Супероблакът – следващата еволюция в изчислителните възможности

Pixabay.com
geralt

Супероблакът – следващата еволюция в изчислителните възможности

Мария Динкова
468 прочитания

Pixabay.com

© geralt


Използването на облачните услуги достигна нови хоризонти през последните две години, а преминаването към дистанционна и хибридна работа даде силен тласък на компаниите да интегрират подобни решения. Широкото използване на множество облачни услуги на различни доставчици обаче създава и нови предизвикателства. Колкото повече облаци и инструменти фирмите добавят към своите среди, толкова по-трудно става тяхното управление, видимостта намалява, а гарантирането на защита се усложнява.

Затова много организации въвеждат стратегии за многооблачни среди, за да останат конкурентните и да улеснят въвеждането на иновации, но това обикновено не стига. В тази връзка все повече в технологичната сфера навлиза концепцията за супероблака, а терминът вече е възприет от редица големи играчи като Dell, HPE, Red Hat и други.

Супероблаците се разглеждат като решение на увеличаващите се предизвикателства на мнооблачните среди - и по-конкретно на факта, че облачните архитектури стават по-големи и тежки, а с това разходите излизат извън контрол, производителността намалява и уязвимостите растат. В този смисъл супероблакът се използва като термин, за да опише еволюиращата архитектура на изчисленията.

Какво е супероблак?

На практика супероблакът е абстрактен слой през всички облачни инфраструктури, който свързва всички процеси на компанията в облака и в инсталациите. Вместо да се използват различни облаци за отделните услуги, всички облаци могат да работят заедно като една платформа. По този начин фирмите могат да се местят между различните облачни доставчици, използвайки стандартизиран набор от API-та, за да оркестрират всичко с интерфейс за самообслужване.

На практика супероблакът е нова изчислителна архитектура, която позволява да се създаде глобална система, обхващаща повече от един облак. Той е следващата стъпка след днешните многооблачни и хибридни изчислителни модели.

За съжаление обаче създаването му не е толкова лесна задача и повечето компании нямат парите и ресурсите да го постигнат. Освен това липсата на ключови умения в компаниите пречи те да създадат свои собствени супероблаци.

Защо са нужни супероблаци?

Първоначално компаниите имаха хибридни облачни стратегии, като работните процеси бяха разделени между системите в инсталациите и услугите на даден облачен доставчик. Поради различни причини - включително набор от опции, избягване на риск и други фактори - фирмите започнаха да добавят повече доставчици и преминаха към многооблачни среди.

Управлението на този тип среди обаче е скъпо и сложно, тъй като всеки облачен доставчик има различна методология, операционни системи, събиране на данните и т.н. Според някои цената на този тези архитектури може да се окаже дори по-висока от поддържането на системи изцяло в инсталациите. Освен това силозите от данни могат да затруднят фирмените процеси, а управлението на всички инструменти често изисква и разнообразни умения.

Именно и затова компаниите започват да търсят начини да управляват всички облаци от едно място с пълна видимост и съвместимост между тях. Супероблакът е подходящо решение, защото представлява архитектура, имаща за цел да създаде една-единствена среда, в която да се управляват работните процеси и данните, премахвайки сложността, ускорявайки разработката на приложения и оптимизирайки операциите.

Как функционира?

Супероблакът използва набор от услуги в повече от един облак, което позволява на потребителя да се възползва от тях, без да е необходимо да има специфични знания и експертиза за облачната инфраструктура. Той ще улесни споделянето на данни, преместването на работата, прилагането на фирмените политики, както и гарантирането на сигурността.

Някои доставчици на софтуер като услуга вече предлагат подобни възможности, за да въведат разпределени решения между облачни платформи и да ги разширят до периферията. Но като цяло супероблакът тепърва предстои да се развива, а дори технологичните гиганти са далеч от неговата реализация. Техните облаци често са сравнявани с градини със стени, в които компаниите са подтиквани да държат данните си. С други думи, колкото по-хомогенни са тези области, толкова по-добро изживяване по отношение на представяне, сигурност и разходи могат да предложат.

Въпреки това не всички данни ще се окажат в публичните облаци и решения като Amazon Outposts, Azure Arc и Google Anthos вече са индикация, че гигантите ще разширят своите облаци. Това обаче ще отнеме време и засега поне големите технологични компании, изглежда, сякаш са по-фокусирани върху осигуряването на инструменти, които ще позволят на другите да създадат супероблаци върху техните платформи.

Използването на облачните услуги достигна нови хоризонти през последните две години, а преминаването към дистанционна и хибридна работа даде силен тласък на компаниите да интегрират подобни решения. Широкото използване на множество облачни услуги на различни доставчици обаче създава и нови предизвикателства. Колкото повече облаци и инструменти фирмите добавят към своите среди, толкова по-трудно става тяхното управление, видимостта намалява, а гарантирането на защита се усложнява.

Затова много организации въвеждат стратегии за многооблачни среди, за да останат конкурентните и да улеснят въвеждането на иновации, но това обикновено не стига. В тази връзка все повече в технологичната сфера навлиза концепцията за супероблака, а терминът вече е възприет от редица големи играчи като Dell, HPE, Red Hat и други.

Най-новото

Google инвестира в стартъпа Anthropic, ще конкурира ChatGPT

Google инвестира в стартъпа Anthropic, ще конкурира ChatGPT

  • 0
  • 196









Още от Digitalk ›
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК