Облачните услуги изискват по-малки екипи от специалисти, но с повече знания

Облакът се превърна в основна платформа за доставка за всички бизнеси, но до голяма степен притесненията за сигурността и спазването на изискванията хвърлят сянка върху това революционно средство за доставка в ИТ индустрията. Какви са основите на сигурността в облака, как платформата AWS става по-мащабируема с помощта на автоматизацията, как се използва изкуственият интелект, коментира Ивайло Връбчев, ръководител на отдел "Професионални услуги" в HeleCloud.

- До каква степен облачните услуги са проникнали в българските предприятия и кои са основните притеснения, които изразяват те при преминаването към облачния модел?

Облачните услуги навлизат агресивно по целия свят. В България наблюдаваме устойчиво, макар и не толкова бързо внедряване, тъй като българските компании са малко по-консервативни. Едно от основните притеснения пред всички компании, не само в България, е сигурността и неприкосновеността на данните. Разбира се, облачните услуги са много по-сигурни в сравнение с конвенционалните центрове за данни, но за хората е нормално да се доверяват по-трудно на технологии, с които все още нямат опит.

Публичните облачни услуги дават решение на много проблеми, свързани със сигурността, бързодействието и възможностите за иновации. Те са най-добрия вариант компаниите да доставят своите услуги до крайните потребители по сигурен, устойчив, гъвкав и не на последно място ценово ефективен начин.

В България вече можем да видим различни компании - от малки бизнеси с няколко виртуални машини до големи играчи, които консумират милиони часове компютърна мощност в облака.

- Част от притесненията, особено по отношение на големи международни компании с географски разпръснати офис е свързано със задължителното съхранение на данните на територията на ЕС. Как решават това глобални доставчици като MS Azure и Amazon Web Services(AWS), каква е ролята на местните доставчици на облачни услуги и на локални независими центрове за данни?

Този проблем стои на преден план от много време пред глобалните доставчици на облачни услуги. Работи се много усилено в тази насока, като едно от решенията е отваряне на нови географски локации, за да могат да се адресират по най-добър начин многобройните регулации, които ограничават потребителите да използват техните облачни услуги. AWS в момента се разпростира върху 69 "Availability Zones" на територията на 22 географски региона. В допълнение на сегашната инфраструктура, съвсем скоро се очакват още 13 зони в 4 региона - Испания, Италия, Южна Африка и Индонезия. По този начин бройката на регионите в Европа ще се увеличи от 5 на 7 и ще бъдат покрити едни от най-строгите стандарти за сигурност и регулации на данните.

Световната тенденция е да се предлагат ИТ услуги вместо ресурси. Като прибавим към това и драстичното разрастване на големите публични облаци, за по-малките местни доставчици ще става все по-трудно да се борят за нови клиенти и да запазят пазарния си дял.

- Как ще коментирате развитието на хибридните облачни среди и доколко подготвени са глобалните облачни доставчици за бърза и гъвкава миграция на данни и приложения от собствени към публични облаци и обратно?

Преминаването от една технология към друга е процес, който се случва на стъпки и отнема време. Хибридните архитектури са именно една от тези стъпки. Глобалните доставчици го разбират много добре и работят в тази насока, за да направят преминаването по-плавно за крайния потребител. AWS и VMware работят от години за този хибриден вариант, като резултат от съвместните им усилия обявиха "VMWare on AWS" през август 2017 г. Тази функционалност позволява на организациите да разширят сегашния си център за данни с допълнителен ресурс в облака, който, от своя страна, е интегриран със стандартните услуги, предоставяни от AWS. В допълнение, миналата година на re:Invent 2018 AWS обявиха "Outposts". Новата услуга представлява физическа инфраструктура, която може да бъде поставена във всеки център за данни и управляване чрез абсолютно същите "API" команди, инструменти и автоматизации, използвани за стандартните облачни центрове. В резултат, крайният потребител получава консистентно хибридно решение. В днешно време обемите от данни, с които се работи, са внушителни. С появяването на IoT технологията, размерът на данните в глобален мащаб се увеличи многократно. Като резултат на тази тенденция мрежовата свързаност се открои като много важен компонент, който трябва да вземем под внимание, когато говорим за хибридни решения и миграции на данни.

Още през 2011 г. екипът на AWS беше достатъчно предвидлив да разработи и пусне в експлоатация "Direct Connect". Това е решение, което позволява да се изгради резервирана мрежова свързаност между мрежата на дадена организация и един или повече AWS региони. По този начин компаниите могат да си гарантират необходимата пропускателна способност между различните географски региони.

- Най-големият проблем, изтъкван във всички оценки за икономическото развитие, е недостигът на квалифицирани ИТ кадри. Как се решава този проблем при облачните доставчици и до каква степен са развити механизмите на "самообслужване" на клиентите, за "самолекуване" на мрежите, свързващи клиентите към техните облачни ресурси?

Технологиите се развиват непрекъснато и недостигът на кадри ще е един от основните проблеми, с който компаниите ще продължават да се борят. Една от стратегическите цели на HeleCloud в България е подпомагането на бизнеса в България чрез подготовката на добре подготвени кадри и споделянето на знания в областта на облачните услуги. Екипът ни води курс във Факултета по математика и информатика на Софийския университет. Също така организираме регулярни събития, на които споделяме знанията си, натрупани в работата ни с международни клиенти и широк спектър от облачни проекти. Българската общност на специалистите в областта на облачните технологии става все по-голяма и сме радостни да бъдем част от нея.

Консумирането на услуги, вместо поддържането на инфраструктура и IT ресурси, намалява нуждата от големи специализирани екипи за всеки сегмент от една IT среда. От друга страна обаче, се разширява спектърът на знанията, които са необходими на много по-малки екипи от специалисти, които да могат ефективно да изграждат и внедряват облачни архитектури.

Публичните облаци са базирани на модерни центрове за данни, които предлагат редица възможности за автоматизация. Благодарение на това се използва широка палитра от инструменти, услуги и похвати, които позволяват да се изграждат високо достъпни, устойчиви на грешки и гъвкави системи. Нуждата от ежедневна поддръжката на една такава среда драстично намалява и еволюира в автоматизирането на действията при повтарящи се инциденти, така нареченото "самолекуване".

Това по никакъв начин не елиминира нуждата от квалифицирани специалисти, които да поддържат тези среди. Напротив, изисква се по-висока квалификация. Благодарение на процесите и инструментите за автоматизация, това което се забелязва като тенденция е, че по малки екипи успяват да управляват и поддържат много по-голям брой облачни решения.