Професионалните услуги, банкирането и дискретното производство ще продължат пък да бъдат водещите индустрии, инвестиращи в услуги в публичния облак. Според данните на анализаторската компания те ще отговарят за 36% от всички разходи за публични облачни услуги през 2023 г.

В същото време ситуацията за облачният пазар в Европа остава напрегната заради ефекта на множество фактори, някои от които имат положително, а други отрицателно влияние. От една страна, високата инфлация, кризата с разходите, енергийните цени и политическото напрежение в Източна Европа ще подсилят нестабилността на бюджетите и ще променя ИТ плановете. От друга страна, засиленият фокус върху по-икономичните ИТ решения, хибридната работа и ускоряването на дигиталната трансформация ще увеличи инвестициите в облака през следващите години.

"С отшумяването на преките последствия от пандемията нейните косвени ефекти се превърнаха в нови предизвикателства, включително недостиг на квалифицирани кадри, висока инфлация и потенциални сценарии за рецесия, които ще окажат влияние върху инвестициите в технологии. Въпреки това фокусът върху облака ще продължи, като компаниите ще използват неговите възможности, за да намалят ИТ разходите си", отбелязва Андреа Миноне, мениджър проучвания в IDC UK. По думите на експерта европейските индустрии все по-често ще пренасочват усилията си към облачни услуги, които изискват по-ниски капиталови разходи от традиционните ИТ решения.

Друга трансформация, която насърчава увеличаването на разходите в облака, е ръстът на обема и консумацията на данни, пред която са изправени много индустрии. Това води до засилен фокус върху тяхната защита и изискванията за съответствие. В този смисъл европейските компании ще продължат да инвестират в облака с цел подобряване на управлението и сигурността от гледна точка на законите за неприкосновеност на данните.