Историята на потребителското изживяване започва с Дон Норман, който въвежда термина, докато работи за Apple. С него той се опитва да опише взаимодействието на потребителя с даден продукт или услуга, включително дизайн, графика, интерфейс и физическо взаимодействие. Оттогава сферата се развива бурно, а днес фокусът върху подобряването на потребителското изживяване е водеща тенденция във всеки сектор.
В тази връзка на преден план все повече излиза значението на ролята на UX дизайнера, особено когато става дума за дигиталния свят. Основната задача на тези експерти е да осигурят едно приятно, полезно и достъпно изживяване на потребителите, когато те посещават даден уебсайт или приложение, използват услуга или продукт онлайн. Поради своите особености това е изключително многообразна дисциплина, комбинираща аспекти от психологията, бизнеса, пазарните проучвания, дизайна и технологиите.
В следващите редове можете да прочетете повече за това какво означава да си UX дизайнер, какви умения и образование са необходими, как се развива пазарът у нас и какви са възможностите за реализация.
"Терминът UX дизайн или накратко UX, определено навлезе по-широко на българския пазар последните 10 - 15 години. Виждам, че напоследък той се използва на пазара на труда за най-различни позиции в сферата на дизайна. UX-ът е мост между визуалната част на продукта и неговата функционалност и използваемост", разказва Веселин Василев, който е ръководител на "криейтив дисциплината" в Endava за България.
Независимо дали става дума за дизайн на напълно нов продукт, нова функционалност или просто въвеждане на промени в съществуващ продукт или услуга - UX дизайнерът се фокусира преди всичко върху това какво ще е цялостното потребителско изживяване. Проектите, по които тези експерти работят, могат да бъдат разнообразни - от изграждане на уебсайт, мобилно приложение и софтуер до създаване на дизайн за гласови, AR и VR устройства.
UX дизайнерите често работят като част от по-широк продуктов екип и обикновено се явяват свързващото звено между потребителя, разработчиците и бизнеса. Макар тяхната основна задача да е осигуряването на потребителското пътуване и как то може да бъде улеснено, те трябва да могат да говорят "езика" на разработчиците, а също така да гарантират, че съответният продукт ще отговори и на бизнес нуждите на компанията.
Ако разгледаме обявите за работа в сферата, доста вероятно е да попаднем на компании, които търсят служител за позицията UX/UI дизайнер. Макар двете позиции на теория да се различават като приоритети и функции, в практиката те по-скоро се припокриват. Доста често ролите на UX и UI дизайнера се преплитат, а бизнесът търси комбинация от двете, споделя Поля Василева, ръководител "Дизайн и UX" в "Телерик Академия" и Campus X.
По същество потребителският интерфейс (UI) се фокусира върху визуализацията; върху начина, по който изглеждат софтуерните продукти; върху всичко, което потребителите могат да видят, когато използват дадено приложение или уебсайт, включително типографията, цветовете, иконите, анимациите и всички визуални елементи. От друга страна, UX обхваща по-скоро цялостното преживяване на потребителите, докато използват продукта.
В този смисъл двете сфери са силно свързани. На практика UI e част от UX процеса, тъй като потребителското изживяване неминуемо обхваща и това, което потребителите виждат в крайния продукт. "Ако мога да направя сравнение с къща, UI бих сравнил със стените, прозорците и стълбите, докато UX би бил по-скоро разпределението на стаите, безопасността на стълбите, тръбопроводната и електрическата система, кварталът, в който е разположена къщата, и като цяло какво би било усещането да живееш в нея", обяснява Василев.
Как протича денят на UX дизайнера?
Поля Василева, ръководител "Дизайн и UX" в "Телерик Академия" и Campus X: "Със сигурност включва много срещи с хора в екипите, интервюта и тестове с потребители. А след това се анализират разговорите, проучванията и цялата друга информация, придобита от тези срещи. Също така през своя ден UX дизайнерите работят по задачите, които са поставени, и разрешават проблемите, които имат пред себе си. Като всяка креативна работа има време за събиране на информация и време за обработване на тази информация."Когато говорим за умения и компетенции в технологичната сфера, неминуемо рано или късно засягаме темата за твърдите и меките умения. В това отношение ролята на UX дизайнера не прави изключение, а желаещите да работят в тази сфера трябва да развият и двете групи. По отношение на техническите умения експертите по дизайна на потребителското изживяване задължително трябва добре да познават един от трите водещи графични редактора и инструменти Figma, Adobe XD и Sketch, препоръчва Поля Василева.

"Доста често срещан въпрос е дали дизайнерите трябва да могат да програмират, споделя тя. Винаги казваме на нашите курсисти, че не е нужно да могат да пишат код, но пък винаги помага. Със сигурност обаче трябва да имат едно, макар и основно, познание на технологиите, главно фронтенд технологиите - HTML и CSS, за да могат да са наясно с ограниченията и съответно с възможностите им. Също така това ще им помогне да работят успешно с програмистите, които реално взимат техния дизайн и го реализират в продукта." Разбира се, освен фронтенд е добре специалистите да имат базисни познания и за бекенд технологиите, но като цяло изискванията по-скоро варират спрямо конкретните проекти, по които се работи.
От своя страна Веселин Василев допълва, че за ролята на експерт по потребителско преживяване (UX) трябва да се развият умения в методологиите за проучване и тестване, да се натрупа опит в анализирането на данни, създаването на прототипи, "флоуве" и "уайърфрейми", да се познават инструментите и процесът на изграждане на дизайна и управление на проекта. UI дизайнерите пък конкретно трябва да умеят да прилагат принципите на дизайна и да имат познания в теория на композиция, теория на цветовете, типография, "гещалт" психология и т.н. Също така за тях е важно да имат добро разбиране за CSS, HTML и Javascript frameworks.
Развиването на меките умения е особено ключово за всички експерти в сферата на дизайна на потребителското изживяване. В тази връзка на първо място трябва да се посочи способността за решаване на проблеми - както тези на потребителя, така и тези на бизнеса. Също така тези експерти трябва да притежават изключително добри комуникационни умения, тъй като голяма част от тяхната ежедневна работа включва сътрудничество във вътрешни екипи, разговори с клиенти и крайни потребители.
Особено ценно качество за хората, които искат да се развиват в сферата, е готовността за непрекъснато учене и надграждане на знанията. "Друго много съществено в UX сферата е експертите да имат любопитство към това какъв проблем решават и защо този проблем го има. Така че UX/UI дизайнерите трябва постоянно да имат стремеж да се учат, да се интересуват, да задълбават в тематиката, да анализират. И всичко това с потискане на традиционното за графичните дизайнери его, т.е. възможността да получават обратна връзка, да я анализират и да я осмислят, вместо да реагират с егото си. Това е много съществено и за двете сфери", подчертава Поля Василева.
Тя допълва, че езиковите умения също са ключови - особено владеенето на английски език, тъй като голяма част от терминологията в UX/UI дизайна е базирана основно на него. А не на последно място, способността на специалистите добре да пишат, да се изразяват ясно и да имат дар слово би се оказала особено полезна в бъдещата им работа и развитие в сферата на дизайна.
След като разгледахме уменията, от които се нуждаят UX дизайнерите, се изправяме пред следващия важен въпрос - как и къде могат те да се придобият. Традиционното висше образование определено е добра основа, върху която обаче младите специалисти трябва да започнат да надграждат. Например степен по графичен или дигитален дизайн е подходяща отправна точка за навлизане в сферата на UX/UI дизайна.
Впоследствие тази основа може се подобри чрез допълнителни курсове и специализации. "Не бих казал, че курсовете са задължителни, но и до голяма степен зависи от уменията, които човекът вече притежава. За някои хора те биха били добър начин да разберат повече за тези роли и да придобият фундаментални знания, а за други това би било начин да попълнят пропуски в текущите си знанията", отбелязва Веселин Василев.

Реализацията в сферата може да бъде успешна и със старт от доста по-различно направление от дизайна. Поля Василева разкрива, че сред курсистите, преминали през програмата Upskill UX/UI Design на "Телерик Академия", успешно са се реализирали кадри, тръгнали от инженерни специалности, от хуманитарни като психология, както и от професии като архитекти, илюстратори, фотографи и визуални артисти.
Независимо от това колко популярна е дадена бизнес роля, то винаги има предизвикателства, с които се сблъскват работещите в сферата. Поля Василева споделя, че всъщност основната трудност е въобще младите специалисти да започнат да се развиват в тази посока. "Разбира се, най-добрият начин да учат е практиката, т.е. работата в екип по реални проекти и продукти. Обаче за да влязат "през вратата" на индустрията, да започнат някъде работа, поне по-начинаещите трябва да покажат и докажат умения, които те няма откъде да придобият. Така че малко затворен е цикълът", обяснява експертът.
В същото време голяма част от компаниите, които търсят подобни кадри, са бързоразвиващи се и искат незабавно да увеличат екипите си, например защото са получили инвестиция или стартират нов продукт, който трябва да се пусне на пазара за кратък период от време. Съответно старшите дизайнери в тези организации нямат ресурс да започнат да обучават кадри от нулата и предпочитат да наемат специалисти с опит.
Другото основно предизвикателство в сферата е фактът, че бизнесът тепърва научава важността на дизайнерите в контекста на конкретната фирма, услуга, продукт. "Има някаква остатъчна предубеденост, че дизайнерът е просто изпълнител или липсва някаква зрялост в процесите на самите компании как да интегрират дизайнерите да работят добре в екипите. Но това се развива главоломно в последните години и се подобрява", посочва Василева. Показателно за промяната в средата и нагласите е, че все повече фирми при липса на вътрешни възможности избират да изпратят своите служители на курсове, за да повишат тяхната квалификация и умения.
През последните години сферата на UX дизайна у нас се развива изключително бързо и се наблюдава повишено търсене на кадри. Въпреки трудностите към момента експертите по-скоро нямат проблем с намирането на свободни позиции и при желание за надграждане на уменията могат много успешно да се реализират на подобно поприще.
По думите на Василева все още малко фирми у нас организират стажове, макар че през последните години започва да се вижда увеличено предлагане на позиции за начинаещи специалисти. "Вярно е, че се търсят повече старши служители, но компаниите виждат, че такива старши кадри буквално няма на пазара. Затова рано или късно се ориентират към по-младшите кадри и виждат, че могат да работят с такъв талант, ако те са преминали някакво обучение или практическа специализация", допълва Василева.
В допълнение трябва да се отбележи, че често дефиницията на позицията UX/UI дизайнер у нас се различава в отделните компании, като например може да включва повече елементи от класически графичен дизайн като маркетинг задачи. По наблюденията на Василева подобно смесване на ролята обикновено не притеснява младшите кадри, тъй като за тях е важно преди всичко да влязат в индустрията.
Една от основните тенденции е свързана с появата на множество нови роли в сферата, които през следващите години ще продължават да се оформят. "Идеята за потребителското изживяване определено е еволюирала много от 1950 г. досега. В момента под шапката на това, което преди беше UX, можем да видим много повече роли. Започвайки от UX практици, UX изследователи и специалисти по информационна архитектура, през визуални UI, уеб и продуктови дизайнери, до дизайнери на движението, взаимодействието и илюстратори", разкрива Василев. Той смята, че броят на тези роли ще расте успоредно с промените в разбирането как по-добре да се изграждат потребителски ориентирани продукти.
Друга тенденция в сферата е т.нар. допстъпност (accessibility), т.е. софтуерните продукти да бъдат адаптирани така, че да са дигитално достъпни за хора с увреждания от всякакъв вид. Поля Василева посочва, че тази възможност е недоразвита в България, но и като цяло в индустрията по света. На практика компаниите изпускат тези потребители на дигиталните си продукти, защото не могат да достигнат до тях. Експертът очаква в бъдеще тази сфера, която е тясно свързана с UX/UI специалността, да ускори своето развитие, тъй като представлява цял нов пазар за организациите в технологичния сектор.
UX изследовател: Много важно значение в дизайна на потребителското изживяване има проучването. Когато се познават по-добре потребителските нужди и желания, по-лесно могат да се създават продукти, максимално отговарящи на тях. Затова много UX дизайнери избират да специализират именно този аспект и да станат изследователи на потребителското изживяване. Те извършват проучвания сред реални потребители, събират качествени и количествени данни за това какво хората мислят, чувстват и какво е поведението. След това споделят събраната информация с целия продуктов екип, за да се разбере аудиторията и да се предложи стратегия за дизайн, фокусиран върху потребителите.
UX писател/копирайтър: Писането обикновено не се приема като част от процеса на продуктовия дизайн, но думите в продуктовия интерфейс имат значително въздействие върху потребителското изживяване. Затова професията на UX писателя/копирайтъра става все по-търсена в сектора. Тези специалисти са отговорни за създаването на целия текст, който чете потребителят, когато използва даден продукт или услуга - от съобщението за грешка при неправилна парола, през текста на бутоните, до поздравлението, получено при достигане на дадена цел в приложение за чужди езици или за трениране. За разлика от копирайтърите в маркетинга, чиято цел е да убедят клиента да си купи даден продукт, в дизайна целта на писателите е да гарантират безпроблемното потребителско изживяване и взаимодействие.
Информационен архитект: Информационната архитектура представлява организацията на съдържанието в даден продукт или система. Това е един от ключовите елементи в дизайна на потребителското изживяване, тъй като директно влияе на това как клиентът се ориентира и взаимодейства с дадения продукт. Например при работа по нов уебсайт тези експерти трябва да обмислят какво ще бъде пътуването на потребителя през страницата, за да определят как да организират информацията на нея. Целта е максимално да се улесни потребителят, когато той се опитва да намери нещо. Подобно на горните роли, и тази е аспект от по-всеобхватната позиция на UX дизайнера.
UX стратег: Както споменахме по-рано, UX дизайнерът трябва да намери пресечната точка между потребителските нужди и бизнес целите. Именно тази задача с времето прераства в позицията на UX стратега, който обединява дизайна на потребителското изживяване и бизнес стратегията. Този специалист помага да се определи UX визията и мисия за компанията, което води до създаване на пътна карта за потребителското изживяване. Тази роля е силно аналитична, включва синтезиране на данни с цел идентифициране на стратегически възможности на пазара, за да се определи в каква посока трябва да се развие продуктът, така че да удовлетвори и потребителите, и бизнеса.
Историята на потребителското изживяване започва с Дон Норман, който въвежда термина, докато работи за Apple. С него той се опитва да опише взаимодействието на потребителя с даден продукт или услуга, включително дизайн, графика, интерфейс и физическо взаимодействие. Оттогава сферата се развива бурно, а днес фокусът върху подобряването на потребителското изживяване е водеща тенденция във всеки сектор.
В тази връзка на преден план все повече излиза значението на ролята на UX дизайнера, особено когато става дума за дигиталния свят. Основната задача на тези експерти е да осигурят едно приятно, полезно и достъпно изживяване на потребителите, когато те посещават даден уебсайт или приложение, използват услуга или продукт онлайн. Поради своите особености това е изключително многообразна дисциплина, комбинираща аспекти от психологията, бизнеса, пазарните проучвания, дизайна и технологиите.