Многооблачната среда е тук, но бизнесът подхожда плахо

Shutterstock

Многооблачната среда е тук, но бизнесът подхожда плахо

Мария Динкова
808 прочитания

Shutterstock


Използвате ли многооблачна среда? Ако да, сте едни от иноваторите, които не се страхуват да хванат вълната на последните тенденции. Ако не, това е вероятно решението, което ви липсва. 68% от компаниите очакват да работят именно в такива среда до 1-3 години, показват данните от проучването на Nutanix: Enterprise Cloud Index. Какво обаче е интересното в този тип платформи, какви са техните предимства и с какви предизвикателства се сблъскват компаниите по време на миграцията?

Статията е част от тематичния доклад на Digitalk "Системи за бизнес управление в облака и хибридна среда". Изданието е със свободен достъп и може да бъде намерено в библиотеката на Digitalk.

С развитието на облачните технологии водещи бяха решенията, базирани на публичния облак, и именно към тях се насочваха повече компании. Когато обаче става дума за развитие на бизнеса, в дигиталната епоха започва все повече да възниква нуждата от разпределяне на работата и процесите между различни среди, а именно чрез съчетаване на услугите на две, три или повече публични облачни платформи, сред които най-популярните са Google, Microsoft, Amazon. Всъщност крайната цел за всяка компания, избрала подобен подход, е да намали своите разходи, да гарантира по-голяма бързина на своите услуги, да понижи риска от загуба на данни и да се доближи до клиентите си.

По думите на Мария Рочкова, продуктов мениджър "Облачни услуги и ИТ" в Neterra, основното предимство е възможността компаниите да избират между различни облачни платформи, в които да разполагат спрямо нуждите си отделните приложения. Например в една среда може да се съхраняват данните, друга да се използва за видеоконферентна връзка или пък само като инфраструктура. "Не е задължително многооблачните среди да са собственост на една компания, те в повече случаи са разпределени между различни, защото това от своя страна намалява риска от загуба на данни. Когато рискът е разпределен между различни компании, ако случайно нещо се случи с единия облак, тогава сигурността на данните е гарантира от другата, която се намира на различна локация и има съвсем различна инфраструктура", обяснява Рочкова.

Според изследването на Nutanix, проведено сред 1700 ИТ лидери по света, през миналата година почти половината компании не са използвали публичен облак (47%), докато 25% са разчитали на един, 14% а два и 12% на три. Очаква се през следващите 12 месеца това да се промени, като се предвижда значителен ръст при компаниите, които ще приложат многооблачен подход - около половината фирми ще предпочетат два или три облака. В същото време 91% от организациите вече са мигрирали едно или повече приложения в нова ИТ среда през последната година.

Българският пазар

Според Здравко Николов, изпълнителен директор на "Equinix България", страната ни трябва да наваксва, що се отнася до настоящата употреба на многооблачната среда и като цяло на облачните решения. За целта всички процеси в компаниите трябва да бъдат дигитализирани, ИТ ресурсите да бъдат интегрирани с тези на партньорите и бизнесът изцяло да работи на светло. "Индустрията има нужда от конкретни софтуерни апликации, които заместват тефтерите и правят работата по-лесна, по-евтина, по-надеждна, по-мащабируема, по-бърза. Тези апликации са най-различни и имат най-различни изисквания към средата, в която живеят. Ако имате само една апликация - например само електронна поща или "счетоводство", или "склад", най-вероятно или ще я инсталирате на някакъв сървър в предприятието, или ако някой ви е посъветвал, може да го сложите "при доставчика", което може и да е облак, но може и да не е", посочва експертът.

В този смисъл често добрите примери у нас идват от външен опит - чужди предприятия с присъствие в страната отварят своите системи, за да си съдействат с локалните български партньори. Разбира се, има и местни компании, които извършват всички свои нови инсталации в облака. Най-често водещи са организациите в сферата на услугите, които търсят скорост за прилагане на нововъведенията и промените. Най-силно в миграциите пък се представят фирмите в търговията и логистиката, тъй като те трайно се опитват да намалят активите си и основните си средства, за да подобрят финансовите си показатели. А когато разчитат на кредитиране и външно финансиране, големите разходи за бърза обезценка на ИТ активи са доста нежелани при тях.

От другата страна на спектъра се оказват организациите в силно регулираните отрасли, както и тези, при които конкуренцията не е висока, а именно енергетика, здравеопазване, банково дело. "Финансовият сектор е традиционно един от най-напредничавите, но значителните регулации забавят отварянето на инфраструктурата му към външни доставчици, особено при банките и застрахователите. Убеден съм, че множеството финтех доставчици ще имат много ясни демаркационни точки по подобие на операторите на пластични пари и на взаимодействието им с основните банкови апликации. Тоест ще бъдат разработени стандартни протоколи и методи за взаимодействие", посочва Николов. Той обаче изключва в близко бъдеще основните банкови приложения да бъдат мигрирани в облака.

Тази картина за българския пазар се потвърждава и от данните от годишното глобално проучване на Equinix за нагласите на дигиталните лидери за 2021 г. Българските респонденти споделят, че най-често правят внедрявания в частния облак (50%). На второ място са хибридните решения (29%), а многооблачната среда остава едва на трето място (27%). В същото време възприемането на мултиклауд стратегия не влиза дори в топ 10 на приоритетите им и само около 42% смятат, че това трябва да бъде приоритет в технологичните стратегии на техните организации. За българските респонденти топ приоритетите са регулаторна съвместимост с изискванията за защита на данните, подобряване на киберсигурността и повишаване на ефикасността.

Влиянието на пандемията

Пандемията имаше безспорно силно влияние за популяризирането на облачните услуги, след като ограничителните мерки принудиха много компании да преминат към изцяло дистанционен режим за дълъг период от време. Рочкова споделя, че през последните две години се наблюдава тенденция българските компании да се насочват към облака, за да останат техните бизнес процеси независими от обстоятелствата.

Освен това външните фактори доведоха и до промени в навиците и поведението на потребителите, което мотивира и търговците да започнат усилено да развиват свои онлайн стратегии. По думите на Николов 26% от дигиталните лидери в България са ускорили своите планове за цифровизация вследствие на пандемията. Той допълва, че недостигът на електронни компоненти и несигурността в сроковете на доставка на практически всички ИТ компоненти са накарали много компании да разгледат варианти за реализация на своите проекти в облака. Това от своя страна съкращава веригата на доставки и носи малко повече предвидимост.

Също така фактор за миграцията към един или няколко доставчика през тази година е и несигурността, особено на фона на войната в Украйна. "Хората имат едно наум, че могат да се случат такива бедствия, и предпочитат да разпределят риска на различни места, както и средствата, които влагат. Над 50-60% започват да се ориентират към този тип разпределяне на своите ресурси в различни облачни среди", уточнява Рочкова.

И двамата експерти смятат, че въпреки тласъка на скорошните събития по-активното използване на многооблачните платформи у нас ще се разгърне по-широко през следващите между две и четири години. Всъщност с появата на все повече приложения, които "живеят" само в облака, преходът за бизнеса ще се случи по естествен път. Например вече голяма част от IoT продуктите се предлагат само върху облак, а същото се отнася и за мрежовото оборудване. Дори най-обикновената камера за видеонаблюдение идва с лиценз за китайски облачен доставчик за видеоархив и обработка за поне една година, разкрива Николов.

Предизвикателствата

Макар миграцията в облака да върви нагоре, компаниите се изправят пред редица предизвикателства, свързани с този ИТ модел. Изследването на Nutanix разкрива, че почти половината (49%) от анкетираните глобални ИТ лидери имат притеснения относно сигурността на своите данни и тяхното интегриране в различни облачни среди. Подобни тревоги се наблюдават и сред българските фирми.

