Дигитализацията на образованието у нас – успешна, но лимитирана

Мария Динкова

Дигитализацията на образованието у нас – успешна, но лимитирана

Лидери сме в ЦИЕ по сертифицирани от Google учители, но липсват устройства за всеки ученик

Мария Динкова
188 прочитания

© Мария Динкова


Дигиталната трансформация на образованието у нас продължава да се случва усилено, особено след началото на пандемията. България е един от лидерите в Централна и Източна Европа по брой сертифицирани от Google учители, но липсват устройства за всеки ученик, стана ясно по време на събитие за постиженията на училищата в страна с технологиите на Google for Education, организирано от Центъра за творческо обучение.

Дигитализираното образование = стимул за икономиката

Пазарът на платформи за образованието у нас е разделен между Google и Microsoft, като и двете компании предлагат подобни решения за работа във виртуална среда и дават възможност на обучителния процес да влезе в XXI век. По думите на Стефан Стоянов, заместник-кмет "Образование и бизнес развитие" в Община Пловдив, подходите са различни при решенията на двете компания, но базовата логика е еднаква и тяхното познаване от младите поколения ще даден силен тласък за развитието на икономиката ни.

"Представете си какъв страхотен стимул за икономиката би било, от една страна, да познаваме и двете платформи като общество, а от друга страна, само след няколко години 90% от децата, които завършват, да имат умения в някоя от двете платформи или и в двете. Това е огромен шанс за икономиката, който можем да го вземем сега. В момента общността е натрупала ноу-хау и с малко подкрепа от страна на публичните власти можем да достигнем до най-напредналите образователни системи, а някои от тях инвестират от десетилетия в тази насока", споделя експертът пред Digitalk.

Според него страната ни е постигнала сериозен напредък в дигитализацията на образованието и даде пример с общността от над 500 училища, които автономно приоритетно използват продуктите на Google, като постигат резултати, близки до тези на организациите в скандинавските страни и Великобритания, прилагащи същите инструменти. В този смисъл Стоянов е убеден, че новите технологии трябва да присъстват в класните стаи, за да направят образователният процес по-интересен и ефективен за децата, както и да им помогнат да развият ключови умения за съвременния свят като презентационни, аналитични, цифрови и т.н.

Как да стигнем до модела 1:1

През последните десет години моделът 1:1, индивидуално устройство и профил за всеки ученик, се утвърждава като световна тенденция в образованието. По този начин децата могат да усвояват учебния материал чрез практически задачи, да получават непрекъснат достъп до информация и да имат възможност да превърнат идеите си в реалност. Тук обаче се появява и една от основните трудности, които българският образователен сектор трябва да преодолее в близо бъдеще - достъпът на всеки ученик до лично устройство в класната стая и у дома.

Стоянов припомня, че през миналата година Министерството на образованието е купило 80 хил. устройства, но те са се паднали по едно на 10 ученици, което не е достатъчно, за да се постигне ефективно дигитализирано обучение. Заради ограничените средства експертът смята, че първоначално трябва да се подпомогнат онези училища, които вече са напреднали и те да могат приоритетно да реализират 100%-ва дигитализация.

"Това означава всички деца да имат персонални устройства, да ги използват вкъщи, да използват пълнокръвно платформите и върху тях да се гради съдържание. Това вече би дало един огромен тласък на системата, защото всъщност без технологии - и то умно внедрени в класните стаи - губим битката за осъвременяване на системата и въобще за децата. В 21 век да не използваме технологии в класната стая означава почти наполовина да затворим училищата. Така че сега всъщност е важно да има подкрепа за тези училища, които могат и знаят какво да правят с устройствата, да им се предоставят устройства, децата да имат достъп до тях и постепенно да трупаме по-голяма общност, която да използва най-съвременните инструменти", уточнява Стоянов. Той допълва, че въпреки предизвикателствата е оптимист и вярва, че скоро ще имаме още по-добри резултати в посока дигитализация на образованието.

Добрите примери

Към момента у нас има 1388 Google сертифицирани обучители и 16 Google референтни училища. Тези цифри ясно показват, че в България е налице екосистема за новаторство и иновативно преподаване, смята Уилям Флоранс, директор на Google Workspace за образованието в ЦИЕ и ръководител на Програмата за връзки с правителствата в ЕМЕА. По думите му няма как технологиите и развитието да не последват, въпреки че засега по брой управлявани устройства и дневни потребители все още изоставаме от страните лидери като Великобритания.

"При трансформирането на обучението не става дума само за използване на компютър и интернет в клас. Става дума за променяне на начина на мислене как да се случва обучението. Училищата трябва да възприемат технологиите, но не като самоцел. В България има значителни инвестиции в цифровата екосистема. Според мен ролята на правителството е да вдъхновява и осигурява финансиране, за да може да се постига тази манталитетна промяна", отбелязва експертът.

У нас вече има редица добри примери за това как трябва да се прилагат технологиите в клас. Своя опит по време на събитието споделиха Езикова гимназия "Иван Вазов" в Пловдив, Втора английска езикова гимназия "Томас Джеферсън" в София и Професионална гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи във Варна. Те изтъкнаха, че използването на облачните решения и инструменти за споделена работа многократно е улеснило административните процеси, подпомогнало е комуникацията с учениците и е допринесло за увеличаване на сътрудничеството. Освен това сред отчетените ползи са и по-бързо усвояване на информацията от учителите и учениците, лесно въвеждане на проектно базирано обучение, а не последно място и постигане на по-високи учебни резултати.

В допълнение дигитализацията на учебния процес позволява също така да се намали използването на хартия и съответно да се спестят финансови средства на учениците и техните родители. Диян Стаматов, директор на 119-о СУ "Академик Михаил Арнаудов" и председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, отбеляза, че в паралелките от 8, 9 и 10 клас в ръководеното от него училище вече не се купуват и използват учебници на хартия, а чрез електронни платформи се получава достъп до същото учебно съдържание.

Училищата изразиха и специалната си благодарност към МОН и общините за оказаната подкрепа в дигитализацията. Като представил на Община Пловдив Стоянов разкри пред Digitalk, че администрациите на големите градове поемат една нетипична за тях роля, участвайки в начина, по който се преподава и се предоставя учебно съдържание. "Ние като по-големи градове си даваме сметка, че можем да отговаряме само за сградите, изолацията, счетоводството и т.н., но от друга страна, това са нашите деца, това е нашият град и успехът на този регион зависи от тези деца след 10 години. Ние от години имаме клъстер от образователни програми, които подкрепят директно начина на преподаване, образованието, подхода, свързването с бизнеса. Инвестираме публични средства от местния бюджет в образователната система, вярвайки, че така я подкрепяме да стане по-добра", заключи експертът.

Дигиталната трансформация на образованието у нас продължава да се случва усилено, особено след началото на пандемията. България е един от лидерите в Централна и Източна Европа по брой сертифицирани от Google учители, но липсват устройства за всеки ученик, стана ясно по време на събитие за постиженията на училищата в страна с технологиите на Google for Education, организирано от Центъра за творческо обучение.

Дигитализираното образование = стимул за икономиката

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК