Споразумението между съдружниците на стартъпа създава яснота в отношенията им

Зад създаването на всеки стартъп стоят много идеи, проучвания, дълги часове в разговори и срещи и в повечето случаи приятели. И за да се превърнат тези идеи и приятелски отношения в бизнес, е необходимо да се премине през редица правни стъпки. Представяме ви две компании, които споделят какви са били техните стъпки при създаването на стартъпа: "Агринайзър", платформа за търговия със зърнени, маслодайни и бобови култури, и Foodobox - приложение, което свързва крайните потребители със собствениците на заведения и магазини и предлага непродадената в рамките на деня храна с отстъпка.

Кои бяха вашите първи правни стъпки?

"Първите правни стъпки, които предприех при създаването на стартъпа, бяха свързани с регистрацията на компанията като юридическо лице в съответните органи. При нас специфичното е, че "Агринайзър" като компания е базирана в Англия, а в последствие направихме и дъщерно дружество в България. В зависимост от държавата, където е регистрирана компанията, процедурата може да включва избор на правна форма на компанията, създаване на устав, регистрация в съответния търговския регистър, получаване на данъчен номер и други документи. Съответно откриването на банкови сметки, структурирането на счетоводство, регистрацията на търговска марка и други такива механизми трябваше да бъдат съобразени при създаването на компанията", разказва Кристиан Иванов, основател и изпълнителен директор на Agriniser.

"За Foodobox като стартъп, който се занимава с посредничество между заведения за хранене и крайни потребители, и при който е включена продажбата на храна с наближаващ срок на годност, бе важно да се защитим легално от потенциални рискове, свързани с качеството на храната, потенциални натравяния и т.н. Затова първата стъпка, която предприехме в легален аспект, бе да се обърнем към адвокатска кантора за изготвяне на общи условия, които регламентират в кого е отговорността по веригата и как се действа при потенциални усложнения", отговаря Джейн Димитрова, съосновател на Foodobox.

Как регламентирахте отношенията между съдружниците?

И двете организации споделят мнението, че създаването на споразумение между съдружниците е необходим и полезен ход, който помага на съдружниците да разпределят задълженията и да регламентират взаимоотношенията си.

"Смятам, че това е необходимо за яснота и прозрачност в отношенията между съдружниците и за предотвратяване на бъдещи конфликти. Структурата във времето става и по-сложна, когато в компанията влязат и институционални инвеститори, и тези отношения задължително се обличат в правна форма, за да има ясни правила и прозрачност", обяснява Кристиян Иванов. Чрез такъв вид споразумение Agriniser регламентира отношенията между съдружниците. В него са описани правата и задълженията на всяка страна, условията за влизане и излизане на нови или настоящи съдружници, процедурите за разрешаване на спорове и др.

"В началото бяхме трима съдружници във Foodobox, но тъй като се познавахме отскоро, за нас беше ключово да си разделим отговорностите и да създадем по-специализиран дружествен договор и анекс към него, в които да опишем ясно кое лице за какво отговаря, нещо като длъжностна характеристика, за да имаме разписано черно на бяло разделението в екипа", разказва Джейн Димитрова. Впоследствие това се оказа полезен ход, тъй като компанията се разделя с единия от съдружниците, който не изпълнява отговорностите, които е поел по договор.

Други политики и договори

Изграждането на правната рамка от "Фуудобокс" започват с общи условия за партньори и клиенти, впоследствие - дружествен договор между съдружниците, а с развитието на компанията - договор за присъединяване на нови инвеститори, който определя правата им, процедурите по вземане на решения и т.н. и се оказва ключов.

В "Агринайзър" още от началото са заложили и други типови договори и политики, като например договор за конфиденциалност (NDA) с потенциални партньори, договор за разработване и управление на интелектуалната собственост, политика за защита на личните данни на клиентите, условия за ползване на услугите на платформата и други. Тези документи, по думите на изпълнителния директор Кристиян Иванов, са важни за предотвратяване на изтичането на информация, за защита на интелектуалната собственост на компанията, за защита на личните данни на клиентите и за детайлното разясняване на услугите, които предлагат на потребителите.

Защо е необходим правен консултант?

"Определено няма как човек да е специалист във всичко. Разбира се, има набор от стандартни бланки и договори в интернет, които са достъпни до всеки, но ако търсим по-персонализирано и адекватно за случая решение, помощта от специалист е ключова. Ползвали сме консултанти по интелектуална собственост, по търговски марки, по търговско право и т.н., а сме едва на година и половина", завършва Джейн Димитрова.

Според Кристиян Иванов стартъп компаниите трябва да потърсят правен консултант, за да се уверят, че всички правни изисквания са изпълнени както трябва и за да получат правилната подкрепа в процеса на развитие на бизнеса. "Правният консултант може да помогне на стартъп компанията да се защити от различни правни рискове и да даде стратегически съвети, особено когато компанията се развива бързо и има намерения да излиза на нови пазари или пък да привлича инвеститори. Аспектите са много и строго индивидуални за всеки бизнес и затова достъпът до подходящ правен консултант е от съществено значение", завършва той.

Статията е част от съвместния проект на Digitalk с Адвокатско дружество "Динова, Русев и съдружници". В рамките на няколко епизода на подкаста ICTalks и няколко тематични статии, до края на годината ще засегнем различни правни предизвикателства, пред които са изправени стартъпите, и как те могат да бъдат разрешени. Вторият епизод по темата може да видите и чуете тук.