Зелената трансформация на телекомите и залезът на наследените мрежи

Операторите идентифицират и възприемат многобройни мерки за енергийна ефективност, една от тях е отказът от старите технологии

от Иван Гайдаров

23 септември 2021 10:30

През последните години програмите за опазване на околната среда, социалната сфера и добро управление си проправят път към върха на списъка с приоритети за повечето организации. Не е изненадващо, че въпросът как организациите могат да подкрепят усилията за справяне с изменението на климата е в центъра на много дискусии и кара мобилната индустрия да бъде една от първите, които се привеждат в съответствие с целите на Парижкото споразумение за климата от 2015 г.

Зелена трансформация. Знаеше ли?

През февруари 2019 г. бордът на GSMA, от името на целия сектор, си постави амбициозната цел мобилната индустрия да достигне нулеви нетни емисии на въглерод най-късно до 2050 г. Тази амбиция е подкрепена от създаването на научнообосновани пътни карти и крайни цели, както и от поетапни насоки за операторите, за да могат те да приведат своите цели за намаляване на въглеродния отпечатък към общата стратегия на GSMA.

Това доведе до ясен ангажимент от страна на индустрията - от април операторите, представляващи 65% от пазара на мобилни устройства (по приходи), са се ангажирали с научно обосновани цели за намаляване на въглеродните емисии и нулеви нетни емисии като цяло. Това е отразено и в резултатите от последното проучване на GSMA, според което повече от 50% от анкетираните оператори идентифицират устойчивостта/енергийната ефективност като един от основните приоритети за трансформация на мрежата.

Някои оператори дори са поставили амбициозни срокове за постигане на нулеви нетни емисии още в периода 2025-2030 г.

На този фон операторите идентифицират и възприемат многобройни мерки за енергийна ефективност, като например използване на възобновяеми енергийни източници, подобрения на ниво инфраструктура - нови литиево-йонни батерии, модели за "сън" и "събуждане" за спестяване на енергия с помощта на AI, енергоефективно оборудване и модернизиране на мрежи чрез изваждане от употреба на стари и наследени мрежи.

Тези мерки проправят пътя за операторите да постигнат целите си за енергийна ефективност и са причина новините за "зелени телекомуникации" да станат част от ежедневния новинарски поток.

И какво от това?

Все по-голям брой оператори се ангажират с намаляване на въглеродните емисии по пътя към своите цели за устойчиво развитие, експериментирайки в името на по-нататъшна ефективност. Това не само помага за борбата с изменението на климата, но също така има положителни последици за самите оператори.

За един телекомуникационен оператор максималното потребление на енергия се случва на ниво мрежа, главно RAN (вариращо от 70% до 90% от общото потребление на енергия). Следователно мерките за енергийна ефективност, прилагани от операторите, могат да доведат до значителни икономии на разходи.

Но какво друго трябва да направи индустрията, за да постигне тези цели?

Операторите работят с множество партньори (доставчици на инфраструктура, центрове за данни на трети страни и външни бизнес операции), за да доставят своите продукти и услуги. Следователно е наложително всички участващи партньори да работят заедно, а не в изолация, за да приведат в съответствие своите модели и да постигнат отрасловите цели за нулеви нетни емисии. Общата рамка трябва да обедини всички партньори и да съгласува техните цели и задачи.

В същото време списъка на общоприетите ключови показатели за ефективност (KPI) заедно с техните дефиниции и критерии за отчитане е важен за измерването на напредъка и позволява сравнение между отделните играчи.

Липсата на правилно дефинирани критерии за отчитане на KPI, свързани с грешни данни за консумираната енергия във всяка точка на мрежата, прави нещата много по-сложни. Ако обаче се подходи правилно, това ще бъде печеливш ход както за световната икономика, така и за телекомуникационната индустрия.

Годината на мрежовите залези.

Знаеше ли?

"Мрежовите залези" (процес, при който мрежовият оператор изключва инфраструктурата, необходима за работа на комуникационните устройства по дадена технология) също са част от основните мерки, използвани от операторите в техните инициативи за енергийна ефективност, но освен това те имат широкообхватно въздействие върху доставките на устройства, споразуменията за роуминг и разпространението на VoLTE.

Появата на LTE бележи началото на "залезите на мрежите", започвайки около 2009/2010 г., когато операторите затварят CDMA мрежите си с мотив разширяване на 3G или поддръжка на по-нови 4G мрежи. През 2015/2016 г. операторите налагат изцяло тази концепция, за да оптимизират своите планове за стартиране или разширяване на LTE.

Сега, когато 5G става водещ глобален стандарт, се очаква 2021 да е годината, в която ще видим как концепцията за залез на мрежите набира пълната си сила. В сравнение със спирането на 43 мрежи през последните шест години, затварянето на 35 само през 2021 г. представлява сериозен скок. През петгодишния период 2021-2025 г. се очаква да бъдат затворени общо 69 мрежи на 61 оператора.

Но какво стимулира зачестяването на "мрежовите залези" и кое е основното нещо, което операторите трябва да направят правилно, за да постигнат успех при подобна инициатива?

Извеждането от експлоатация на наследени мрежи предлага редица предимства за операторите:

- Спектърът може да бъде трансформиран за стартиране и разширяване на нови технологии.

- То допринася за постигане на целите за енергийна ефективност на операторите - стандартите и инфраструктурните изисквания за по-новите технологии позволяват по-ниска консумация на енергия за бит данни, както при стандарта NR при 5G.

- Наследените мрежи обикновено работят в ниско- и средночестотни ленти. В същото време повече от 50% от 5G инфраструктурите са в обхватите от 3,5 GHz до 3,7 GHz, което прави наследените ленти идеални за подобряване на покритието и капацитета на 4G и 5G мрежи.

- Когато застаряващите 2G/3G мрежи изяждат значителна част от оперативните разходи на един оператор, иновативните инфраструктури на 4G и 5G като OpenRAN, RIC и базирани в облака мрежи са добра причина за спиране на наследените инфраструктури.

Тези предимства, съчетани с факта, че операторите в много страни все още нямат достъп до специфичен за 5G спектър, оправдават отказа от наследени мрежи в името на стартирането на нови, базирани на съвременни технологии.

Звучи като перфектен сценарий, нали?

Но това, което често остава скрито на фона на ползите, са предизвикателствата, свързани с процеса по осъвременяване на телекомуникационната инфраструктура. Пълното изключване на дадена мрежа е сложен процес и обикновено отнема години. Преходът на крайните потребители към новата инфраструктура е управляем чрез различни промоции за мобилни телефони и планове процес, но прехвърлянето на корпоративни или IoT клиенти може да бъде дълъг и трудоемък проект, като се има предвид зависимостта им от евтини 2G устройства и мрежи.

За да се гарантира, че няма проблеми с клиентите, наложително е операторът да извърши подробна оценка на риска и напълно да планира всички последици, включително изискванията за нови устройства, поддръжка на VoLTE и т.н. Целият процес на преход трябва да бъде планиран внимателно, като същевременно се гарантира навременна комуникация със засегнатите клиенти и предоставяне на съвети и поддръжка, които да гарантират безпроблемен преход.

Анализът е Mobileworldlive.com

Снимка на F. Muhammad от Pixabay