INTER DRONE EXPO: Дронове за всевъзможна употреба

По думите на Иво Куманов, съосновател на специализираната в сферата на имплементацията на нови технологии в земеделието компания "НИК Електроникс", не само в България, но и в глобален мащаб, земеделските производители се сблъскват с един основен проблем - липсата на работна ръка. Именно това е и първото предизвикателство, което дрон технологията може да реши в този сектор, като автоматизира целия процес по растителна защита, който става все по-ключово да бъде провеждан прецизно и навреме.

"При тези промени в климата има много случаи, в които дадено поле не може да бъде достигнато с наземна техника. В същото време след валежи има повишен риск от развитие на болести при култури като слънчоглед и пшеница - заради високата влажност се развиват различни гъбични заболявания. Те се лекуват с препарати, наречени фунгициди, които обаче в този момент няма как да се изпръскат с наземна техника, защото полето е прекалено напоена с вода. Единственото решение в този случай са дроновете", коментира Иво Куманов и добавя: "Приложението на препарати с дронове е много различно от това със земеделска авиация. Височината, на която работят дроновете, е между 2 и 4 метра, което е много сходно с височината, от която пръска и наземната техника. Нивото на прецизност при дрона е многократно по високо от това при земеделската авиация, която ние познаваме и е забранена в много европейски държави."

Технологията е полезна и по отношение на опазването на пчелите. Те не летят нощно време, което прави тази част от денонощието най-подходяща за пръскане. Тогава обаче е опасно да се работи с наземна техника, от една страна, а от друга, трудно се намират хора, които искат да работят нощно време на полетата. Дроновете решават този проблем, защото за тях няма значение дали е светло или тъмно - техните сензори работят и им гарантират цялата нужна информация.

Друго голямо предизвикателство, за чието решение безпилотните летателни апарати могат да бъдат полезни, е намаляването на използваните пестициди в дългосрочен план. Целта на общата земеделска политика е то да бъде редуцирано с над 50% до края на десетилетието, без това да се отрази на качеството и количеството на произведената реколта. Автоматизацията е един от най-адекватните подходи в това отношение, а дроновете - един от най-подходящите инструменти.

Въпреки че технологията може да бъде използвана както за пръскане, така и за сеитба, торене и опрашване на културите, давайки отлични резултати, Европа сякаш тепърва осъзнава тези ползи.

"90% от земеделските дронове на европейска територия се използват в Украйна, защото там не е толкова стриктен контролът. В България, от друга страна, може да се лети с дронове, но никой нито забранява, нито разрешава приложението на пестициди. Това е нерегламентирана сфера, която трябва тепърва да бъде рамкирана на европейско ниво. Европа като цяло изостава от държави като Бразилия, Китай и Япония. Има много да се наваксва, но вече има и редица инициативи, включително за урегулиране на законовата рамка, които благоприятстват навлизането на дроновете в земеделието. Една от тях е обсъждането на новия тип въздушна зона U-Space, която ще позволи много по-свободно използване на дронове", обобщава в заключение Иво Куманов.

Доставка на лекарства, спасяване на хора, гасене на пожари

Една от основните дейности, които изпълняват дроновете в областта на спешната медицина, е пренасянето на органи, кръв, инструменти, медикаменти и други материали с малък обем и тегло. Това е и една от първите сфери, в които технологията вече започва да се налага както по света, така и в Европа.

България също може да започне от там, смята Георги Гвоздейков, изпълнителен директор на Bulgarian Helicopter Emergency Medical Service (HEMS), и добавя: "В днешно време в големите населени места има засилен трафик, който възпрепятства бързата доставка на подобни компоненти. Сега вече тези спешни доставки могат да бъдат извършване безпроблемно с дронове."

Пример за подобна употреба е проектът SAFIR-Med, в рамките на който белгийският оператор на медицински дронове Helicus създава център за командване и контрол (C2C) за координиране на полетите на дронове в Антверпен. C2C автоматично създава планове за полети, използвайки изкуствен интелект и цифров близнак на реалната среда. Изпитанията, които се провеждат в момента, предвиждат сценарии, включващи трансфер на медицинско оборудване и тъканни проби между болници и лаборатории, доставка на дефибрилатор за лечение на пациент със сърдечни проблеми извън болница и транспортиране на лекар до спешно място с пътнически дрон.

Друго приложение на безпилотните летателни системи, което вече се развива в Европа, е участието им в мисии за планинско спасяване, когато има инциденти с изчезнали или наранени хора.

"От гледна точка на икономичността и бързината на процеса по откриване дроновете вече се използват за бързото локализиране на обекти. Те разполагат с необходимите системи, за да локализират мобилните телефони, дори когато няма обхват. Когато телефонът е включен, той подава сигнал към безпилотния летателен апарат, който определя координатите, след което се намесва хеликоптер и екипът за първа помощ", посочва Георги Гвоздейков.

Дроновете могат да бъдат използвани и при пожари. Проектът IDEAL DRONE например разработва система за извънредни ситуации, за да демонстрира потенциала за използване на "рояци" от безпилотни летателни апарати в подобни ситуации. Оборудвани с антени, дроновете използват радиочестотна система за откриване на хора в горящи сгради.

Нужни са пилоти

Антон Пулийски, председател на асоциация "Обединено дрон общество" и основател и управляващ Drones & AI LABs

За да успеят да се възползват от възможностите, които дават безпилотните летателни апарати, различните индустрии, има едно задължително условие - хора, сертифицирани и можещи да работят с тях.

"Изискванията към пилотите са пряко свързани с големината на дрона и мястото на извършване на полетите. Когато се оперира в близост до населени места и над хора, се приема, че рискът е по-висок, и това е обвързано с по-големи изисквания към знанията и уменията пилотите. Безопасното управление зависи от множество взаимосвързани фактори", акцентира Антон Пулийски, председател на асоциация "Обединено дрон общество" и основател и управляващ Drones & AI LABs.

По думите му подготовката на пилотите трябва да бъде практическа и теоретична. Теоретичната част включва както типично авиационни направления като аеродинамика, контрол на въздушния трафик и метеорология, така и специфични за безпилотните системи направления, свързани с програмирането на полетите, предполетни и следполетни процедури и прочие. Практическите занимания за бъдещите дрон пилоти на свой ред трябва да обхващат опериране в различни условия, както и симулиране на различни неблагоприятни събития по време на полет.

В България все още няма такива строго определени полигони за практически занимания за бъдещи пилоти на дронове, което е една от пречките за по-бързото навлизане на технологията на ниво индустрии. Но по думите на Антон Пулийски първите крачки това да се случи вече са налице.

"На много места в българската администрация се работи по въпроса за въвеждането на безпилотните апарати в различни процеси. В края на миналия месец от Министерството на транспорта и съобщенията беше издадена заповед за сформирането на постоянна работна група за координационен механизъм за U-space. В нея ще участват над 30 експерти от 21 организации. Профилът на участниците е мултидисциплинарен, което е от изключително значение, когато става въпрос за интегриране на технология като дроновете. Има представители от публичния и гражданския сектор. Измежду тях са нашата асоциация, ДП "Ръководство на въздушното движение", Федерацията по авиомоделизъм, Биотехнологичен и Здравенклъстер, фондация "ЛИБРе" и други. При успешно изпълнение на заложените задачи в страната ще е изградена стабилна основа за развитие на цели нови сектори, базирани на безпилотната технология", категоричен е той.

Това на свой ред ще създаде условия външните инвеститори да бъдат по-спокойни и мотивирани да правят по-мащабни вложения в български компании в областта, което пък може да доведе до голямо развитие в областта на производството на дронове и услугите с тях.