Модернизирано образование и предпазване от риска от наводнения сред претендентите от публичния сектор

Друг проект пък, който позволи адекватна реакция на образователното министерство по време пандемията, която изгони учениците и учителите от класните стаи, пък се оказва замислен и започнат далеч преди началото ѝ

Не на последно място е важно, че един от проектите е в подкрепа на българската наука. Благодарение на спътникова комуникационна система изследователи в световния океан и Антарктида имат на разположение постоянна интернет свързаност.

МОСВ със система за управление на риска от наводнения

За да подобри управлението на този риск и за да отговори на редица нормативни изисквания, през 2022 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) внедри иновативна система. Тя представлява интегрирана междуведомствена платформа за ефективно и прозрачно управление на всички процеси и данни, свързани с риска от наводнения в България.

Фотограф: StockSnap

Source: Pixabay.com

Системата е базирана на платформата ArcGIS, позволява обмен на данни и подобрява сътрудничеството между всички заинтересовани страни, имащи отношение към плановете за управление риска от наводнения, сред които МОСВ, басейнови дирекции, МВР, общински и областни администрации, инфраструктурни дружества, граждани, бизнесът и други.

Основната цел на проекта е да се разработи и стартира информационна система, в която да се интегрират и управляват всички данни и процеси, свързани с риска от наводнения на територията на България. За целта от МОСВ се обръщат за съдействие към експертите от страна на "ЕСРИ България", които имат опит в проектирането и разработването на информационни системи в сферата на околната среда. Изпълнението на целия проект се случва в рамките на 12 месеца, следвайки световно утвърдени методологии за управление.

Първоначално екипите стартират с анализ на работните процеси, свързани с управление на риска от наводнения, нормативната рамка и взаимодействието между административните единици, имащи отношение (МОСВ, Изпълнителната агенция по околна среда, басейнови дирекции и др.). След това преминават към проектиране на архитектурата на системата и пространствената база данни, които да отговарят на установените работни процеси, на регулаторните изисквания и наличните в административните единици данни.

Следващият ключов етап от проекта включва обслужване на работните процеси и интегриране на всички данни, имащи отношение към управление на риска от наводнения. Не на последно място, провежда се и обучение за работа с новата система на експертите от МОСВ и басейнови дирекции, които я ползват и имат пълни права да качват и обработват база данни или информация, постъпваща от останалите заинтересовани страни.

Платформа на МОН модернизира образованието

Дигиталната трансформация обхваща всички сфери на живота и ежедневието, като сферата на образованието не е изключение. Осъзнавайки това, от Министерството на образованието и науката (МОН) през есента на 2019 г. стартират проект, имащ за цел да създаде широка основа за дигиталната трансформация и модернизация на образователния процес в България. Работата започва преди началото на пандемията, която принуди всички, включително образователната система, бързо да преминат в нов режим на работа.

null

Фотограф: HtcHnm

Source: PixaBay.com

Чрез платформата учители могат да разработват дигитално образователно съдържание, което да използват в образователния процес. След оценка за съответствието му с утвърдените учебни програми на МОН и добрите педагогически практики по специално създадена методика одобреното съдържание ще се публикува на платформата за национално ползване. В рамките на проекта се проучват, селектират и адаптират стойностни дигитални образователни ресурси с отворен достъп. След контрол от страна на МОН одобрените ресурси се публикуват в платформата за свободно ползване.

Най-видимата за обществото част от целия проект "Образование за утрешния ден" е модул, наречен "Дигитална раница". Той има основната роля да филтрира съдържание и да предлага на ученика това съдържание, което е релевантно към неговата програма и текущ прогрес спрямо седмичното му разписание. Родителите също са сред основните ползватели на платформата и имат достъп до конкретни данни за прогреса на децата си, както и свързаната с това информация за разписание, оценки, обратна връзка за ученика и др.

Още в началото на проекта от МОН стигат до извода, че използването на облачни технологии в образованието ще осигури достъпност, актуалност и управление на образователните ресурси - основа за качествено образование. За изграждане на облачната инфраструктурата е доставено оборудване и софтуер от "Контракс" АД и "Стемо" ООД. Зад реализацията на модула "Дигитална раница" пък стои консорциум с изпълнители "Телелинк Бизнес Сървисис" ЕАД и "КЕЙСИЕМ" ЕООД.

Непрекъсната връзка в океана и на остров Ливингстън

В края на 2022 г. първият в морската история на България военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" се отправи на първата си научна мисия в Световния океан и бреговете на Антарктида. Крайната му цел е българската база на остров Ливингстън в Антарктида.

null

Екипажът на кораба и българските учени на борда се нуждаят от достъп до интернет и от гласови услуги по време на целия маршрут, както и да провеждат безпроблемно научноизследователските дейности на мисията и да поддържат връзка с българската антарктическа база. За целта Висшето военноморско училище и "Орбитъл Кънект" ООД внедряват на научноизследователския кораб различен тип спътникови комуникационни мрежи, които да кореспондират с очакванията на клиента.

Сред основните задачи е вземането на проби от дънните утайки около остров Ливингстън, за да се види дали и там има замърсявания. Ще бъдат проучвани флората и фауната в утайките, а на сушата българските полярници ще продължат да изучават потенциални залежи от полезни изкопаеми около българската база.

Проектът включва проектиране, изграждане, инсталиране и конфигуриране на сателитни комуникационни услуги и хардуер за пренос на данни за нуждите на кораба. За целта Висше военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" и компанията "Орбитъл Кънект" внедряват на научноизследователския кораб различен тип спътникови комуникационни мрежи.

Дейностите включват още проектиране, изграждане, инсталиране и конфигуриране на сателитни комуникационни услуги и хардуер за пренос на данни за нуждите на българския научноизследователски кораб, плаващ до Антарктида, през спътници на геостационарна и ниска наземна орбита в мрежите на сателитните оператори Iridium, Inmarsat и SES. Проектът обезпечава телекомуникационните нужди на кораба с глобално спътниково покритие от пристанището във Варна до остров Ливингстън на Антарктида.