита си той.

Решението? Решението според Иван Гьоков от "Белсистемс" ООД е в създаването на национални политики, но не насочени към субсидиране и помощи. "Големият проблем е свързан с липсата на квалифицирана работна ръка. Когато говорим за Индустрия 4.0 и преход към 5.0, на първо място държавата трябва да положи усилия за подобряване на квалификацията в сектора на образованието, за да има хора, въведени в сферата, които ние да използваме", обяснява той. И отново дава пример от практиката си: "Когато внедрихме системата за виртуализация на продукти, очаквахме, че ще имаме проблем с приемането от страна на работниците. Оказа се, че няма никаква съпротива. Но в следващия момент, когато тези технологии навлязат, те повдигат изискванията към персонала. Като цяло Индустрия 4.0 и автоматизацията, която тя въвежда, води до промяна на типа труд, който се полага. Изисква се по-квалифициран персонал и това се превръща в огромен проблем за компаниите в малките населени места на България. Държавните политики трябва да са насочени в тази посока."

И наистина, ако това бъде направено, в България може би ще има все повече "професионалисти на бъдещето", които Георги Трончев описва така: "Това е човек, който иска да се учи. Не всички трябва да са учили електроника или програмиране. Но всеки може да чете, да се интересува и да се развива в дадена област. Когато човек иска да бъде по-добра версия на себе си, винаги ще успее. Дали това ще се случи с помощта на работодател, или сам ще го направи, трябва да го иска. Технологиите така или иначе се развиват, въпросът е как човек ще се нагласи към тази промяна."