Илия Кръстев, AIBEST: Облекчената процедура за синя карта ще подсили българската икономика

Илия Кръстев, председател на УС на AIBEST
Надежда Чипева

Илия Кръстев, AIBEST: Облекчената процедура за синя карта ще подсили българската икономика

Това е важна първа стъпка, от бранша ще помагаме да се улеснят процесите, свързани с дигитализацията на процеса, заяви Кръстев.

Владимир Владков
626 прочитания

Илия Кръстев, председател на УС на AIBEST

© Надежда Чипева


Разрешението за пребиваване и работа тип "синя карта на Европейския съюз" се издава на граждани на трети страни, наети за упражняване на висококвалифицирана заетост по трудово правоотношение. Досега обработката на първоначалните документи отнемаше между 4 и 8 седмици, а след това бе нужно още време за получаване на самото разрешение. С приетите днес от парламента на второ четене промени в Закона за трудовата миграция и мобилност бе въведен по-гъвкав режим за дистанционна работа и възможност за дългосрочни и краткосрочни командировки, включително на територията на Европейския съюз. За ползите от новите правила разговаряме с Илия Кръстев, председател на УС на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).

Кои са най-съществените ползи от гласуваните днес в парламента промени?

Много от промените, които предложихме, бяха приети с новия закон. Сред важните неща са ускоряване на процедурата за издаване на синя карта, кандидатстване за работа да става и без диплома за висше образование, а с признаване на опит в областта, разбира се, с представяне на определени документи. Значително улеснение е и възможността да се кандидатства за синя карта и по електронен път, което може да стане или от работодателя, или от чужденеца.

Срокът на валидност на синята карта е удължен от 4 на 5 години, след което работещият може да кандидатства за постоянно пребиваване. Важна промяна в новите условия е свързана с хората, които подлежат на международна закрила. Те вече ще могат да кандидатстват по-лесно за синя карта. Улеснява се също смяната на работодателя, както и промяната на длъжността. Досега този процес бе доста сложен и тежък, той отнемаше толкова време, колкото и самото получаване на синя карта.

Ще се ускори ли издаването на синя карта?

Нашите цели бяха срокът за всички административни процедури да бъде съкратен до около месец и половина. Според приетия закон това би трябвало да може се случи, но днешното гласуване все пак е първа стъпка. Това че има закон, не означава категорично как той ще бъде прилаган, така че работата тепърва започва. Проблемът е, че ресурсите в държавната администрация, които работят по тези теми, обективно са доста малко.

Предвиденото електронно подаване няма ли да подобри ситуацията?

Да, наистина, дигитализирането на целия процес по кандидатстване и издаване на синята карта, по което се работи, ще улесни и администрацията, и фирмите.

Това е важна първа стъпка, ние от бранша ще помагаме да се улеснят процесите, свързани с дигитализацията. От друга страна, това ще помогне за комуникацията на България като дестинация, привлекателна за високотехнологични специалисти, без значение дали са чужденци, които взимат "синя карта", или са българи, които искат да се върнат да работят у нас. Опитваме се да стимулираме това да е постоянна стратегия на държавата и да помогне това да се случва по-структурирано и по последователен начин.

Фирмите от технологичния бранш у нас очакват ли промените да ги улеснят при намирането на кадри?

Всъщност извън факта какви са очаквания на фирмите на локалния пазар по отношение на наемането на хора другият фактор е какво се случва с войната в Украйна. Само в това отношение през последните 6 до 8 месеца имаше желание за преместване на 3 до 4 хиляди души, включително релокиране на цели компании на нови локации, включително създаване на нови дружества и т.н.

Затова в конкретната ситуация тепърва ще има ползи за локалния пазар през това, че ще вкарваме хора, които бягат от тези държави и се опитват да продължат да правят бизнес на по-сигурно място. При това заявки имаме не само от хора и фирми от Украйна, а и от Русия.

При обсъждането се чуха оспорвания, че за ИТ специалистите и досега е имало "синя карта", а сега трудовият ни пазар се отваря за нискоквалифицирана и по-евтина работна ръка?

Регламентът за "синята карта" важеше и досега за целия Европейски съюз. Всъщност по новата директива България имаше задължението да транспонира тази директива до ноември тази година, това бе крайният срок. Нещата, които днес бяха приети със закъснение, вече са приложени в голяма част от другите държави от ЕС. Нещо повече, в много от тях режимът е още по-либерален към такъв тип хора, особено в периода и на COVID, и на войната в Украйна. Ще дам за пример Румъния, която предприе много бързи и адекватни действия.

По отношение на нискоквалифицираните работници. Според закона не може хора от всички видове професии да кандидатстват по тази директива за синя карта, има изричен списък, в който са посочени професионалните направления, за които тя е релевантна, и това са висококвалифицирани хора.

От друга страна, минималната заплата, на която тези хора могат бъдат наети, се равнява на 1.5 пъти от средната работна заплата в страната. В нашия случай и това не е особено релевантно предвид нивата на възнагражденията в нашия сектор. Това, което част от политиците не разбират, е, че този пазар не е на земеделските работници, които да са обвързани с мястото на работа. Тези специалисти, независимо дали се намират в България или другаде, могат да отидат и да работят на всяко място, където пожелаят, включително от територията на държавата, в която са (без Русия, естествено). Това е глобален пазар, тези специалисти нямат никаква причина да преминават през България, за да отидат в друга страна на работа. Това не са бежанци, те могат да кандидатстват за синя карта във всяка страна от ЕС.

Има ли и непряка полза за българската икономика?

Специалистите, които работят у нас със синя карта, плащат абсолютни всички данъци и такси, които плащат и българските им колеги. Това, което бе прието днес, е те да се осигуряват в НЗОК като български служители. По отношение на пазара и на българската икономика това означава, че колкото повече такива хора влязат в България, толкова повече се вдига средната работна заплата. В контекста на претенциите на синдикатите и другите неща, които се опитват да направят по отношение на минималната работна заплата, това би трябвало да ги удовлетворява като социален ефект.

Същевременно синята карта не е валидна само за ИТ сектора. Тя важи и за други висококвалифицирани професии като инженери, лекари и други позиции, които липсват на България.

В контекста на научно-развойните центрове и бизнес услугите, ако през 2021 г. у нас е имало около 89 000 души, бизнес прогнозата е през 2025 г. да работят поне 120 000 специалисти. Тези хора няма как да бъдат създадени за толкова кратко време само на локално ниво. Секторът създава всяка година средно между две и три хиляди специалисти, включително хора от други професии, преминали през различни частни академии, през вътрешни обучения, но това е таванът.

Разрешението за пребиваване и работа тип "синя карта на Европейския съюз" се издава на граждани на трети страни, наети за упражняване на висококвалифицирана заетост по трудово правоотношение. Досега обработката на първоначалните документи отнемаше между 4 и 8 седмици, а след това бе нужно още време за получаване на самото разрешение. С приетите днес от парламента на второ четене промени в Закона за трудовата миграция и мобилност бе въведен по-гъвкав режим за дистанционна работа и възможност за дългосрочни и краткосрочни командировки, включително на територията на Европейския съюз. За ползите от новите правила разговаряме с Илия Кръстев, председател на УС на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).

Кои са най-съществените ползи от гласуваните днес в парламента промени?

Как да защитим работата на модерната фабрика
Съдържание от КОНТРАКС
Интелигентното видеонаблюдение влиза в умните фабрики
Съдържание от Коника Минолта Бизнес Солюшънс България
ERP системите в сърцето на умната фабрика
Съдържание от Тим ВИЖЪН България

Най-новото





ChatGPT изправя Google и Meta на нокти

ChatGPT изправя Google и Meta на нокти

  • 1
  • 137





Още от Digitalk ›
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК