INTER DRONE EXPO: Как дроновете променят бизнеса и света около нас

С.Н.: Inter Drone Expo се различава по много неща от останалите международни дрон-изложения, които се провеждат по света, но най-вече по обхвата си. Ние сме организирали абсолютно всички потенциални изложители от бизнеса в България, които имат интерес както за внос, така и за производство на специализирани дистанционни управляеми системи.

С.С: В рамките на форума са предвидени и съпътстващи спортни мероприятия. Те са по-скоро в сферата на хобито, но всъщност дроновете тръгват именно от хобито на хората. През четирите дена на Inter Drone Expo на общо седем различни писти ще бъдат проведени състезания и демонстрация в различни класове на дроновете. Много хора смятат, че дрон се наричат само мултикоптерите, но това не е така. Дрон е всичко, което се управлява дистанционно, независимо дали лети, плува или се движи по земята.

Във връзка с това има изградени седем писти, на които ще се проведат различни надпревари, в това число и с дронове, които се управляват през очила и пилотите се ориентират само от информацията, която идва от камерата на машината. Има специално изградено трасе с висока степен на сложност, което ще принуди пилотите да покажат завидни умения, защото тези малки машини летят със скорост между 180 и 240 км/ч.

Освен тази ще има и малка писта, на която всеки посетител ще може сам да пробва какво е чувството да управляваш мултикоптер, както и още пет писти за радиоуправляеми автомобили. На една от тях ще се проведе кръг от републиканския шампионат за on road автомобили с електродвигатели, а друга е предвидена за катерачи - радиоуправляеми модели с висока проходимост, които преодоляват почти невъзможни препятствия.

Какви са тънкостите при изграждането на такива трасета?

С.С.: При изграждане на пистите човек трябва да се съобразява с много аспекти. Във всеки такъв спорт - било то авиомоделизъм, автомоделизъм, ракетомоделизъм и т.н., има международни организации, които налагат стриктни изисквания за всяка писта, за да може на нея да се провеждат официални състезания. Така че изграждането на една писта не е просто поставянето на няколко конусчета. Съобразяваме се с изисквания за трудност на различните препятствия, завоите, дължината на трасето и др.

Жалкото е, че за всяко събитие трябва да изграждаме писта отделно. Ние реално нямаме спортен комплекс, където можем да практикуваме тези хобита и съответно да тестваме нови системи, които се разработват непрекъснато от различни клубове и организации. Затова и имаме идея да изградим един такъв спортен център, в който всичко нужно да е събрано на едно място и да работи, за което се надяваме да намерим подкрепа и в лицето на държавата. Това е важно, тъй като от две години има европейски стандарти и изисквания към пилотите на дронове, които налагат познаване на законодателството на всяка страна членка. Съответно се издават лицензи за пилоти, тъй като подобни машини въобще не са безопасни и трябва да се управляват от хора, които знаят какво правят. Дроновете не са играчка.

Какви са различните начини на употреба на безпилотните летателни апарати и как те променят различните индустрии?

С.Н.: Дистанционно управляемите системи се използват от близо един век, но допреди 20-30 години бяха запазено поле за различни организации, които се занимават с отбрана и сигурност. Вследствие развитието на технологиите и нормативната база през последните 20 години те намират широко приложение в бизнеса. Специализирани безпилотни летателни апарати, снабдени с термокамери, се използват за обследване на фотоволтаични системи, благодарение на което собствениците им могат много бързо да локализират панелите с ниска ефективност и да ги сменят своевременно. Подобни системи се използват и за мониторинг на ветрогенератори.

Станимир Начев, управител на консорциум "Международно дрон изложение"

Технологията намира приложение и в геодезията и прецизното строителство. С използването на лазерни скенери дроновете дават възможност за изграждането на параметрични 3D модели и дигитални двойници, които могат да се използват за точен анализ при консервация и реставрация на обекти от културното и архитектурното наследство.

Дронове вече се използват и в прецизното земеделие. Чрез карти, заснети със специализирани мултиспектрални камери, се дава възможност за анализ на състоянието на посевите и изграждане на карти за променлива норма, на базата на които да се извърши прецизно торовнасяне или пръскане в конкретни зони, с което да се редуцира негативното влияние на използваните препарати. Това, от друга страна, води и до увеличаване на реколтата. ,

Не на последно място дроновете играят важна роля и в киноиндустрията. Преди филмите се снимаха с много тежки системи, изискващи автомобили и въздухоплавателни средства, което е много скъпо. В момента всичко това е възможно с един малък дрон и камера с висока резолюция.

Затова и смятам, че това изложение ще бъде много интересно, тъй като множество изложители ще демонстрират различни професионални системи.

Как стоят нещата с регулаторната рамка в сферата?

С.Н.: Вече има действащи регламенти, като визирам конкретно Регламент 947 и 945 на ЕК от 2019 г., които ясно дефинират условията за изпълнение на полети в различни класове и категории. Съответно ние сме заложили в семинарната част на програмата на Inter Drone Expo гост-лектори от ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация" и специалисти в областта, които ще дадат много подробна информация какви са новостите в нормативната рамка и какви са следващите стъпки, необходими за сертификацията на всеки един пилот на дрон, на по-достъпен език.

Как стои България на това поле?

С.Н.: Използването на технологията в България е много ограничено все още, въпреки че в сферата на умното земеделие вече се забелязва някакво раздвижване. В строителството също се използват някои видове лидарни системи и лазерни скенери, монтирани на безпилотни летателни апарати. С тях се изграждат 3D модели на терена, които се използват при точно определяне на коти, координати и планиране на строителни дейности.

Геодезистите в България също вече използват дронове, което улеснява тяхната работа и ускорява времето за постпроцесиране на данните, както и в археологията.

Като цяло обаче България е на едно от последните места в Европа по отношение на използването на безпилотни апарати, въпреки че страната ни е наравно от гледна точка на нормативна базата с всяка една страна-членка на ЕС. Условията за придобиване и използване на безпилотни летателни апарати са същите. Въпросът е доколко бизнесът е склонен да инвестира в нови технологии, за да подобри своите процеси на работа.

Станимир Станев, управител на "Стелди еър" и част от екипа на форума, отговарящ за изграждането на състезателните писти

С.С.: В спортно отношение мога да кажа, че не се обръща достатъчно внимание и ни третират като шепа ентусиасти с неизживяно детство. Има регистрирани федерации в Министерството на младежта и спорта, но бюджети няма за развитието на дрон-спортовете. В цяла София няма нито една спортна база, в която да се практикува който и да е от видовете моделизми. Преди имаше изградени писти, на които всичко това се случваше. В момента има една във Враца и един частен комплекс в Шумен. Но в София, Бургас, Варна, Пловдив бази за развитие на тези спортове няма.

Хората, от които зависи това, трябва да разберат, че великите открития тръгват от хобитата на хората. От детските мечти на едни пораснали момчета се получават епохални открития. Тези високотехнологични спортове също може да родят големи открития впоследствие. Затова трябва да им се обърне по-голямо внимание.