Едно от основните опасения за организациите у нас е възможността за DDoS атаки, вследствие на които могат да загубят данните си или да бъдат прекъснати техните услуги, ако не бъдат осигурени надеждни защити. "Това да държиш информацията в офиса или в мазето си не е по-сигурният вариант, защото утре може да спре токът, да се развали нещо по тази машина, където си държиш информацията, и да я изгубиш. А когато използваш облачна среда, там данните се записват, например минимум три пъти на различни места, след това се прави бекъп на тази информация", посочва Рочкова. Тя допълва, че в облака никой друг не може да стигне до данните на дадена компания, освен това информацията е криптирана, а самите центрове за данни са с видеоохрана, ограничен достъп и защитен интернет.

Управлението на разходите в облака е другата голяма тема, която вълнува както глобалните организации, така и българските. Причината за това е трудното сравнение между два напълно различни подхода - поддръжката на собствен хардуер и абонаментното плащане за услуга. Експертът от Neterra дава за пример компания, която предпочита да си купи сървър, тъй като го приема за еднократен разход. След три години обаче гаранцията на устройството ще изтече и ако се повреди, ще трябва да се правят допълнителни инвестиции в ремонт и резервни части, т.е. необходими са последващи разходи за гарантиране неговата работоспособност. Освен това след 5 години сървърът ще е напълно остарял и ще трябва да се подмени отново. От друга страна, при облачните услуги се гарантира, че фирмата не само ще използва "последния писък" на техниката, но и ще може да надгражда или намалява използваните ресурси спрямо своите настоящи нужди. Подобна гъвкавост трудно може да се осигури с поддръжката на собствен хардуер.

Не на последно място голяма част от българските компании се сблъскват с проблеми, свързани и с липсата на специалисти по миграцията на проектите им в облачна среда, разкрива Николов. Целият процес налага отново да се извършат одити и сертификации, да се променят процеси и да се вземат под внимание нови рискове. "Към това трябва да прибавим разработчиците на български софтуер. Те по традиция не участват в изграждането на физическата ИТ инфраструктура. Малцина сред тях предлагат готов и проверен план за миграция към облак, в който е взето предвид всичко - комуникациите, сигурността, процеса по миграция, поддръжката, резервираността, оценката на експлоатационните разходи за дълъг период от време и т.н.", обяснява експертът. Именно затова в момента на пазара навлизат ново поколение системни интегратори, които вместо да продават хардуер и лицензи на традиционните водещи американски производители, продават консултации и проектират и мигрират услуги към облак.

Отговорът може би е хибриден

В тази връзка не е изненадващо, че за мнозинството от глобалните ИТ лидери (83%) идеалното решение се намира в хибридната многооблачна среда. С други думи, това са случаите, когато една или две публични облачни платформи се свързват чрез частен интернет с фирмената инфраструктура, която може да се намира в самата организация или да бъде изнесена в център за данни. Чрез подобна свързаност фирмите постигат търсените от тях сигурност на данните, контрол върху процесите и възможност във всеки момент да разширят своя бизнес, като го надградят чрез възможностите и инфраструктурата на публичния облак.

Например това е решението за компаниите, които искат да започнат да мигрират своите услуги, поддържани локално, в облака, но не могат да го направят поради страх за сигурността на данните или нужда от непрекъсваемост на услугите. В този случай част от приложенията и процесите, които са важни, могат да останат в офиса и да се създаде връзка между тях и облачната инфраструктура, където да се разположат апликациите, изискващи повече ресурси, изтъква Рочкова. По този начин се гарантира гъвкавостта, която организациите търсят в днешния дигитален свят.

Експертът допълва, че освен хибридни решения компаниите търсят и по-голяма свобода при управлението на различните платформи, за да могат да се фокусират върху основната си дейност. "Нашите клиенти започнаха да използват облачни платформи, които са извън нашата инфраструктура, извън България, но са дадени под наше управление, тъй като в повечето случаи клиентите не искат да се занимават с управлението на тези платформи, не е техният основен бизнес и искат да оставят тази работа в ръцете на хора, които знаят как да управляват техните услуги." Подобна тенденция се наблюдава и глобално, като 79% от запитаните споделят, че им липсват ИТ уменията, нужни да отговарят на бизнес изискванията, и е вероятно през следващите години опростяването на операциите да бъде в центъра на вниманието за много компании.

