От малък съм любопитен и искам да разбера кое как работи. Нямах компютър, нито хубав телефон, но ми беше много интересно да гледам какво правят възрастните с техните лаптопи и телефони. Когато бях в трети клас, съпругът на леля ми, който е програмист, ми показа с какво се занимава. Бях изключително впечатлен как от кодове и числа се получават красиви страници. Исках и аз да се науча да правя подобни неща и след като се запалих, започнах да търся в интернет. И до ден днешен смятам, че едно от най-важните умения е да можеш сам да си намираш информация. Гледах видеоклипове и уроци, четях онлайн книги, които могат да ми бъдат полезни. Повечето материали обаче бяха на английски, а аз бях малък и ми беше трудно. По този начин в процеса на самообучение в програмирането научих и много други странични неща като да разбирам и да говоря на английски.

Какви бяха първите проекти, по които работи, и в какви сфери на програмирането се развиваш?

В началото започнах с уеб програмиране. Правих различни проекти с Java Script като дигитален шах. Дребни неща, които обаче помагат много на едно дете да навлезе в програмирането. След това, в продължение на една-две години ми беше много интересно да разучавам колкото се може повече различни платформи. Правех мобилни и хибридни приложения, които могат да работят както на Android, така и на iOS. В последните няколко години вече се занимавам по-усилено с машинно обучение.

У нас името ти стана център на внимание с твоя проект "АзБуки.ML". Разкажи ни повече за него - какво представлява, как стигна до идеята и на какви технологии е базирана платформата?

И до ден днешен, когато правиш нещо онлайн, съществува спирачката, че българският език не е толкова разпространен. Повечето материали са на английски. В моите експерименти вече бях работил по гласови приложения, свързани с Google Assistant и Siri. Като цяло те работят на английски, но поддържат и други езици. Обаче не и български. Това винаги ме е дразнело и от там получих вдъхновение. Идеята ми беше да се съберат различни набори от данни, които да се използват за обработка на естествен език на български, след което да се направят някои миниуслуги, за да видим кои от тях биха били полезни и да ги развия.

В началото започнахме с една програма, която прави анализ на изречението - коя дума каква роля изпълнява, поставя липсващи запетаи и т.н., като идеята е платформата да се използва за разнообразни практични цели. Аз ги разделям на образователни и комерсиални. В някои училища и университети, в които се изучава компютърна лингвистика или синтаксис на български език, винаги ще е полезна програма, която да визуализира всичко това. Имахме например един набор от данни, който включваше ударенията на думите. Впоследствие го използвахме да го вкараме в една програма, която наричаме "Подобрение на работата на гласовите синтезатори". Компании като Microsoft и Google имат text to speech генератори, които обаче правят грешки в ударенията и произношението на думите. В същото време те дават възможност ръчно да се задава къде стои ударението на всяка дума. Затова направихме услуга, която поправя голяма част от грешките, преди изреченията да стигнат до text to speech генераторите на Microsoft и Google.

С помощта на нашия инструмент издателство "Просвета" направиха прочит на някои текстове в онлайн учебниците. В момента учениците могат да кликнат и да ги чуят, което е особено полезно за деца с определени физически ограничения, защото биха могли да бъдат много по-самостоятелни. В момента те зависят до голяма степен от родителите си, които трябва да им четат и обясняват всичко.

Онлайн медии пък могат да вградят инструмента под формата на плейр и да предлагат звуков прочит на всяка статия.

От технологична гледна точка платформата е структурирана като API, който може да се достъпва и за комерсиални цели. Написана е на Python, а за машинното обучение са използвани основни рамки като PyTorch и TensorFlow, а най-големите предизвикателства при създаването на платформата бяха свързани с това да намерим какво реално ще се използва.

Иначе развитието е един безкраен кръговрат - основите и най-важните неща са направени, идеята е създадена и вече има потребители, хората дават обратна връзка, а аз я взимам и продължавам да надграждам платформата.

А как името ти попадна в селекцията на Forbes "30 под 30"?

Тази селекция се изготвя всяка година и включва млади представители на бизнеса и технологиите. Журито е забелязало развитието на платформата АзБуки.ML, която започна да се използва реално, както и някои други мои инициативи. В моето училище например организираме школа за програмиране за по-малки ученици, в която да предаваме нашия опит. Участвам и в много конференции за машинно обучение като Google Dev Fest. Тази съвкупност от причини всъщност направи така, че да стана най-младият участник в листата "30 под 30" на Forbes от България.

Едно от най-важните неща е да си отворен да предадеш знанията си, а не само да ги имаш сам за себе си. Когато правиш нещо, трябва да си добър в него, но за да достигне то до хората, които ще го използват, трябва и да го споделиш.

Знам, че разработваш платформа, базирана на изкуствен интелект, чиято цел е да предвижда как ще се движат криптопазарите. Какво представлява тя и на какъв етап си от нейната разработка?

Hatchery не е лично мой проект. Разработваме го заедно с компанията Obecto. Това е футуристична платформа, чиято идея е да се използва машинно обучение, което да прави автоматизирано проучване на пазарите, а в бъдеще и да търгува. Подобни софтуери вече съществуват, но тук се фокусираме точно върху частта с машинното обучение. Архитектурата е много комплексна - обучават се модели, които да предвиждат цени, както и други агенти, които на тази база се учат какво да правят, тъй като дори цената в момента да пада, трябва да знаем дали е подходящ момент за купуване и продаване. Това са различни процеси, като идеята ни е платформата да се учи безкрайно и постоянно да се създават нови модели, които продължават да подобряват сами себе си във времето. Това е важно, тъй като пазарът се променя, така че, ако платформата ти не се променя, изостава от конкуренцията.

Какви са другите ти занимания в момента?

Преди няколко дни бях избран за школата Research Science Institute, която се провежда в Масачузетския технологичен институт и събира 80 гимназисти от цял свят. България е една от най-добре представените държави в тази инициатива, като всяка година се избират двама представители - един по математика и един по информатика. Аз бях избран тази година за представител в информатиката. Също така тази година ще участвам в международния научен панаир Regeneron International Science and Engineering Fair в Атланта.

Смяташ ли, че българското образование способства за развитието на таланти в технологичната сфера? Какво трябва да се промени/подобри според теб?

Училището може да помага на мотивираните ученици, но всички мои познати в сферата на изкуствения интелект, математиката и информатиката, с които съм се запознал по състезания и форуми, са хора, които са научили почти всичко извънкласно. Почти всичко това се случва извън сферата на средното образование, за което, разбира се, могат да се кажат както много хубави, така и много лоши неща. В нашата сфера обаче похвалите трябва да са за самите хора, защото са решили да се развиват допълнително сами.

Мотивацията идва от личността и в тази посока образованието определено може да се подобри. Има ученици, които имат капацитет, но някой трябва да запали искрата. Затова успяват тези, които имат учители или родители, които успяват да ги мотивират да се състезават, да работят по проекти и т.н. Ако това започне да се случва на повече места, ще бъде по-добре със сигурност.

Като за човек с много знания, който тепърва ще става част от трудовия пазар под една или друга форма, как изглежда перфектният работодател за теб? На какво държи най-много един обещаващ програмист?

Аз гледам на този проблем не само като програмист, но и като бъдещ предприемач. За мен лично по-важно от заплатата е това, което работиш, да ти помага и на теб. Има много добри програмисти, с голям опит, които в един момент започват да правят само едно и също. Те работят години наред с една и съща технология по един и същ проблем, което деградира личността им. Те стават много добри, но винаги можеш да си по-добър. Ако нямаш средата, в която да се развиваш, ти самият се отпускаш. Важното е да правиш интересни проекти, да работиш не само заради заплатата, а за това да виждаш как проектите се развиват. Когато видиш, че това, което правиш, е полезно и се развива, получаваш удовлетворение извън материалната част.

Какви съвети би дал на прохождащите програмисти, независимо на каква възраст са те?

Най-важното нещо е да бъдеш самостоятелен в търсенето на информация и когато имаш някакъв проблем, да знаеш как да намериш решението му, защото е много вероятно някой да е имал същия проблем. Когато става дума за програмисти, това е още по-актуално, тъй като има много популярни форуми, където се обменят знания.

В този ред на мисли, има хора, които, като стигнат до някакъв проблем и не знаят как да продължат, започват да обясняват, че не могат да се справят, вместо да седнат и да потърсят решение. Тук идва другото важно нещо - да не се отказваш. С каквото и да се захване човек, в някакъв момент стига до ситуация, в която не знае какво да прави и трябва да намери начин.

Така че, това са двете качества, които са най важни - да не се отказваш и да се научиш как да си намираш информацията.