4-дневната работна седмица - все по-близо и все по-реална

Shutterstock

4-дневната работна седмица - все по-близо и все по-реална

Майя Бойчева-Манолчева
698 прочитания

© Shutterstock


Може ли да работим по-малко време за същите пари и да свършваме същия обем работа? Оказва се, че можем. Поне това показват все повече проекти и проучвания в различните държави. И ако допреди няколко години това звучеше като виц, днес вече е заглавие в новинарския поток. Според експертите, четиридневната работна седмица може да осигури по-щастливи и доволни служители, които работят на пълна пара. Кои са държавите, прегърнали революционната идея, приложима ли е тя у нас и необходими ли са промени в законодателството, за да се случи?

Експериментът във Великобритания

70 компании и над 3300 служители от Великобритания започват работа на четиридневна работна седмица. Най-големият пилотен проект за внедряване на съкратен работен процес ще продължи 6 месеца и ще спазва модела 100:80:100, т.е. 100% възнаграждение за служителите за 80% от традиционното работно време и 100% производителност. Изпълнява се от 4 Day Week Global в партньорство с организацията Autonomy, кампанията 4 Day Week UK и изследователи от Университета в Кеймбридж, Университета в Оксфорд и Бостънския колеж.

Компаниите, които участват в проучването, работят в различни области - обучение в областта на ИТ софтуера, финансови услуги, услуги в областта на строителството, дигитален маркетинг и т.н. Изследователите ще подпомагат всяка от организациите, като ще измерват производителността и благосъстоянието на служителите, въздействието върху околната среда и равноправието между половете.

Почивката ражда шампиона

Според главния изпълнителен директор на 4 Day Week Global Джо О'Конър "голямото напускане" доказва, че работниците от различни сектори могат да постигат по-добри резултати, като работят по-малко време и по-концентрирано. "Пандемията накара повече компании да разберат, че конкуренцията вече е на ниво качество на живот и че работен процес с по-малко часове и ориентиран към крайните резултати може да им осигури конкурентно предимство", коментира той.

Като част от проекта ще бъде направен анализ как служителите реагират на допълнителния почивен ден, как това влияе на стреса и прегарянето, на удовлетворението им от работата и живота, на здравето, съня, енергията, пътуванията и др.

Според Жулиет Шор, професор по социология в Университета в Бостън и водещ изследовател на пилотния проект, четиридневната седмица има едновременно три ползи - помага на служителите, компаниите и на природата.

За Ед Сигъл, главен изпълнителен директор на Чарити банк, която участва в проекта, концепцията на ХХ век за петдневната работна седмица не е приложима в бизнеса през XXI век. "Вярваме, че четиридневната работна седмица без намаляване на заплатите или другите придобивки ще осигури щастливи работници и ще има положително въздействие върху производителността, потребителското преживяване и нашата социална мисия", коментира той.

По света

Великобритания не е единствената държава, която се опитва да прилага четридневната работна седмица.

  • Белгия

Неотдавна правителството на Белгия прие пакет от реформи, даващ възможност на работниците да преминат на по-къс режим на работа. Те могат да поискат това от работодателя, а той трябва да има много сериозни причини, за да откаже. Първоначално служителите участват в тестов шестмесечен период, чиято цел е да им помогне да решат дали искат да продължат в новия работен формат или не. 38-часовата работна седмица се запазва, като това означава, че всъщност получават един допълнителен ден почивка за сметка на по-дълъг работен ден.

  • Испания

Миналата година Испания обяви, че ще тества четиридневната работна седмица (32 часа) за период от три години, без това да се отразява на възнагражденията на служителите. Очаква се 6000 служители от 200 МСП да се включат в проекта.

  • Шотландия

Шотландия също се впусна в аналогичен експеримент, при това с широката подкрепа на населението. Проучване на Института за изследване на публични политики показа, че 88% от работоспособните хора искат да участват в такъв пилотен проект. 80% са съгласни да се намали работната седмица на 4 дни, без това да се отразява на заплащането, а 65% вярват, че това ще има положителен ефект върху производителността.

  • Ирландия

През януари 2022 година Ирландия въведе пилотна програма за 4-дневна работна седмица, без това да намалява заплащането. 17 компании се включиха в инициативата и ще могат да получат подкрепа, ще бъдат обучавани и направлявани как да въвеждат новите работни принципи. Ирландското правителство ще инвестира и в проучване и оценка на икономическото, социалното и природното въздействие на програмата.

  • Исландия

В периода 2015 - 2019 година Исландия проведе пилотно проучване за въвеждане на по-кратка работна седмица, в което участваха 2500 служители (над 1% от работната сила на страната). Резултатите от него показаха, че служителите се чувстват по-малко стресирани и е по-малка вероятността да развият синдрома на прегарянето. Освен това те заявяват, че здравето и балансът им работа - личен живот са се подобрили и имат повече време за семейството си, своето хоби и домашните ангажименти. Вследствие на проучването профсъюзите успяха да предоговорят работните отношения и в момента 86% от работната ръка в Ирландия е преминала на по-кратка работна седмица, или предстои да го направи.

  • Нова Зеландия

В Нова Зеландия този модел на работа се прилага от преди две години. Perpetual Guardian, компания, която работи в областта на недвижимите имоти, е на 4-дневен режим без намаляване на заплащането от 2018 година. Според нейни представители след шестседмичния тестов период компанията е показала повишаване на производителността с 20%.

  • Япония

През юни миналата година японското правителство също започна инициатива към преминаване на четиридневна работна седмица. Преди три години "Майкрософт" проведе експеримент с новия модел на работа в страната, като служителите на компанията имаха тридневни уикенди в продължение на един месец. Резултатите показаха 40% повишаване на производителността. Една от последните компании, които преминаха в съкратения режим на работа в Страната на изгряващото слънце, е Panasonic.

  • ОАЕ

Обединените арабски емирства също поеха вълната и от началото на годината преминаха на по-къса работна седмица - четири дни и половина.

И у нас

Според експертите в България може да се приеме 4-дневна работна седмица, но има значение какъв е типът на дейност на организацията.

"Аз съм убедена, че може да се приложи този модел, стига да има желание от страна на работодателите, защото е ясно, че всички работещи ще прегърнат идеята. Тя е и по-лесно приложима в икономики, където има достатъчно трудов капитал и ресурси, докато в България, както знаете, има недостиг на работна сила", коментира Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта. Според нея въвеждането на 4-дневна работна седмица при производства, които са с непрекъснат цикъл, ще бъде доста трудно. Това означава, че ще трябва да бъдат назначени още хора, за да покрият този допълнителен почивен ден. В ИТ екипите, където има начало и край на проекта, работата би могла да бъде организирана по различен начин - да се работи по-дълго време и след това да се почива повече. "Всичко е въпрос на организация на работното време и как това би могло да бъде направено така, че и служителите да са доволни, и работодателите", обясни тя.

Според Николай Николов, член на управителния съвет на Българската асоциация за управление на хора и съдружник в "Хорайзънс България" ООД, четиридневната работна седмица е трудно приложима при групи служители, които покриват смени за обслужване на клиенти, дежурства, полицаи, лекари, миньори, охранители и други. Намалена работна седмица би била проблем и за голяма част от държавната администрация и службите, предоставящи социални услуги. "Получава се така, че отново ще бъдат облагодетелствани определени професии за сметка на други. Това може да доведе до отлив от желаещи да работят "трудни професии" и по-голямо "разслояване" на работещото население, противопоставяне между различни сектори на икономиката и държавата", коментира той.

Нагласата на компаниите

"Още са малко компаниите, които сериозно обмислят въвеждане на 4-дневна работна седмица. По-скоро има такива, които се опитват да останат атрактивни за служителите си, да бъдат модерни и да експериментират", обясни Николай Николов. В доста организации вече се използват практики като "петък без служебни срещи", "петъци с работа до обяд", различни разтоварващи дейности за служителите, които им дават възможност да се отпуснат, да обърнат повече внимание на своето професионално развитие, обучение и проекти извън рутинната делнична работа. "За момента това е повече PR и HR маркетинг ефект, с който да привлекат вниманието върху себе си. Да не забравяме, че допреди около 30 - 35 години голяма част от нашите родители са работели на 6-дневна работна седмица. Вероятно един почивен ден повече е бил считан за доста необичайна практика, но все пак работещите бързо са свикнали на това, още повече че е в полза на служителя", коментира той.

Според Надя Василева за някои бизнеси би било добре въвеждането на този модел, за други - не. "Но определено ще бъде свързано с по-бързото прилагане на дигитализацията при производствените процеси, които ще трябва да поемат липсата на хора", обясни тя. Другият вариант според нея е вносът на кадри отвън, който трябва да бъде целенасочен. "Процесът трябваше да стартира отдавна, но е оставен в ръцете на работодатели, които не поемат по този път, защото е доста труден и е изключително утежнен административно. Заради протекционизма на държавата все още не са разкрепостени дейностите за внос на работна ръка отвън, която би помогнала на икономиката да не се задъхва, както в момента се случва", обясни тя.

Какво казва законът

Общото правило съгласно действащия Кодекс на труда е, че работната седмица в България е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Законът дава възможност служител да сключи трудов договор на непълно работно време, като тогава работодателят и служителят определят продължителността и разпределението на работното време. Така може да се сключи и трудов договор, съгласно който служителят да работи 4 дни в седмицата или на плаващ график. Според адв. Милена Гонева от KDBMLaw това обаче ще намери отражение в някои от неговите права по Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. Работата на 4-дневна работна седмица ще се отрази на трудовия стаж на служителя. В България той се определя по дни, месеци и години. Работата през 4 дни с 8-часов работен ден ще доведе до по-бавно събиране на необходимия трудов стаж, обясни Гонева. Освен това работа през 4 дни от седмицата ще се отрази и на осигурителния стаж на служителя. Осигурителният стаж на лицата, които са работили при непълно работно време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време.

Третият проблем според Гонева е, че работата на непълно работно време може да се отрази неблагоприятно и на възнаграждението на служителя. "Това е така, тъй като минималната работна заплата за страната е относима за 5-дневна 40-часова работна седмица. Следователно при работа през 4 дни от седмицата работодателят може да предложи заплата, по-ниска от минималната. Предвид това, макар и трудов договор за 4-дневна работна седмица да е възможен, по-малкият брой работни дни може да се отрази неблагоприятно на правата и на дохода на служителя", коментира тя.

Според нея, за да се въведе идеята на 4-дневна работна седмица в България, както е в пилотния проект във Великобритания, без това да се отрази негативно на служителите, ще трябва да се предприемат законови промени - в Кодекса на труда, в Кодекса за социално осигуряване и в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. "Възможен начин за работодателите да имплементират 4-дневна работна седмица е служителите да сключат трудов договор за пълно работно време (40-часова, петдневна работна седмица), но да предвидят значително по-дълъг платен отпуск на година - около 53 дни (за сведение - минималният брой по закон и обичаен за страната е 20 дни). Така служителите ще могат да използват отпуск един ден всяка седмица и да постигнат 4-дневна работна седмица, докато са на пълен работен ден. Следва да се изтъкне, че и този вариант има своите особености - например отпускът следва предварително да се одобри/разреши от работодателя и др.", обясни още тя.

Ще успее ли експериментът

По думите на Надя Василева четиридневната работна седмица би била една от най-големите придобивки за служителите, защото те ще имат един ден повече почивка. Това ще им помогне да обърнат повече внимание на себе си и на здравето си и да намерят баланса между работа и личен живот - нещо, което се размива доста напоследък. "Убедена съм, че когато служителите знаят, че ще имат един допълнителен ден отпуска, те ще са мотивирани да постигнат повече в четирите работни дни. Разбира се, тук не говорим за производството, а за офисната работа, за продажбите, обслужването на клиенти. Хората ще бъдат мотивирани да свършат повече работа за по-малко време. Нека не се залъгваме - когато сме в офиса, намираме време за дейности, които не дават стойност и които според мен точно този модел би успял да намали", коментира тя.

Според Николай Николов първоначално ще има повишаване на ефективността при по-творческите професии поради повишената мотивация, но после продуктивността ще се върне в началното състояние. "Все пак човешкият организъм и психика имат определени граници на оптимална работа и те трудно ще могат да бъдат надхвърлени за по-продължително време. Това означава, че след време тези служители биха постепенно върнали своята продуктивност в предишните граници", коментира той и обясни, че значението на работното време в "новото нормално" все повече ще намалява. То е свързано, от една страна, с глобалната работа на множество служители от различни точки на света, в различни часови зони, а от друга страна, с баланса между работа и лично време. Много са прогнозите и за намаляване ролята на стандартните трудови договори в бъдещата икономика на труда и нарастване на контракторските позиции, работата чрез т.нар. дигитални трудови платформи. Това е и във фокуса на Европейската комисия, която подготвя директива в областта. "При успешно навлизане на все още тестовия базов минимален доход той също ще благоприятства нуждата на много голям брой хора да работят на пълно работно време, за да се издържат. Това също е в полза на 4-дневната или още по-редуцирана работна седмица", обясни още Николов. По думите му не трябва да забравяме и увеличаващата се вероятност от глобална финансова криза, фалити, стагнация и намаляване на работни места. "В един подобен сценарий, намаленото работно време и продължителност на работната седмица би била добър вариант да се запазят работни места, като се разпредели вече намаленият обем работа между същия брой служители и да се запазят те от съкращения. Логично е в такъв сценарий да очакваме и намаляване на възнаграждението вследствие намаления обем работа", коментира той.

Може ли да работим по-малко време за същите пари и да свършваме същия обем работа? Оказва се, че можем. Поне това показват все повече проекти и проучвания в различните държави. И ако допреди няколко години това звучеше като виц, днес вече е заглавие в новинарския поток. Според експертите, четиридневната работна седмица може да осигури по-щастливи и доволни служители, които работят на пълна пара. Кои са държавите, прегърнали революционната идея, приложима ли е тя у нас и необходими ли са промени в законодателството, за да се случи?

Експериментът във Великобритания

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК