В тази връзка се вижда и истинското предизвикателство, пред което са изправени съвременните компании: управлението на огромния обем от данни в много формати и от различни източници. За да получат знание от цялата тази информация, организациите трябва да могат бързо да анализират данните, независимо къде се намират, като същевременно спазват правилата за сигурност и съответствие спрямо регулаторните изисквания и политики за неприкосновеност.

Друга трудност е свързана с кадрите и не само намирането на точните таланти за определени позиции, но също така и развиването на смесени набори от умения. Все повече бизнесът ще има нужда от специалисти с познания в сферата на науката за данните, изкуствения интелект/машинното обучение и традиционни умения за администратор бази данни. Подобна комбинация е изключително рядко срещана и отнема време да се развият подобни таланти.

На този фон остава и въпросът за какво да се готвят компаниите през тази година и кои са предизвикателствата, с които ще се сблъскат с напредъка в облачните услуги. Ето някои от основните трудности, за които организациите трябва да се подготвят на фона на ускорената дигитална трансформация:

# 1 Новите граници на потребителското изживяване

Ако досега миграцията в облака предоставяше реално предимство за бизнеса, то това вече не е достатъчно, а експертите от Splunk прогнозират следващото бойно поле да бъде способността за наблюдаване на потребителското изживяване. Единствено компаниите, които могат да проследят как клиентът взаимодейства с фирмените системи във всеки момент и как всъщност работят сложните мрежи от облачни услуги, ще могат да удовлетворят своите клиенти.

За целта организациите трябва да могат да разберат цялото клиентско пътуване и използвайки анализи, бързо да разработят и тестват подобрения. Независимо дали става дума за код на приложение, потребителски интерфейс или работа на инфраструктурата - при установяване на проблемните места те трябва незабавно да бъдат отстранени.

Облачните инструменти обаче не предоставят видимост от край до край, особено когато става дума за многооблачна или хибридна среда. Облачните гиганти реално не са мотивирани да помагат на фирмите да използват други облачни услуги. Затова организациите трябва сами да следят всичко, което излиза от техните системи, за да определят дали процесите им работят правилно.

Реално това, което потребителите търсят, е бързина, лесно разбиране и удобство. В тази връзка важни критерии са: за колко време се зарежда страницата и как предоставяните услуги работят на всички мобилни и други платформи. По думите на експертите това е 80% от работата, а останалите 20% включват интерпретиране на всички активности, за да се разбере дали предлаганото изживяване удовлетворява потребителите, защо успява или не успява да го постигне.

# 2 Периферни изчисления

Периферните изчисления са следващата голяма стъпка, когато говорим за многооблачна среда, и макар това да не е новост, през 2022 ще започне с пълна сила да се разгръща потенциалът на този тип решения. Ако компаниите не искат да изостанат от тази вълна нововъведения, определено следващите 12 месеца са добър момент да се експериментира в тази насока.

Периферната парадигма позволява повече изчисления да бъдат направени на местата, където данните се събират, и единствено подбрани данни да се преместват в центъра. На фона на ускоряващата се дигитализация периферията предлага възможност за намаляване на разходите, запазване на честотната лента и лидерство по отношение на по-умните и бързи действия. Разбира се, това няма да се случи за една нощ, вероятно ще отнеме около пет години, докато периферните изчисления наистина се превърнат в широко разпространени. За това време стойността на технологията ще стане дори по-съществена, докато периферията продължава да се разширява.

"Когато можете да имате стотици милиони повече обекти, свързани безжично с мобилна мрежа, всеки от които достига гигабити в секунда скорост на сваляне, това е доста трансформиращо по отношение на чистото разнообразие от сензори и други предмети, които могат - и ще - съществуват", коментира Джонатан Червели, вицепрезидент "Стратегия за излизане на пазара" в Splunk.

Прилагането на технологията в момента обаче все още си има своите ограничаващи фактори както от хардуерна гледна точка - като честотната лента и закъсненията - така и от софтуерна такава - тъй като не съществува софтуер за всички случаи. Първата крачка обаче може да бъде направена още сега - мобилните устройства също са периферия и всяка компания трябва да избере как да ги използва ефективно, преди да продължи с по-сложните приложения.

Истината е, че ще е необходимо още време, за да се развият иновативните възможности, а организациите тепърва трябва да се научат да управляват своите процеси не само централизирано, но и в периферията. През следващите няколко години фирмите трябва да намерят отговор на въпросите как ще постигнат видимост и ще гарантират висока сигурност, как ще развият анализа в периферията и способността за наблюдение.

# 3 Разположение на данните

Следващото сериозно предизвикателство, което ще трябват да преодолеят компаниите през идните години, е свързано с все по-усложняващите се правила за разположението на данните. Новите разпоредби се очаква да създават главоболия на ИТ и бизнес лидерите във всяка международна организация. Австралия, Германия и Китай приемат правила, според които данните, генерирани в страната, не могат да я напускат. Това затруднява глобалния бизнес при сравняването на продажбени стойности, потребителско изживяване или данни от веригата за доставки.

През последните години все повече страни въведоха закони как да се управляват данните, генерирани на тяхна територия. Често мотивите за тези изисквания са свързани с неприкосновеността и защитата на граждани, които могат да бъдат клиенти на международни организации. Националната сигурност също често е посочвана като причина, а в други случаи авторитарни режими могат да използват защитата на неприкосновеността като извинение да имат по-силен контрол върху информацията.

Подобни промени изискват нова стратегия за анализа на данните, на база на които се взимат решения, както и адаптация от страна на бизнеса. Например регулираните данни могат да се събират на едно място в съответната страна, там да се анализират и да се генерират доклади. След това тези доклади могат да експортват с анонимизирани данни или пък в тях да се събира само информацията, която е в съответствие с нормативните изисквания. Именно тези регионални обобщения ще се използват за подготовката на глобалните анализи и доклади.

В тази връзка бизнесът и доставчиците на решения ще трябва да обмислят как да изградят своите системи, така че те да работят спрямо новите параметри. В зависимост от индустрията, типовете данни и региона на работа ИТ и бизнес лидерите ще трябва да намерят конкретни решения начин как да се адаптират към увеличаващата се сложност в регулациите.

# 4 Сигурността

Неприкосновеността на данните обаче е само една от темите, свързани със сигурността при модерните компании. Напоследък все по-голямо популярност придобива движението DevSecOps, според което сигурността трябва да бъде преместена по-рано в цикъла на софтуерна разработка.

Експертите прогнозират през следващите години гарантирането на защитата все повече да се превръща в споделена отговорност между различните специалисти и да започва още в началните етапи на разработка. Към момента обаче това все още не се случва. Обикновено, когато при създаването на продукти се гони бързина, се жертват сигурността и видимостта.

Реализирането на подобна трансформация ще изискват процесите и ролите да се променят, а нови набори от умения да бъдат нужни. Тласък на тази трансформация ще даде непрекъснато обновяващият се пейзаж от заплахи, както и регулаторните изисквания. Също така организациите трябва да отделят специално внимание на организационната култура и да намалят пропастта между разработчиците и експертите по сигурността - две групи, които традиционно не работят заедно.

# 5 Безсървърните изчисления

На последно място, макар не и по значение, трябва а се споменат безсървърните изчисления, които могат да донесат значителни ползи на бизнеса. Базираните на контейнери приложения използват сървъри, които компаниите не трябва да осигуряват или управляват, ускорявайки разработките, опростявайки DevOps и позволявайки на организациите да скалират, за да отговорят на неочаквано търсене. Същевременно се плаща единствено за използваните ресурси.

Безсървърните изчисления обаче крият два основни риска, с които компаниите трябва да се справят - от една страна, дълго работещите приложения могат всъщност да се окажат по-скъпи в подобна среда; а от друга има опасност да се създаде зависимост от един доставчик. Ако дадена компания пише код за специфична среда като Lambda на AWS и иска да се прехвърли към безсървърните услуги на Azure например, то може да има трудности при адаптирането на кода.

Основната стойност на безсървърните изчисления се крие в мащабирането, което позволява на компаниите да предоставят добро потребителско изживяване, когато е трудно да се предвиди колко ресурси ще са необходими. Експертите изтъкват, че безсървърните изчисления са най-подходящи при периодични натоварвания, и уверяват, че няма реален риск организациите да бъдат заключени с един доставчик.

Същевременно първите фирми, прилагащи този модел, вече отчитат резултатите - използване на ресурсите, гъвкавост и потребителско изживяване. Според експертите всеки бизнес, който пропуска безсървърните изчисления сега, ще изгуби в дългосрочен план. Съчетаването на тези решения с гъвките методологии през 2022 обещава да ускори скоростта за излизане на пазара и да подобри ефективността при разработката.

Снимки: Pixabay