Верният път е индивидуален

Стигаме и до един от основните въпроси, които вълнуват компаниите - кое приложение в каква среда е най-добре да работи? Експертите са категорични, че няма универсално правило и отговорът е индивидуален за всяка компания. Крайната цел е организациите в максимална степен да се възползват от възможностите на публичния облак спрямо своята вътрешна инфраструктура. Разбира се, тук трябва да се има предвид, че даден софтуер може въобще да не е предвиден за облака, друг може да бъде адаптиран да "живее" там, а трети може да е изцяло разработен само за облака. Освен това може да се наложи да се комбинират услугите на различни доставчици в зависимост от това кои излизат по-изгодно.

Рочкова съветва, преди да се пристъпи към миграция в една или няколко облачни среди, задължително на първо място компанията да изготви точно и ясно описание на ресурсите, които се използват в момента. След това е добре да се проведат консултации с експерти, които да помогнат да се вземат точните решения спрямо конкретните нужди на фирмата. Основните въпроси, които трябва да се разгледат, включват каква информация ще се мигрира, какъв обем ще е, трябва ли се правят резервни копия и къде ще стоят те. Впоследствие на база на тази информация ще се извърши виртуализация от текущата среда към многооблачната.

Колко време ще продължи цялата миграция също е доста специфично спрямо големината на компанията и на нейната инфраструктура. В допълнение, ако трябва да се гарантира непрекъсваемост на бизнеса, самото прехвърляне на процесите трябва да бъде предварително планирано за извънработно време, което може да удължи преминаването към облака. Затова Рочкова препоръчва да се начертае подробен план за действие кое приложение къде и кога ще бъде преместено, както и каква ще бъде последователността. По този начин не само ще бъдат правилно разпределени процесите, но и компанията ще продължи да работи нормално, без да бъдат засегнати нейните услуги от миграцията.

В бъдеще

Със сигурност бъдещето е в облачните технологии и все повече компании ще се отказват от отговорността да поддържат собствена инфраструктура, за да се съсредоточат върху основния си бизнес. Засега обаче все още се намираме в онзи преходен период, когато облакът не може да погълне всички процеси. Една част от тях ще продължат да работят върху физически сървъри и комуникационно оборудване, които са собственост и се поддържат от самите компании.

По думите на Николов организациите още дълго ще използват подобни хибридни решения, а основната движеща сила ще бъдат приложенията, създавани в облака. "Делът на собствените физически ресурси постепенно ще намалява, а корпоративните ИТ системи ще са в много по-голяма степен системи за взаимосвързаност на приложения, работещи върху различни облаци, и ще има все по-малко физическо съхранение и обработка на информацията на място. Големият ръст в ИТ се очаква не от миграцията на тези задачи върху облак, а на нови апликации и решения като IoT, автономните коли, интелигентните градове, които потенциално ще генерират несравнимо по обем спрямо днес количество данни. Именно за собствеността и неприкосновеността на тези данни ще е истинската битка", заключава той.

Използвате ли многооблачна среда? Ако да, сте едни от иноваторите, които не се страхуват да хванат вълната на последните тенденции. Ако не, това е вероятно решението, което ви липсва. 68% от компаниите очакват да работят именно в такива среда до 1-3 години, показват данните от проучването на Nutanix: Enterprise Cloud Index. Какво обаче е интересното в този тип платформи, какви са техните предимства и с какви предизвикателства се сблъскват компаниите по време на миграцията?

Статията е част от тематичния доклад на Digitalk "Системи за бизнес управление в облака и хибридна среда". Изданието е със свободен достъп и може да бъде намерено в библиотеката на Digitalk.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК