България е над средното европейско ниво в областта на отвореното банкиране

България е над средното европейско ниво в областта на отвореното банкиране, като се нарежда пред редица държави от южната и средната част на континента. Това стана ясно по време на уебинара "Отворено банкиране и дигитализация на парите", който се проведе в рамките на инициативата Digitalk&A1 Awards. Гости в третия заключителен уебинар от програмата бяха Маргарита Стоянова, директор на дирекция "Дигитални услуги и Център за обслужване на клиенти" в "Инвестбанк", и Михаел Михайлов, директор "Бизнес развитие" на IRIS Solutions.

"Преди няколко месеца участвахме като членове на Европейската дигитална финансова асоциация в Брюксел на среща с ЕК във връзка с актуализацията на PSD2 заедно с колеги от цяла Европа - от скандинавските страни до Испания, разказа Михаел Михайлов. Те споделиха какво е състоянието на интерфейсите в съответните държави. В България нивото е над средното европейско." Той допълни, че въпреки че все още не сме достигнали равнището на скандинавските държави, в техническо отношение се намираме пред страни като Чехия, Австрия, Унгария и Румъния. По-фрагментираният пазар и липсата на сериозна движеща сила са сред причините отвореното банкиране в северната ни съседка да не успява да развие потенциала си. Неразпознаването на възможността от страна на по-малките банки също е бариера пред развитието на процеса, стана ясно още по време на уебинара.

"Тук имаме голяма подкрепа от страна на регулатора - БНБ. Самите те се обърнаха за помощ да следят процеса на отвореното банкиране, защото нямат техническия капацитет, коментира Михаел Михайлов. ю"Заедно с колегите от БОРИКА се постарахме да подпомогнем активно както регулатора, така и банките, като осигурим на цялата екосистема качествено ниво на работа на интерфейсите."

За да се обединят всички участници в отвореното банкиране у нас, е създаден портал openbanking.bg. Чрез него може да се следи състоянието на интерфейса на съответната банка, което дава и на регулатора технически инструменти за контрол.

Бавен старт

Отвореното банкиране стартира в края на 2019 г. на всички пазари, влизащи в обхвата на директивата PSD2, сред които и България. Първите реални услуги обаче започнахме да виждаме едва наскоро, като забавяне имаше не само у нас, но и във всички останали държави.

"Отвореното банкиране тръгна трудно, защото в момента, в който се реализира втората платежна директива, тя не беше добре споделена с всички участници на пазара. На тях това им беше спуснато като още една регулация, без да им бъде достатъчно добре обяснено каква е дългосрочната идея и голяма част от тях подходиха регулаторно - спазиха изискването, но без да подхождат с необходимата визия.", обясни Михаел Михайлов. Според Маргарита Стоянова банките вече разпознават отвореното банкиране като възможност и започват да предлагат услуги на негова база. "По проучвания всяка фирма има сметки в поне две банки и става много удобно на едно място да следиш движенията и салдата и да инициираш плащания", коментира тя. "С мултибанкингът, който е фундаментът на отвореното банкиране, можем да персонализираме услугите към нашите клиенти. След анализ може да се предложат подобряване на разходите, цялостно обслужване за начина на разходване", допълни Маргарита Стоянова.

По наблюдения на Михаел Михайлов, в момента процесите за кандидатстване за кредити са в стихията си, като хората все повече търсят възможност да получат услугите в мултибанкинг среда от банките. Мултибанкингът е фундаментът, на база на който могат да бъдат надграждани много други услуги.

"В големите банки имаше визия за това как да се случи отвореното банкиране. В техническо изпълнение не можем да сложим малките и големите банки на една основа. Имаше малки банки, които много добре си бяха построили нещата, разказва Михайлов. Първата банка, която ние интегрирахме, е "Инвестбанк". Имаше големи банки, за които не мога да кажа същото. При големите банки се наблюдава и тази трудност с груповите решения и групова поддръжка, което понякога забавя процеса на откликване на даден проблем."

Сигурността

Освен че проправи пътя на отвореното банкиране, директивата PSD2 имплементира задълбоченото удостоверяване на идентичността, което създава сигурен и стабилен механизъм за споделяне на данни от страна на клиентите. Изискването е нивото на сигурност при услугите на базата на отворено банкиране да е същото като при останалите канали - интернет и мобилно банкиране и картови плащания.

В момента сигурността при отвореното банкиране е по-голяма, защото в процеса на реализация на услуга, базирана на отворено банкиране, клиентът не споделя чувствителни данни, стана ясно по време на уебинара. Това е така, защото, ако споделя данни, това се случва в средата на банката и не достигат нито до партньорската среда, нито при компаниите посредници.

Мястото на изкуствения интелект

"Мултибанкингът е първото нещо, което сме изградили. След това трябва да направим анализ на действията на клиентите, за да можем да ги подпомогнем. Можем да включим изкуствен интелект за този анализ", разказа Маргарита Стоянова. След като анализът е готов, AI може да бъде полезен и при избора на най-подходящите предложения за всеки клиент, допълни тя.

Според Михаел Михайлов отвореното банкиране само открехва вратата пред отворения свят на финансите и данните. "Тепърва със стартирането на отворените данни и отворените финанси, ние ще имаме достъп до всички наши данни, които съществуват за нас в света, който ни обкръжава. В един момент ни е необходимо да ползваме тази информация максимално добре за нас. Тук е ролята на изкуствения интелект, който ще може много лесно и бързо да анализира тези данни и да даде възможност за реализация на най-добрата услуга за нас."

По неговите думи "данните в банковите транзакции са една книга, която е написана, но някой трябва да я прочете и да я структурира. Ние работим да категоризираме ясно тези данни". Категоризираните данни от своя страна лесно могат да бъдат използвани от алгоритми и комбинирани с различни източници на данни да създадат готов продукт за конкретния клиент.

Ревизия на платежната директива

Според неофициални данни 28 юни т.г. ще бъде публикувана актуализация на втората платежна директива. Очаква се с нея да се изчистят част от съществуващите недостатъци на директивата и като процеси, и като указания. Според специалистите вероятно ще бъде разширен и обхватът на данните, които банките ще споделят през своите интерфейси. В момента банките предоставят информация само за платежните сметки, но се предполага, че актуализацията ще разшири обхвата и до спестовните сметки, включително и депозитните.

"Следващата фаза, която наричаме фазата на отворените финанси, вероятно ще се появи с друг акт, различен от платежната директива. В нея ще бъдат задължени и останалите участници във финансовия свят да създадат интерфейси, които да споделят такъв тип информация - инвестиционни посредници, застрахователи, небанкови кредитни институции, пенсионни фондове и т.н.", разказа Михаел Михайлов. "Това е по пътя към отворените данни, когато ще бъдат включени и всички компании, предоставящи услуги на крайни клиенти - комунални компании, телекоми, дружества за електроенергия", допълва той.

Според Маргарита Стоянова от гледна точка на банките отвореното бъдеще е в използването на всички инструменти, които ще им се предоставят. "Очакваме регулаторът в лицето на Европейската централна банка да ни помогне да градим тези услуги, естествено, като се съблюдава сигурността", допълни тя.

Прогнозата на експертите е, че във времето банките ще се оформят като стълбове на финансовата система, защото силната регулация и изградените системи им позволяват да гарантират стабилността на финансовия свят. Тази структура обаче им пречи да бъдат новативни и бързи отново заради тежките регулации. За разлика от тях финтех светът не подлежи на толкова сериозни регулации, което му позволява да бъде по-бърз и адаптивен и да създава продукти. В бъдеще именно финтех ще бъде в основата на новите продукти, а банките ще осигурят тяхната дистрибуция до клиентите, заключиха участниците в уебинара.

Целият разговор по темата може да видите в записа на уебинара в YouTube канала на Digitalk.bg